За разлика от мнозина представители на американската левица, винаги съм била скептична, че свръхниските лихвени проценти са от полза за бедните. Поддържането на твърде ниски лихви твърде дълго насърчава спекулациите и дълговите балони. Когато се спукат, те винаги засягат най-много хората с ниски доходи, както станахме свидетели по време на финансовата криза през 2008 г., пише редакторт на Financial Times Рана Форухар.

И все пак от години прогресивните твърдят, че разхлабената парична политика и ниските лихвени проценти са необходими за насърчаване на заетостта, особено в долния край на социално-икономическата стълбица.

Това не е вярно. Макар че лесните пари може да са допринесли за създаването на известен натиск върху заплатите при нискоквалифицираните работни места в сферата на услугите, безработицата продължаваше да намалява през последните години, дори когато Федералният резерв започна да повишава лихвите от свръхниски към все още ниски нива.

Междувременно академичните изследвания показват, че тенденцията ниските лихви да подхранват пазарните балони е ключова причина за неравенството, тъй като те правят собствениците на активи по-богати, като същевременно не подхранват потреблението и търсенето. В САЩ горните 10% от населението по богатство притежават 84% от акциите. Има толкова много жилища, коли и дънки, които тези хора могат да си купят.

Повечето хора живеят от своите заплати. И въпреки слабият ръст на заплатите през последните шест месеца, доходите, коригирани спрямо инфлацията, са все още под тези от 2019 г., казва Карън Петроу, управляващ партньор във Federal Financial Analytics.

„Всъщност свръхниските лихвени проценти не подкрепят заетостта“, посочва тя. Повечето хора работят, за да печелят пари, и докато централните банкери могат да засилят инфлацията при активите, те не могат да създадат добри работни места за средната класа. Само бизнесът, подпомогнат от правилните стимулиращи политики, може да направи това. Уолстрийт не e цялата страна.

И все пак заблудата, че ниските лихви по някакъв начин създават реален растеж, умира трудно. Вижте новият натиск на прогресистите за отстраняване на председателя на Фед Джей Пауъл, който наскоро изрази опасения, че инфлацията е по-устойчива, отколкото се смяташе досега. Това, разбира се, може да показва необходимостта от по-бързо намаляване на изкупуването на облигации от централната банка и/или по-бързо повишаване на лихвените проценти.

Разбира се, финансовите пазари не искат да чуят това. Политическата левица също. Елизабет Уорън, сенатор от Масачузетс, нарече Пауъл „опасен човек“ заради усилията му да отмени някои финансови регулации след кризата през 2008 г. Друг демократ, шефът на банковата комисия към Сената Шеръд Браун, правилно посочи много неравномерния характер на възстановяването, но също така критикува Пауъл за думите му, че тестът за пълна заетост е „почти преминат“ и че „Фед не може се оттегля всеки път, когато работниците придобият малко сила, за да изискват по-високи заплати”.

От една страна, аз съм съпричастна към това усещане. Спомням си, че веднъж интервюирах един трудов активист и съветник на Фед, който се оплака, че централните банкери винаги отнемат купата с пунша, точно когато обикновените хора пристигнат на партито. Звучи достоверно. При цени на акциите все още близо до рекордните върхове и след годишен ръст от 20% при жилищата в САЩ, не е чудно, че дребните инвеститори отчаяно искат своята част от пая. Повишението на доходите няма да ви купи къща.

И все пак рискът е най-голям, точно когато купата с пунша е напът да бъде издърпана. Притеснявам се от нарастването на спекулациите на дребно с приложения като трейдърската платформа Robinhood. Притеснявам се също, че инвеститорите с по-малко ликвидни активи са тези, които поемат някои от най-големите рискове. Помислете за скорошното проучване на Harris, което показа, че 15% от латиносите в САЩ и 25% от афроамериканците са закупили незаменяеми токени (вид дигитален актив – бел. прев.), в сравнение само с 8% от белите американци.

Това изглежда твърде много като феномена на продажбата на рискови ипотеки на собственици на жилища с ниски доходи преди кризата от 2008 г. Но кой може да обвинява хората, че искат да опитат от пунша, когато лихвените проценти по спестяванията са нулеви, а инфлацията е 5%?

Истинският проблем е, че оставихме за твърде късно нормализирането на паричната политика и създаването на по-балансирана икономика, която не се състои в яхането на балоните при активите. Изкривяванията в нашата система бяха подчертани неотдавна от скандали, свързани с търговия с акции, които принудиха двама членове на управителния съвет на Фед да се оттеглят.

Но простото етично прочистване във Федералния резерв или гарантирането, че не отслабваме банковата регулация (и двете са похвални цели), няма да върне американската икономика там, където трябва. Всички трябва да се откажем от идеята, че само ниските лихви ще създадат добри работни места и ръст на доходите. Трябва да намалим покупките на активи от Фед и да напредваме бавно, но сигурно с нормализирането на монетарната политика.

Мнозина ще се противопоставят на това, особено когато навлезем в потенциално дългата и студена зима, в която повишаването на цените на горивата ще удари тежко хората с ниски доходи. Но, както изтъква Петроу, много от тях вече плащат двуцифрени лихвени проценти по кредитните си карти. Малко увеличение на лихвата на Фед няма да бъде критичен фактор, казва тя, особено като се има предвид, че в САЩ тя се предава към потребителите чрез ипотечното рефинансиране, което се прави най-вече от тези с високи кредитни оценки.

Междувременно, малка, но положителна реална лихва би позволила на малките спестители да започнат да трупат спестявания. Това е достойна цел, независимо от политиката.

Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова