"Запазени са видеозаписи. В един от тях Байдън казва на всеослушание в Сената: "Аз сам предлагах да се бомбардира Белград. Сам казвах, че трябва да изпратим американски пилоти и да взривим всички мостове на Дрина. Сам призовавах да се лишат от доставките на нефт". На друг запис той подчертава по време на форум на косовските албанци, които НАТО твърди, че се опитва да защити: „Бих могъл да представя на всяко жури в света убедителни доказателства, че вие ​​(и вашите лидери, събрани тук) имате пълното право да отмъстите и да пуснете от синджира кучетата на войната".... Бомбардировките над Югославия са незаличим тежък грях на политиците от САЩ и други страни от НАТО, участващи в нея. Всички тези „дами и господа“, образно казано, „имат кръв по ръцете до лактите“. С каквото и да оправдават позицията си, тя фактически е равносилна на съучастие в убийствата. Хилари Клинтън, говорейки за съпруга си, казва, че според християнската доктрина греховете се разделят на грехове, извършени от зла умисъл, и такива, извършени от слабост. Така, според нейното мнение, с Моника блудният ѝ съпруг се е отдал на слабостта, поради което в крайна сметка тя му е простила. Югославия обаче не беше бомбардирана от американците от слабост, поне според собственото им мнение. Но тогава излиза, че е от зла умисъл? Или може би убиването на сърби, уж в името на високите демократични идеали, вече не е грях като цяло? В края на краищата, например за клането на либийския лидер Муамар Кадафи същата тази набожна Хилари си позволи публично дори да се шегува. През 1999 г., както и сега, Великден за западните християни беше на 4 април. Тоест, американците и техните съюзници в НАТО започнаха да нанасят удари по Сърбия точно преди началото на Страстната седмица от Великия пост".

 

 

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен изнесе реч в централата на НАТО в Брюксел на 24 март за „американските съюзи“ като „най-ефективният начин за постигане на външнополитическите цели на Вашингтон“. Той се оплака от "демократичната рецесия по света", "изместването в динамиката на силите", нарастващите "заплахи" и "конкуренция", предимно от Китай и Русия.

 

Шефът на американската дипломация призна, че "доверието в нашите съюзи е разклатено - както доверието един към друг, така и вярата в силата на нашите задължения", че между съюзниците няма единство на възгледите за източниците на рискове, че "общите ценности на демокрацията и правата на човека се оспорват не само извън нашите страни, но и вътре в тях". Той констатира, че „практически всяка демокрация в света, включително САЩ, сега е изправена пред предизвикателства“, които я правят „по-малко стабилна“. Сред тях назова „дълбокото неравенство, системния расизъм, политическата поляризация“. Той подчерта, че вижда „най-голямата заплаха“ в „загубата на вяра на гражданите в способността на демокрацията да елиминира тези пороци“.

 

Блинкен обвини Москва и Пекин в "оказване на натиск върху съюзниците и забиване на клин" между тях "чрез достъпа до критично важни ресурси, пазари и технологии". Той заяви, че „новите военни възможности и стратегии, създадени от Русия (...) подкопават основания на правила ред, който гарантира нашата колективна сигурност“.

 

Между другото, обърнете внимание на тази последна теза. Руският външен министър Сергей Лавров не се уморява да подчертава, че концепцията за т.нар. ред, основан на правила, умишлено се насажда от Запада като подмяна на универсалните норми на международното право, изключително за собствените му колективни цели и интереси. Ето ви и потвърждение от Блинкен - както се казва, „от първа ръка“ и „черно-бяло“. Нещо повече, това се повтори дори два пъти в речта.

 

И накрая, държавният секретар на САЩ изрази увереност, че ако бъде възстановено истинското, а не показно единство и сплотеност, НАТО ще може да поддържа същия ред и в бъдеще. Че „алиансът и партньорствата“ могат не само да бъдат възстановени, но и „да бъдат съградени отново още по-добре“ - в съответствие с основния политически лозунг на действащия президент на САЩ Джоузеф Байдън и въз основа на същите „общи ценности“.

