В деня на националния празник на Австрия, 26 октомври, когато заради ковид-кризата бяха отменени всички прояви като парад, манифестации или събития с присъствието на много хара, президентът Александър Ван дер Белен произнесе традиционната си реч и направи нещо необичайно. Отвори вратите на двореца Хофбург, най-красивата и представителна сграда от времето на Австро-Унгария и не само посрещаше желаещи граждани да разгледат кабинета му, но организира в Мраморната зала да се извършват ваксинационни процедури.
За броени часове ваксините свършиха, наложи се бърза доставка на нови количества,а австрийската преса като цяло е във възторг от идеята на екипа на президента. Не се определя като ПР-акция, но ефектът е забележителен и приет с овации от обществото. Независимо, че по същото време имаше още поне 3 официално разрешени протеста из централните улици на Виена. Съобщава се, че в един от тях поне 3 хил души са били мирно протестиращи срещу ковид-мерките и ограниченията в тази връзка. Сред тях се наблюдават и привърженици на крайно десни формации, не само антиваксери. Известно е, че сред тях има отричащи холокоста. Плакатите са красноречиви – „Мюктайн - Мергеле в маратонки”. Става въпрос за министъра на здравеопазването, а за Мергеле по-добре е да не се припомня.Толкова е зловещ. На друга демострация се забелязват плакати с „Казваме не на политиката на разделението”, но присъстващите не са впечатляващи като количество.
Внимание обаче заслужава речта на Александър Ван дер Белен, защото тя има пряка връзка със състоянието на австрийското общество и държава в тези сложни времена. Той е наясно с обявявани призиви „старчето да ни остави на мира” , но категорично заявява, че „няма да ви доставя тази радост”. „Няма да ви оставя на мира”, защото го „боли сърцето колко сме разделени”. На висок глас казва, че в обществото вече има дълбоки процепи, между семейства и среда има пропаст, която трябва на всяка цена да се преодолее и то бързо.
Но може да стане само, ако „всеки от нас направи крачка към другия”. Той апелира за сдобряване в обществото, за да се преодолее кризата, но знае, че няма да стане толкова бързо връщането към нормалния ред. Да, има правителствена криза, много може да се говори за австрийската вътрешна политика и събитията, които протичат напоследък, но ако новините са пълни само с тези теми, ако не се отклонява вниманието с правителствената криза, няма да се обръща повече внимание на злободневните за хората теми. Да се говори и само за климат и околна среда, любими въпроси за австрийците, няма как да се решават наболелите проблеми на редовите граждани. А проблемите са видни и с просто око. Виена, като Париж, Берлин, Лондон има различна атмосфера. В деня на националния празник по „Кертнерщрасе” и „Грабеи”, любими улици за милионите туристи и виенчани в почивните им дни от преди време, сега се чува предимно турска, арабска или реч на хора, които определено са от вчера в Австрия. Жени с по 2-3-4 деца и мъже, които още не са добили навика да оставят в миналото брадите си. Виенчани бягат в провинциите или из околните села, но и там търсеното спокойствие не е сигурно.
Затова пък от поне 2 седмици е „тихо около Курц”, съобщават водещи австрийски вестници. Смята се,че „дърпа конците”, защото е много активен във вътрешно-партийните дела. „Грандовете на Австрийската народна партия”, АНП, казват, „влизат и излизат непрекъснато от кабинета на Курц”. Самият Курц не крие, че планира тур из провинциите, 9 на брой, за да държи местните структури под контрол.Последни проучвания твърдят, че 69% от феновете на АНП, тюркоазената на Курц, се надяват той да се върне на власт. Но разследването срещу него продължава.
Сценарият за „отстрелването на Круц” от власт с посредничеството на коалиционни партньори, може и да не предвижда такова развитие на нещата. Геополитическите играчи преследват целите си до край, ако не им се играе по свирката. А Курц определено поставяше интересите на страната си над всичко, включително за мигрантите и поддържането на мостове към Изтока, най-вече в областта на търговията и енергийните доставки. Безспорно изгодно е за икономиката на суверенна и независима Австрия, която не е член на НАТО. Днес злите езици във Виена казват, че Курц е потърсил връзка с адвоката на финансовия министър, Карл Грасер, но той категорично отрича. Явно адвокатът е добър и се справя с делата на финансовия министър
Това не пречи Курц заедно със Шаленберг, новият канцлер във Виена, да заемат трето място в анкета за най-важните австрийци за тази година. Изброяват се 120 предпочитани от гражданите австрийци, но първите 10 са главни действащи лица. Разбира се, на първо място е президентът Александър Ван дер Белен, после е собственикът на Ред Бул, а министърът на правосъдието, Алма Задич, заема 5-то място. Тя е с босненски произход. 6-ти е Давид Алаба, понастоящем футболист на „Реал”Мадрид, а после се редят кмета на Виена, Михаил Лудвиг, социалдемократическа опозиционна партия, гуверньора на Долна Австрия, Йохана Микъллайтнер, създателите на биткойн-търговията и забележете- Анна Нетрепко, оперната дива, която пее в Щатсопера и е обожавана от австрийците. На 10-то място е собственикът на Порше, Волфганг Порше. Струва си вниманието, за да се види какво ценят австрийците, дори в тези тежки за всички времена. Защото и цялостната обстановка и събития в страната някак изглеждат познати за нас, българите.
В Австрия са на мода проучванията сред населението. Правят се допитвания по всичи линии и въпроси. В пощенските кутии на гражданите из редица градове и селища из провинциите се получават диплянки с въпроси какви са им приоритетите и желанията за стратегическото развитие на мястото, където живеят. Предстояло гласуване на плановете на общините до 2030г и тяхното мнение било важното. Всеки с личните си данни и подпис. Един вид, участва в управлението и взимането на решения. Значи и относно харчлъка т.е. възможност за контрол. Ако се интересувате дали Шаленберг е способен за канцлер, вижте проведена преди дни анкета. 45% казват „да”, но 43% - „не”. По партии има разнобой. От АНП 91% отговарят с „да”, 55% от зелените казват, че е способен т.е. гласуват с „да”, но от социалдемократическата партия са само 38% с „да”. Либералите от НЕОС са с 43% одобрение, а партията на свободата, крайно-дясната, са дали, очаквано, само 27% с „да”.
Според друга анкета позициите на АНП и социалдемократите са изравнени, по 23% одобрение, а ръст бележат партия на свободата и зелените. Някои твърдят, че АНП е в „свободно падане”, но тази анкета от 18-21 октомври се приема със съмнение от други медии.Факт е обаче, че за първи път от десетилетия АНП и партията на свободата, десните, нямат мнозинство, а социалдемократите, заедно със злените и НЕОС, либерали, имат 51%. Именно затова социологът Петер Хаек, казва, че ситуацията е непредвидима и никак не е лесно да се създаде мнение. Нещо като у нас, нали? Редица анализатори твърдят, че Шаленберг не е започнал убедително, но отчитаните от анкетите резултати са приемливи за бъдещото му политическо развитие. 27% биха го подкрепили отново за канцлер. В същата анкета Курц е с 42 %. Опрелено зависи кой как прави анкетите. Но все пак е ориентация. Струва си наблюдението. И аналогиите.
