Когато един вид макрофинансов риск заема вниманието на инвеститорите, те могат да пропуснат нещо друго, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Упорито по-високите темпове на инфлация и много по-високите лихвени проценти се смятат за вероятно наследство от огромните стимули от страна на централните банки и правителствата в отговор на пандемията.
Но какво, ако резултатът се окаже по-малко обсъждан и много нежелан сценарий - по-малко впечатляващо възстановяване, след като пандемичните стимули избледнеят, което оставя дълговото бреме да виси като воденичен камък на врата на икономиката?
Този сценарий несъмнено се счита от някои за отдалечен, като се има предвид мащабът на възстановяването на икономическата активност, което се развива в момента. Действията на правителствата и централните банки през последните 15 месеца породиха очаквания за устойчиво възстановяване на глобалната икономика и решителна промяна в посока нагоре от скромната експанзия, характерна за предишното десетилетие.
Всъщност наскоро Федералният резерв на САЩ повиши прогнозата си за темпа, с който американската икономика ще се разшири през 2021 г. от 6,5 на 7 процента, като запази солидна оценка за растеж над 3 процента през 2022 г. След финансовата криза американската икономика не успя да постигне този темп на разрастване до избухването на пандемията.
Не е чудно, че по време на последната среща на Фед имаше промяна в тона. Централната банка сигнализира, че „вдигането“ на близо нулевата й основна лихва ще започне през 2023 г. вместо през 2024 г. Подробностите за намаляването на текущите покупки на облигации от Фед за 120 млрд. долара месечно, които се използват за поддържане на ниските лихви, трябва да бъдат обявени през следващите няколко месеца, като действията най-вероятно ще започнат в началото на следващата година.
Осъзнаването, че силните очаквания за икономиката ще изискват по-малко монетарни лекарства след тази година, раздвижи финансовите пазари. Всъщност последната промяна при Фед е закъсняло признание за това, което много инвеститори смятат, че е основният сценарий за пазарите и икономиката през следващите няколко години.
Последното ежемесечно проучване сред фонд мениджърите на Bank of America отчита, че инвеститорите са „позитивно настроени за постоянен растеж, преходна инфлация и мирно оттегляне на подкрепата от Фед“. Проучването също така показва предпочитание към финансовите активи, които са подпомагани от по-висок и устойчив темп на икономически растеж, включително суровини, енергетика, индустриални и финансови компании.
От този бичи списък за растеж обаче липсват непрекъснато повишаващи се дългосрочни лихви в САЩ - важен показател за здравословното и устойчиво възстановяване. Обикновено, ако има силни дългосрочни очаквания за растеж и перспектива за по-устойчива инфлационна среда, доходността на 10-годишните и 30-годишните облигации би трябвало да се покачва.
Вместо това тези важни лихвени барометри достигнаха своя връх за годината в края на март. Това може да се дължи на очакванията за продължаване изкупуването на облигации от страна на Фед. Може и да отразява и обема на парите, които търсят своята употреба, особено от пенсионните фондове, които се опитват да заключат доходността.
Но това също сочи, че някои инвеститори може да не са имали толкова розов поглед върху дългосрочната перспектива, колкото показва проучването на BofA.
Има причини за това. Последните данни за заетостта подчертаха неравен процес на наемане на работа. Ако това се превърне в доказателство за „възстановяване без ръст на заетостта“ през следващите месеци, може да се изправим пред далеч по-дълъг процес на „лечение” след пандемията.
А срещу надеждите за силно възстановяване работи отстъплението във фискалните разходи през следващата година. Northern Trust прогнозира стабилно възстановяване и преходен инфлационен натиск като „основен сценарий“ за американската икономика. Сега обаче се посочва риск за растежа.
След като фискалните стимули представляваха съответно 10,5% и 11,5% от БВП през 2020 и 2021 г., те ще отслабнат до едва 2,3% през 2022 г., изтъква Джим Макдоналд, главен инвестиционен стратег и мениджър на глобалния фонд за тактическо разпределение на активи на Northern Trust.
„Въпреки че има достатъчно основания да вярваме, че частният сектор ще поеме щафетата от държавния през следващата година, това е голямо препятствие“, казва той.
Фирмите са изправени пред вероятността от повишаване на заплатите и данъците в момент, когато са натрупали дълг в резултат от пандемията. Тази дългова тежест, заедно с увеличените държавни заеми, предлага и друго обяснение защо доходността на дългосрочните ДЦК не се повишава.
Според някои анализатори това означава, че Фед ще има само ограничен капацитет да вдига лихвените проценти. Рязкото увеличение може да предизвика сериозен шок на доверието чрез сериозен спад на фондовия пазар и вълна от понижаване на рейтингите на задлъжнелите компании.
„Рентабилността на компаниите зависи от ниските лихви и това ще ограничи нарастването на доходността на държавните облигации, а също така ще ограничи способността на Фед да затяга политиката“, коментира Томас Костерг, старши икономист за САЩ в Pictet Wealth Management.
Перспективата за опасения относно растежа е много алтернативна гледна точка на този етап от възстановяването, но инвеститорите трябва да я вземат под внимание.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