 

Цената на безнаказаността

 

Въпреки че според мен това, разбира се, са само хубави думи. Всъщност военните съюзи се скрепяват с кръв. Случайно или не, но речта на Блинкен прозвуча точно в деня, когато през 1999 г. САЩ и техните съюзници в НАТО започнаха да бомбардират Югославия. В Европа това беше едва ли не първият пример за налагането с военна сила на новия им „ред, основан на правила“, когато дори такова наименование все още не съществуваше. Във всеки случай, все още не се използваше широко.

 

Сега новият шеф на американската дипломация не каза нито дума в речта си за Югославия и не обвърза този ден със събитията отпреди 22 години. Първоначално исках, посочвайки този пропуск, да подчертая, че коренът на злото тогава беше същият и няма нужда да се търсят други източници на старата трагедия. Но тогава си помислих, че това няма да е съвсем вярно.

 

Днес тези публични стенания за упадъка на силата и влиянието на САЩ, за разрива в отношенията им дори с най-близките „приятели и съюзници“ се станали нещо обичайно отвъд океана. А тогава беше почти невъзможно да се мисли за такова нещо. Въпреки че още през 1997 г., когато тепърва се формираха плановете за разширяване на границите на НАТО, един мъдър човек и опитен дипломат, руският посланик в САЩ Юли Воронцов публично и официално предупреди Вашингтон за вредността на тези планове, а в личен разговор ме успокои: "Нека се разширяват. Тогава те самите няма да се справят с тази тълпа".

 

Тогава, както и сега, на власт във Вашингтон бяха демократите  - администрацията на Бил Клинтън. Според мен това беше един от най-умелите и успешни президенти в най-новата история на САЩ, но въпреки това управлението му завърши с позорен оттенък - опит за импийчмънт заради скандалното прелюбодейство със стажантката в Белия дом Моника Люински.

 

Разказвайки за това със задна дата, Клинтън веднъж каза: „Направих нещо по възможно най-лошата причина - само защото можех“ (I did something for the worst possible reason — just because I could). Тоест той беше уверен в своята безнаказаност. За мен тази фраза в крайна сметка се превърна в епитафия на цялото му президентство. Тя обяснява добре не само личните му грехове, но и

 

комплекса на всепозволеност в поведението на Вашингтон на международната сцена. Включително - по отношение на Югославия.

 

Още по-чудовищният дисонанс беше в това, което наблюдавахме на телевизионния екран, който постоянно беше настроен на новинарските канали в нашия офис на ТАСС. Същата сутрин в Белград на него пламнаха експлозии и пожари. Спомням си, че коментатор на CNN бъбреше възбудено: "Ето още едно попадение на моста. Пряко попадение! Не превключвайте, сега ще повторим". Умът ми не го побираше, исках да го поставя на място: „Какви ги говориш, това не е компютърна игра, там има живи хора!“. Но всъщност трябваше да се въздържа - да не споря с „телевизора“.

 

Тогава отговорът за всички нас дойде от Примаков, който обърна самолета си над Атлантика и се върна в Москва. В този момент той нямаше по-твърд начин, за да изрази възмущението и протеста си. Безпрецедентният жест беше високо оценен както в Русия, така и по света.

 

Американците се опитаха да го успокоят: близкият приятел на Клинтън и неговият съветник за Русия, Строб Талбот, заяви, че нямало как да предупреди Примаков предварително, че никой не е искал да го "обиди нарочно" и че "щяло да бъде още по-лошо", ако атаките срещу Белград били нанесени по време на престоя на руския премиер във Вашингтон.

