Ако има нещо, с което Джо Байдън и по-голямата част от света са съгласни, това е провалът на външната политика на Доналд Тръмп под мотото „Америка на първо място“. Глобалният търговски дефицит на САЩ нарасна с почти 40% по време на управлението на Тръмп - критерият, от който той най-много се интересуваше, пише Едуърд Люс за Financial Times. 

За разлика от това Байдън прие много по-размита мярка за дипломатически успех - здравето на средната класа в Америка. Всяка негова стъпка ще бъде оценявана чрез въздействието й върху обикновените американци.

„Външната политика за средната класа“ на Байдън има привлекателен момент. Както всички добри лозунги тя освежава бранда. Но не е ясно колко различен всъщност ще бъде неговият продукт.

Кое от двете е? Един от най-поразителните аспекти на администрацията на Байдън е пропастта в тона между външната и вътрешната му политика.

На домашната сцена Байдън загърби предпазливостта. Противно на опасенията от големи разделения в Демократическата партия, левицата е възхитена от радикалните вътрешни планове на лидера си.

Почти обратното е вярно за относително предпазливия му подход към света. Наред с други оплаквания, либералите са недоволни от твърдото мнение на Байдън относно подновяването на ядрената сделка с Иран, мекото му отношение към престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и острата позиция спрямо Китай.

Байдън се сблъсква с два проблема при демонстрирането на дипломацията си пред обикновените американци. Първо, съюзниците на САЩ жадуват за по-голяма икономическа ангажираност. Това означава търговски и инвестиционни сделки. Байдън би могъл да се разграничи от минали такива, като се съсредоточи върху въпроси на 21-ви век като 5G и зелените технологии, за разлика от манията на Тръмп по соята и стоманата.

Но ако САЩ не са готови да работят със своите азиатски и европейски партньори, Китай ще продължи да краде от американския пазарен дял. Това би навредило както на американската средна класа, така и на глобалния статут на САЩ. Повечето азиатски партньори на Америка търгуват много повече с Китай, отколкото със САЩ.

Скептиците биха нарекъл този подход Тръмпизъм с човешко лице. С други думи, външната политика за средната класа може просто да е евфемизъм за „никакви търговски сделки“. По-малко предубеденото око би констатирало, че Байдън прави необходимото, за да възстанови общественото доверие в една глобално ангажирана Америка. Второ, всякакъв вид търговски преговори сега се третират като токсични в американската политика, отчасти защото много американци обвиняват глобализацията за свитите доходи. Джейк Съливан, стратегическият съветник на Байдън по националната сигурност - и един от архитектите на неговата външна политика на средната класа - твърди, че САЩ са позволили на корпорации от рода на Goldman Sachs и големите фармацевтични компании да диктуват условията на миналите търговски сделки. Това е безспорно. Лобистките бизнес групи винаги са имали много по-голямо влияние във Вашингтон, отколкото синдикатите, екологичните групи и други заинтересовани страни.

Според Съливан единственият начин да се възстанови доверието в търговските сделки е да се принудят американските производители да върнат производството в страната и да затворят задграничните данъчни убежища. Но не евтиният производител Китай прави повечето от американските лекарства. Това са Швейцария и Ирландия, като стойност.

Съливан отново е близо до истината. Проблемът е, че може да отнеме години, докато подобни мерки започнат да променят възприятията на средната класа, ако реално Байдън успее да ги прокара. Най-големият тест за това дали е готов да предизвика икономически Китай е Транстихоокеанското партньорство (ТРР), търговска сделка, до голяма степен договорена от Барак Обама. 

Би било политическо самоубийство за Байдън да се върне към ТРР на този етап. Но ще бъде геополитическа катастрофа за САЩ, ако Китай влезе в групата, както заяви, че може да поиска да направи. Тази перспективата не е толкова пресилена. Докато Америка размишлява, Китай усилено сключва договори за световна търговия и инвестиции.

Останалият свят не е в състояние да въздейства на американските избиратели. Тази роля се пада на американските лидери. Най-доброто начало на Байдън би било да се насочи към задълбочаващия се страх на американската общественост от Китай, който достигна връх от 73% през миналата година според анкета на Pew, при все още изненадващо висока подкрепа за търговията като цяло.

Американците не се страхуват автоматично от повече търговия - просто от търговията с Китай. Байдън може да добави, че по-голямата част от загубата на индустриални работни места в Америка е причинена от технологиите и липсата на федерална подкрепа за тези, които губят от търговията. Вашингтон си затваря очите за избягването на корпоративните данъци от десетилетия. Щедрото отношение към акционерите е съчетано с безразличие към съдбата на работниците.

Като се има предвид политическият климат в Америка, ще бъда шокиран, ако Байдън се присъедини към ТРР или инициира търговски преговори извън Европа. Но неговите съветници са наясно, че последиците от бездействието на САЩ ще бъдат всичко друго, но не и благоприятни.

Съливан писа, че съдбата на съревнованието между великите сили САЩ и Китай „в крайна сметка ще се определи от това колко ефективно всяка от двете държави управлява своята и оформя глобалната икономика“.

Той също така заяви, че липсата на вътрешни инвестиции е „по-голяма заплаха за националната сигурност от държавния дълг на САЩ“. Ключът за Америка се крие в това колко умело Байдън може да направи две неща едновременно: да укрепи средната класа, докато изпреварва Китай на световната икономическа сцена.

Добрата новина е, че Байдън напредва в първото. Лошата новина е, че той не може да си позволи да чака до евентуалното си преизбиране без да поеме политически рискове за второто. Глобалната икономика няма да чака Байдън да реши.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев