В края на 80-те години на миналия век град Краматорск, който тогава е част от Съветския съюз, стига до заглавията на всички вестници в СССР.
Трагедията в града започва още през 1981 г., когато 18-годишно момиче от апартамент в панелен блок на ул. "Гвардейцев-Кантемировцев" умира от левкемия. Година по-късно същото става и с по-малкия ѝ брат, тогава на 16 години, а след това и с майката на загиналите младежи.
Тогава лекарите отдават фаталните случаи на наследственост, макар че допреди да се нанесе в блока, семейството е било в перфектно здраве.
Когато от левкемия си отиват и наемателите, които се нанасят впоследствие в апартамента, оцелелият баща заподозира, че самото жилище може и да има нещо общо.
На тази мисъл го навежда и един килим, окачен на стената на детската стая, който с времето се сдобива с мистериозно изгоряло петно.
Затова бащата започва собствено разследване, при което се консултира с разнообразни специалисти, като най-накрая опира и до лекари-радиолози. Последните, в опит да установят на какво се дължат случаите на левкемия, през 1989 г. инициират проверка с дозиметър.
Сайтът "Краматорск пост" разказва спомените на медика-рентгенолог Николай Савченко, който е сред инициаторите на замерването на радиационния фон в блока. Савченко обяснява, че още в двора на блока дозиметрите излезли извън нормите и показали 200 микрорентгена в час, което е десет пъти над нормалното.
После се случва нещо странно - на входа на кооперацията измервателните уреди показват 40 микрорентгена в час, само че на прага на апартамента, в който са живеели жертвите на левкемия, устройствата изпищяват няколко пъти и напълно се сриват. Това налага употребата на по-мощен Гайгеров брояч, чиито показатели шокират специалистите.
В детската стая на жилището уредите показват 200 рентгена в час - стойност, която е почти несъвместима с живота.
Единственото, което е предпазило останалите живущи в блока, е било неравномерното разпределение на облъчването. Находката принуждава общината на Краматорск да евакуира цялата кооперация и да започне спешно проучване откъде идва радиацията в детската стая на блока-убиец.
Ангажирани са високопоставени съветски учени, които гадаят каква може да е причината за радиационното излъчване и откога го има. Първоначалната версия е, че някъде в стените е попаднало парче кобалт, но блокът е построен преди повече от девет години и периодът на полуразпад на елемента е изтекъл отдавна.
Затова мислите на Савченко и на останалите специалисти се насочват към наличието на цезий, чийто период на полуразпад е 33 години. Проби от мебелите и от стените в блока достигат до Киевския институт за ядрени изследвания, но резултатите още повече озадачават учените.
Изводите от първоначалните проби не доказват наличието на радиоактивен прах в кооперацията и нещата стигат до Харковския институт по медицинска радиология.
Хората в Краматорск са абсолютно убедени, че няма как блокът да е "чист" и пробите да не показват наличие на източници на радиация. Живущите във въпросната кооперация настояват да преминат пълни медицински изследвания и да не се спира с разследването до установяването на причините за повишения радиационен фон.
"Краматорская правда" разказва, че при медицинските прегледи се установява, че 17 души са получили по-висока доза облъчване от нормалната. Освен това срещите с лекарите-радиолози протичат в крайно напрегната обстановка, защото хората са притеснени и ядосани от неведението, в което тънат.
В същото време част от живущите на ул. "Гвардейцев-Кантемировцев" се опитват да получат и финансови облаги и обезщетения заради ситуацията, в която се намират, докато Савченко и още десетки специалисти от няколко научни области се опитват да разберат откъде идва радиацията.
Истината излиза наяве в края на 1990 г. в Киевския институт за ядрени изследвания.
Там изследват парче бетон от стената в детската стая на починалите от левкемия младежи и в нея откриват ампула с размери 8 на 4 милиметра, която съдържа радиоактивния Цезий-137. Оттам нататък историята се разплита - ампулата е била част от измервателен уред и е загубена в каменна кариера в Донецк още през 1970 г.
Впоследствие камъните, добити от кариерата, са примесени с чакъл и са използвани за строежа на злополучния блок в Краматорск и така ампулата с цезия е останала вградена в стените на кооперацията.
Друг притеснителен факт е, че потенциално радиоактивни камъни от същата кариера са използвани за строежа на част от олимпийските съоръжения за летните олимпийски игри в Москва от 1980 г., макар и да няма данни там да има инциденти, подобни на тези в Краматорск.
Междувременно в периода на 80-те и 90-те години самият Краматорск е обхванат от мощна "радиофобия". Жителите на града се притесняват да не би и в техните стени да са попаднали радиоактивни ампули и да не пострадат подобно на семейството, починало от левкемия.
Блокът, в който се разиграва всичко това, е обявен за "прокажен" и абсолютно никой не иска да се нанесе да живее в него.
Седемнадесетте жители на Краматорск (в момента част от Украйна), които са получили различни дози радиация в кооперацията, през 1993 г. са обявени от Върховната Рада на Украйна за жертви със същия статут, с какъвто се ползват оцелелите от Чернобилската авария.
За украинските депутати няма голямо значение какъв точно ядрен инцидент се е случил, факт е, че животът на тези хора е завинаги осакатен.