 

 

Прищина, 25 март 1999 г. Снимка: Ройтерс

 

Хитрите извинения, разбира се, не убедиха никого. Беше ясно, че това е просто пропагандна димна завеса за прикриване на едностранна военна акция, абсолютно незаконна от гледна точка на международното право. И че ако Москва беше предупредена за това предварително, тогава „приятелят Борис“, както Клинтън наричаше първия руски президент Елцин с нотка на снизхождение, щеше да се разбунтува. Но у дома прочутата „примка на Примаков“ му се отрази политически - въпреки всенародната симпатия и благодарност, той беше уволнен за броени седмици.

 

От друга страна, няколко месеца по-късно самият Елцин беше сменен в Кремъл от Владимир Путин. С това купонът за САЩ, би могло да се каже, че приключи - оттук нататък те щяха да си имат работа с една напълно различна Русия. Това, което те всъщност все още не могат да простят на сегашния ни президент.

 

Лукавата "защита на човешките права"

 

За мен историята с нападенията на НАТО срещу Югославия е паметна и с още един урок. Следващата пролет професионални защитници на човешките права от нюйоркския Комитет за защита на журналистите (КЗЖ) представиха своя традиционен доклад за смъртта на журналисти по цял свят през 1999 г. И видях, че за Сърбия са изброени шестима загинали: трима китайски кореспонденти, убити при удара с натовска ракета на китайското посолство, двама германски репортери в Косово и местен издател на вестници, застрелян от неизвестни нападатели.

 

Междувременно самият Комитет за защита на журналистите призна преди това, че 16 души са били убити при бомбардировка на НАТО над сръбския държавен телевизионен комплекс в югославската столица на 23 април 1999 г. Когато попитах защо тези хора не са взети предвид при съставянето на професионалния мартиролог, координаторът на европейската програма на КЗЖ Ема Грей каза, че комитетът „е осъдил самия факт на бомбардировките“ на телевизионния и радиоцентър, но въпреки това е решил да „не брои мъртвите като журналисти“, защото според тях „те са участвали в пропагандата на насилието“. Беше очевидно, че се срамува: поколеба се и извърна очи. Но сама каза всичко. 

 

Тогава ѝ казах, че никога повече няма да повярвам на докладите им. Защото според тяхната логика и мен могат да убият и да бъда "изключен" от професията със задна дата. А после да се правят, че нито едно от правата, свободите и ценностите, приети в свободното демократично общество не е било нарушено.

 

А сега, между другото, американците все повече допускат подобни идеологически манипулации, свързани с отделянето на „чистите“ от „нечистите“, „невинните“ от „мръсниците“ в собствените си медии. И това също е далечен отзвук от произвола, който уж в името на "висшите ценности" си позволиха по отношение на сръбския и другите народи.

 

Няма дим без огън

 

Понякога са ме питали вярно ли е, че Клинтън е решил да бомбардира Югославия "заради Моника", т.е. за да отвлече вниманието от домашния скандал. В отговор обикновено се мръщех - струваше ми се прекалено опростяване. Но сега за пореден път разрових из дигиталните архиви и се уверих, че няма дим без огън.

 

Биографът на Клинтън Гейл Шийхи, известна журналистка, "зведният" автор на сп. "Ню Йорк" (починала от ковид миналото лято), твърди в книгата си от 1999 г. "Изборът на Хилари", че тогавашната първа дама на САЩ не е разговаряла с неверния си съпруг в продължение на осем месеца след началото на "Моникагейт" и е нарушила табуто само веднъж, заради ударите срещу Сърбия. Ето цитат: „Хилари изрази мнението си пред президента по телефона: „Накарах го да бомбардира“ (I urged him to bomb). И по-нататък, в последвалия разговор, пресекла неговите съмнения: „Не трябва да допускаме нещо подобно в края на века, в който се случи основният холокост на нашето време. Защо ни е необходим НАТО, ако не за да защитим начина си на живот?".  На следващия ден президентът обяви, че е необходимо използване на сила".

