Представителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс поиска обяснение от Русия за предислокацията на руските войски, разглеждайки маневрите край украинските граници като влошаване на ситуацията в Източна Европа

Известно е, че военната ситуация в Източна Европа се е променила коренно след края на Студената война. Първо, страната ни изтегли от ГДР, Унгария, Чехословакия и Полша около половин милион военнослужещи, повече от 9 хиляди танкове, почти 6 хиляди артилерийски части, 12 хиляди бойни машини на пехотата, 1700 военни самолета, 700 хеликоптера, както и оперативни -тактически ракетни системи.

Тогава Русия безпрецедентно намали военното си присъствие на собствената си територия, като преразпредели около 40% от своите арсенали извън Урал. И накрая, тя ликвидира базите в Куба, тоест в непосредствена близост до САЩ и във Виетнам. В същото време Русия своевременно ратифицира адаптирания Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа, но отказът да бъде ратифициран от САЩ и техните съюзници в НАТО развали този договор.

И още. През трите десетилетия на съвременната история Русия, като суверенна държава, е използвала военна сила в бойни действия извън собствената си територия само два пъти — принуждавайки Грузия към мир след вероломното нападение през 2008 срещу руски миротворци с международно признат мандат и помагайки на Сирия в борбата с международния тероризъм след 2015 година в съответствие с призива на легитимния президент на тази държава. Това е всичко.

През това време американците и техните съюзници в НАТО не са направили абсолютно нищо конструктивно в Европа (с изключение на «конструктивното» разширяване на алианса както по състав, така и по територия с една трета).
САЩ са най-често воюващата държава в света.

Въпреки че в цялата си история САЩ официално са обявили война само 5 пъти (Великобритания — 1812, Мексико — 1846, Испания — 1898, по време на Първата и Втората световна война), повече от 200 пъти те са участвали в различни въоръжени конфликти „просто така“, без обявяване на война. Понастоящем САЩ разполагат с над 730 военни бази и военни съоръжения от всякакъв вид в чужбина.

Сред най-многобройните са Япония (почти 40 хиляди военнослужещи) и Германия (доскоро — 35 хиляди).
За сравнение, броят на руските военни обекти в чужбина едва надвишава броя на пръстите на две ръце. В същото време Русия няма нито една военна база в Източна Европа, докато САЩ разполагат с 37, разположени на територията на 11 държави, и все по-близо до границите на Русия. Няма съкращения, има само преразпределение.

Това всичко — всъщност по въпроса за „влошаване на ситуацията в Източна Европа“. И сега по форма.
Искането на обяснение от суверенна държава относно мерки за гарантиране на нейната отбранителна способност и национална сигурност на собствената й територия е, без съмнение, нова дума в междудържавната комуникация.
И предвид факта, че Съединените щати (виж по-горе) разполагат своите военни контингенти извън собствените си граници без каквото и да било обяснение и по същия начин без обяснение те се използват във военни действия, подобни искания изглеждат особено арогантни и цинични.

Между другото, руските коментари по този въпрос (не като отговор на американците, а като цяло) идват от прес-секретаря на руския президент в навечерието на изявлението на г-н Прайс, но са пренебрегнати от американската страна. Мисля, че трябва да пренебрегнем и настоящото „целенасочено“ «обаждане».

И ако следваме предложената логика, много бих искал, в духа на г-н Прайс, да поканя Съединените щати да се обяснят по целия набор от въпроси, свързани с постоянното натрупване на американското военно присъствие в света , особено в Европа, особено близо до руските граници.
В тази връзка ще си позволя да задам три конкретни въпроса.

Първо, как стана така, че втората по големина американска военна база в Европа (Косово, Бондстийл) се появи на тази територия още през декември 1999 г., само шест месеца след бомбардировката на Югославия, въпреки че нейната независимост (все още не призната) косоварите провъзгласиха едва през 2008 година и следователно американците са разположили своята военна база на територията на суверенна Югославия без нейното съгласие? Това не е ли окупация, за разлика от нашия Крим?

Второ, как стана така, че „епруветката на Колин Пауъл“ в Съвета за сигурност на ООН през 2003 г., която се оказа фалшификат, но отвори пътя за разрушителна война между САЩ и техните съюзници срещу Ирак, се а САЩ се измъкна и дори не си направиха труда да се извинят за откровените лъжи пред международната общност и иракския народ?

И трето, как стана така, че американските войски в Сирия, които са там абсолютно нелегално, без мандат на Съвета за сигурност на ООН и без съгласието на легитимните власти, сега участват в незаконния износ на петрол и петролни продукти от страната , и какво общо има това с декларираните цели за борба с тероризма?

Има, разбира се, много повече въпроси. И всеки от тях има много повече основания и основания за безпокойство от настоящия провокативен въпрос на г-н Прайс, който преследва само една цел — да отклони вниманието от реалните и непрекъснато нарастващи провокации на украинските военни на Югоизток. И сега това е най-важният въпрос за всички.

Налага се да се живее с вълци. Трябва да се защитаваме от тях.

Константин Косачев,  Превод: Ася Иванова-Зуан