В продължение на десетилетия Турция беше приемана като партньор от стратегическа важност от американските президенти. Барак Обама посети страната по време на първата си визита в чужбина. Доналд Тръмп имаше редовен диалог със своя колега Редежп Ердоган.

Но при Джо Байдън естеството на тази връзка се промени, пише в материал за Bloomberg Синан Юлген от Carnegie Europe.

Президентът изчака цели три месеца, преди да говори с Ердоган по телефона, показвайки изпадането на Турция от редиците на най-близките приятели на САЩ. Само ден след това Байдън наруши и друга традиция, обявявайки кланетата на арменци в Османската империя по времето на Първата световна война за „геноцид“, дума, която се приема особено враждебно в Анкара.

Други представители на администрацията изпращат свои собствени сигнали. Държавният секретар Антъни Блинкен избра да не се обажда в Анкара по време на последния конфликт между Хамас и Израел.

Чувствата изглежда са взаимни. Турското ръководство през последните години гледа на Вашингтон с подозрение, като някои високопоставени държавни служители дори открито обвиняват САЩ, че стоят зад проваления опит за преврат през 2016 г.

На този фон Байдън и Ердоган ще се срещнат за първи път лице в лице по време на срещата на върха на НАТО на 14 юни. Какво да очакваме?

В Анкара очакванията са високи. Надеждите са, че Ердоган ще успее да убеди Байдън, че техните страни имат общи стратегически интереси, които най-добре биха били преследвани чрез предвидими, приятелски отношения. Това, според него, ще изисква САЩ да обърнат внимание на преобладаващите спорни въпроси.

А те са много: покупката на противоракетни системи С-400 от Русия; американските отношения със Сирийските демократични сили, които според Анкара са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК); липсата на реакция от страна на САЩ по искането за екстрадиране на проповедника Фетхуллах Гюлен, който се укрива в Пенсилвания; както и съдебните мерки срещу турската банка Halkbank по обвинения, че е нарушила санкциите срещу Иран.

Но Белият дом изглежда е на друга вълна. Виждането за света на байдъновата администрация изглежда е фокусирано върху противопоставянето с Китай и Русия и основните външнополитически цели са да се ограничат авторитарните режими. Погледнато от тази перспектива, Турция вече не е в центъра на стратегическите предизвикателства, пред които САЩ са изправени, и така решаването на турските проблеми не е американски приоритет.

Тук идва моментът и със самия Ердоган. Неговите приятелски отношения с Тръмп го направиха съмнителен в очите на демократическата администрация. За да влоши още нещата, Байдън в миналото е заявявал намерението си да подкрепя опозицията в Турция.

Но въпреки всичко двамата президенти може и да успеят да постигнат напредък по въпроса за ракетите С-400 например, което на свой ред да проправи пътя за едни не толкова напрегнати двустранни отношения.

Американската позиция се втвърди, след като Конгресът прие закон за националната отбрана (National Defense Authorization Act – NDAA), който изисква Турция да се откаже от системите С-400, преди санкциите срещу нея да бъдат вдигнати. Това е трудно постижимо за турското държавно ръководство, което неуморно защитава покупката на руското военно оборудване като знак за нарастващите амбиции и стратегическа независимост на страната.

Но Анкара може да приеме и сделка, при която може да използва системата само при извънредни обстоятелства, които застрашават турската национална сигурност. Монтирането на С-400 в базата „Инджирлик“, която се използва и от американски сили, ще позволи нейната работа да бъде лесно наблюдавана.

Предизвикателството ще бъде да се измисли приемлива и за двете страни дефиниция за тези извънредни случаи, като се има предвид естеството на заплахите, пред които е изправена Турция. Те включват конвенционални, както и хибридни и асиметрични заплахи, като тероризъм и вътрешнополитически проблеми в съседните държави.

Една дипломатически издържана възможност би била да се свърже използването на системата в случаи, описани в членове 4 и 5 на Атлантическия договор  - когато членки на НАТО са съгласни, че е застрашена териториалната цялост на Турция или нейната сигурност. Това би ограничило доста възможните случаи за използване на С-400 до такива, свързани с реална и непосредствена заплаха.

За да проработи такова споразумение, Байдън ще трябва да убеди Конгреса да внесе промени в NDAA. В замяна Ердоган ще трябва да приеме строгите условия, регулиращи използването на системите С-400 в бъдеще.

Напредъкът, или липсата му, по този въпрос ще определи успеха на първата среща между двамата лидери – и може би бъдещето на отношенията между техните държави.

Елена Илиева, редактор Божидарка Чобалигова