 

Хилари Клинтън през 1999 г. Снимка: Ройтерс

 

Доколкото е известно, Хилари каза същото през лятото на 1999 г. пред журналистката Лусинда Франкс в интервю за дебютния брой на списание Talk. Не намерих текста на първоизточника - всичко беше толкова старателно почистено, че дори фотокопие на публикацията, която самата Франкс от суета бе публикувала на уебсайта си, беше премахнато. А колекционерски копия на изданието, което вече не съществува, сега се предлагат за стотици долари.

Вярно е, че в този случай прочистването беше свързано именно с нападението над Сърбия. В същото интервю Хилари, оправдавайки съпруга си, разказа как е претърпяла тежка психологическа травма в ранното си детство поради остър конфликт между майка ѝ и баба ѝ. Тя дори го нарече „изтезание“ (abuse) и заяви, че за едно дете няма по-лоша ситуация от враждата между най-близките му и родни жени. Със задна дата коментаторите питат по този повод не е ли това най-добрият аргумент срещу еднополовите бракове?

 

Как Байдън предложи „бомбардиране на Белград“

 

Както и да е, за бомбардирането на Югославия преди две десетилетия активно ратуваше в САЩ не само Хилари Клинтън. Това направиха и други изтъкнати политици-демократи, включително настоящият президент на страната Джоузеф Байдън, който тогава беше сенатор.

 

Запазени са видеозаписи. В един от тях Байдън казва на всеослушание в Сената: "Аз сам предлагах да се бомбардира Белград. Сам казвах, че трябва да изпратим американски пилоти и да взривим всички мостове на Дрина. Сам призовавах да се лишат от доставките на нефт". На друг запис той подчертава по време на форум на косовските албанци, които НАТО твърди, че се опитва да защити: „Бих могъл да представя на всяко жури в света убедителни доказателства, че вие ​​(и вашите лидери, събрани тук) имате пълното право да отмъстите и да пуснете от синджира кучетата на войната".

 

Известно е какво са мислили по този въпрос и самите косовари. Ето още един цитат - от стенограмата на документалния филм „Морална борба: битките на НАТО“, излязъл през март 2000 г. по британския телевизионен канал Би Би Си: „Дуги Горани, преговарящ на косовските албанци: „Всички албанци бяха наясно, че колкото повече цивилни загинат, толкова по-скоро ще дойде интервенцията".

 

Като цяло, според сръбските власти, операцията на НАТО "Съюзническа сила" е отнела от 3500 до 4000 човешки живота, а още около 10 хиляди са ранени. Две трети от жертвите са цивилни. Материалните щети достигнаха 100 млрд. долара.

 

Грях им на душата

 

Според мен бомбардировките над Югославия са незаличим тежък грях на политиците от САЩ и други страни от НАТО, участващи в нея. Всички тези „дами и господа“ образно казано, „имат кръв по ръцете до лактите“. С каквото и да оправдават позицията си, тя фактически е равносилна на съучастие в убийствата.

 

Хилари Клинтън, говорейки за съпруга си, казва, че според християнската доктрина греховете се разделят на грехове, извършени от зла умисъл (sins of malice), и на грехове, извършени от слабост (sins of weakness). Така, според нейното мнение, с Моника блудният ѝ съпруг се е отдал на слабостта, поради което в крайна сметка тя му е  простила.

Югославия обаче не беше бомбардирана от американците от слабост, поне според собственото им мнение. Но тогава излиза, че е от зла умисъл?

 

Или може би убиването на сърби, уж в името на високите демократични идеали, вече не е грях като цяло? В края на краищата, например за клането на либийския лидер Муамар Кадафи същата тази набожна Хилари си позволи публично дори да се шегува.

 

През 1999 г., както и сега, Великден за западните християни беше на 4 април. Тоест, американците и техните съюзници в НАТО започнаха да нанасят удари по Сърбия точно преди началото на Страстната седмица от Великия пост.

 

 

Андрей Шитов, ТАСС,   Превод: "Гласове"