За насилието и кървавите убийства в Бразилия се носят легенди.

Страната от години чупи редовно собствените си рекорди за най-много насилствени случаи на смърт, а проблемът с бандите е толкова голям, че се превърна в основа за успешната кандидатпрезидентска кампания на крайнодесния Жаир Болсонаро през 2018 г.

Въпреки радикалните си идеи, Болсонаро до момента не постига абсолютно никакъв напредък в борбата с престъпността.

Статистиката на вътрешното министерство за убийствата в страната показва, че на всеки час в Бразилия се извършват средно по 6 убийства.

И ако там вече има изградена твърда култура на улично насилие, подхранвана от чудовищната бедност, огромната корупция и липсата на справедливост, един друг фактор също спомага за случващото се - огромното количество нелегални оръжия, които попадат в страната.

Годишният доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) логично засяга Бразилия, като един от основните изводи за страната е, че там ежегодно се излива огромно количество пистолети, пушки и автомати, произведени в САЩ.

Данните на UNODC показва, че в момента на бразилска територия има около 8 млн. нелегални оръжия и повече от половината от тях идват през различни канали от Щатите, като на годишна база нелегалният трафик на оръжия от САЩ към Бразилия достига до около 20 хил. бройки, без да става дума за мунициите.

Властите в Рио де Жанейро говорят дори за още по-притеснителни цифри - по 4000 нови незаконни оръжия, които влизат в града всеки ден.

Около 25% от тях са щурмови автомати, обяснява пред The Daily Beast високопоставен командир на Военната полиция в Рио де Жанейро, който ръководи операциите по улавяне на незаконни оръжия по улиците.

Бразилските власти от години работят за това да ограничат пристигането на пратки с оръжия към двете основни пристанища на страната - Рио де Жанейро и Сао Пауло. Проблемът пред тях обаче е, че имат сериозен недостиг на ресурси и хора, които да се противопоставят решително на трафикантите.

От друга страна, САЩ съвсем не помагат за проблема. Следвайки своите собствени приоритети на борба с трафика на наркотици, те често принуждават полицейските власти в Бразилия (наред с още други държави) да отместят фокуса си от нелегалните оръжия и да прехвърлят оскъдните си ресурси върху борбата с наркотрафикантите.

Това позволява на търговците на оръжия да работят по-спокойно и по-лесно да проникват в основните пристанища на Бразилия.

"Правителството на САЩ е притеснено от вътрешните си проблеми с наркоманията, така че е оказало натиск върху правителството на моята страна да се съсредоточи най-вече върху търговията с наркотици, вместо върху незаконния бизнес с оръжия", обяснява друг източник на медията - служител от секретариата на Националната полиция на Бразилия.

Няма как всичко това да остане без съответните негативни последици. Така например Рио де Жанейро е един от най-опасните градове на планетата, където броят на убийствата скача с всяка следваща година.

По данни от 2019 г. само в града, където живеят малко над 6,7 млн. души, броят на убийствата достига до 1814. За сравнение, при близо идентично население на България, броят на убийствата за 2019 г. у нас е 83.

В Рио повечето случаи на насилствена смърт включват именно контрабандни огнестрелни оръжия.

На практика корупцията в града, а и в Сао Пауло, е толкова голяма, че бандите си "купуват" хора на пристанищата и сред пристанищните власти, за да може ценните и смъртоносни пратки да бъдат приемани внимателно и сигурно.

Оттам нататък самите оръжия се пръсват из цялата страна към уличните банди.

Важен момент, който трябва да се отбележи, е, че много рядко оръжията пристигат директно от САЩ. Най-често те тръгват надолу към разпределителни точки в Мексико и други държави в Латинска Америка, където менят собствениците си и биват препродавани, понякога и по няколко пъти.

Според данните на регулаторния орган, отговарящ за въпроса - Бюрото за алкохол, цигари, огнестрелни оръжия и експлозиви (ATF), на територията на САЩ би трябвало да има около 393 млн. бройки оръжия.

Макар да поддържа някаква хлабава статистика за това колко оръжия се произвеждат, ATF няма как да знае каква част от тези оръжия напускат нелегално границите на страната към Мексико и други държави от Централна и Южна Америка.

Всъщност ATF "не поддържа федерален регистър на оръжията, следователно не се водят записи за продажбите на огнестрелно оръжие", коментира говорител на бюрото пред ABC News.

Опитът на американските власти да спрат износа на пистолети и автомати до момента е меко казано неуспешен. Според различни оценки на годишна база биват конфискувани едва между 10% и 15% от незаконните огнестрелни оръжия.

Разбира се, успехи също има от време на време.

През март 2019 г. американските власти са уведомени от бразилските си колеги за мрежа за контрабанда на оръжия, изнасяща автомати и боеприпаси от САЩ за Сао Пауло. При съвместната акция между органите на реда на двете държави са арестувани ключови членове на трафикантската организация - всички от тях бразилци с американски паспорти.

Един от заловените е Фредерик Барбиери, по-известен като Властелина на оръжията. За него се смята, че е един от най-големите контрабандисти на оръжие, способен да пренесе през граница всякакви муниции, боеприпаси, експлозиви и леки оръжия.

Неговата престъпна империя е толкова могъща, че правителството на САЩ все още не е наясно напълно с целите мащаби на неговите операции, няколко години след ареста.

И въпреки това според американското законодателство той получава само 12 години лишаване от свобода за престъпленията си.

Схемата, която Барбиери и другите трафиканти използват, е проста. Престъпните групи разполагат със сътрудници с американски паспорти. Те биват изпращани към някои от южните щати на Америка като Тексас, Аризона, Ню Мексико или Флорида, където така или иначе се произвежда главозамайващо количество огнестрелни оръжия всяка година.

Там местното законодателство е далеч по-леко в проверките си върху купуването на оръжия, което позволява на агентите да купуват сравнително големи количества автомати, пушки, пистолети и муниции.

Закупената стока се разглобява на части и се складира в складове в Маями, където след това тя бива скривана във филтри за хладилници, бойлери и какви ли не други подобни легални стоки, които след това да бъдат натоварени за Мексико или директно за Южна Америка.

Част от тези пратки спират в други държави като Парагвай, откъдето след това вече се разпределят за Бразилия и Колумбия, като това се прави, за да може допълнително да се прикрият следите на трафикантите.

Подобен ход принуждава и бразилските власти да търси сътрудничество с колегите си от съседните страни, което допълнително усложнява работата им и пречи на разкриването на престъпните мрежи.

Всичко това е довело много от високопоставените служители на полицията в Бразилия, както и на американските власти почти до състояние на отчаяние.

Много от тях дори вече са приели, че водят "загубена битка" срещу едни много мощни, променящи се постоянно престъпни организации, които не трябва да спазват никакви правила.

Затова и мнозина от тях се надяват на по-добра трансгранична кооперация, която да им помогне да настигнат поне малко своите противници в тази игра.