Джо Байдън направи насърчаването на демокрацията по света свой приоритет. Но от влизането му в Белия дом тя търпи най-вече неуспехи в държави, където САЩ възлагаха големи надежди.
„Констатираме увеличаване на атаките срещу демокрацията, а не толкова нарастващо търсене на демокрация“, казва за АФП Дерек Мичъл, президентът на Националния демократически институт, който защитава на международната сцена тази система на управление.
„Невъзможно е да се попречи на въоръжени военни да заявят, че ще са по-добри от останалите. Старите навици умират трудно, особено в армии, чиито командващи трудно се отказват от властта и привилегиите“, добавя Мичъл, който е бил първият посланик на Съединените щати в Мианма в началото на прехода към демокрация преди 10 години, подкрепен ревностно от Вашингтон.
Именно в тази страна президентът на САЩ претърпя първия си тежък удар. Само дванайсет дни след встъпването му в длъжност, армията свали от власт и арестува на 1 февруари Аун Сан Су Чжи, смятана от дълго време за икона на демокрацията.
Оттогава две други държави попариха ентусиазма, породен от техните революции, които трябваше да обърнат нова страница след мрачни диктатури: Тунис, люлката на „Арабската пролет“ през 2010 г., чийто президент си присвои пълни правомощия; и от миналия понеделник в Судан, където военните свалиха цивилното правителство само три часа след заминаването на американски пратеник, дошъл в опит да ги помири.
„Среща на върха за демокрация“
Военни хунти взеха властта също в Гвинея, Мали и Чад, а в Афганистан талибаните, заклети врагове на Съединените щати, станаха новите господари на Кабул благодарение на изтеглянето на американските сили и рухването на правителството, което Вашингтон подкрепяше с милиарди долари от 20 години.
Говорителят на американската дипломация Нед Прайс призна за „неуспехи в някои държави“, но обеща, че САЩ ще продължат да „водят битката“ за демокрация.
Това е темата на виртуална среща на върха „за демокрация“, организирана на 9 и 10 декември от Джо Байдън.
Според него тя трябва да покаже, че демокрациите могат да спечелят битката за ценности и ефективност, изправени пред „автокрациите“ начело с Китай.
За демократа Байдън тази битка е и начин да обозначи разрива с неговия предшественик републиканец Доналд Тръмп, който не се поколеба да флиртува с авторитарни лидери и не спря да поставя под съмнение, без доказателства, поражението си на президентските избори през 2020 г.
С изключение на Афганистан, където американското изтегляне, подкрепено от Джо Байдън, изигра определена роля, президентът на САЩ не е директно упрекван за бедите на демокрациите.
„Необходими са десетилетия, за да се утвърди една демокрация, но са достатъчни броени години, за да бъде подкопана. Затова мисля, че няма правителство, което наистина да може да направи нещо конкретно през първите си девет месеца“, смята Франсис Браун, която е работила по тези въпроси в Белия дом по времето на президента Барак Обама.
„Не отговоря на изискванията“
Особено след като администрацията на Байдън реагира много бързо на държавните преврати в Мианма и Судан, като ограничи американската помощ – „това не решава всичко като с магическа пръчка, но и то се брои“, защото „показва, че Америка не е безразлична“, посочва тя.
Президентът на САЩ се дистанцира до известна степен от съюзници, макар че правозащитниците осъждат плахостта на тези стъпки: той спря оръжейните продажби за Саудитска Арабия и обвърза с условия част от помощта за Египет с върховенството на закона.
Според класация на британския седмичник „Икономист“, през 2020 г. състоянието на демокрацията по света е било на най-ниското си равнище, откакто това проучване се води от 2006 г., заради увеличаването на превратите, но и заради възхода на популизма.
Джонатан Пауъл от Университета на Централна Флорида вижда в икономическите трудности, изострени от пандемията, една от общите причини за това влошаване на ситуацията.
„Когато държавите вече са изправени пред много несигурно балансиране между авторитаризма и поддържането на известна демократична стабилност, всеки системен шок“ може „наистина да има значими последици“, анализира той.
Друг възможен фактор, според него, е появата на Китай като световна сила, която е възможно да подкрепя режими, на които Западът би обърнал гръб.
Още повече че самият американски модел е опетнен от крайните разделения на политическата класа в страната, които забавят всеки реформаторски тласък и водят до избухване на насилие, като например нападението на демонстранти тръмписти срещу сградата на Конгреса на 6 януари, за да оспорят резултатите от президентските избори.
„Тези, които се борят за демократичните си права, със сигурност няма да се откажат само защото Съединените щати не се справят със задачата“, смята бившият посланик Дерек Мичъл. „За предпочитане е обаче САЩ да демонстрират ефикасността на демокрацията“, добавя той.
