Янис Варуфакис: Влизането на България в еврозоната би било грешка

Янис Варуфакис: Влизането на България в еврозоната би било грешка

Бившият финансов министър на Гърция пред "Капитал" за България в еврозоната: "Не го правете. Това е грешка. Ще имате фалшиво усещане за ръст заради надуването на балони. И после, ако не дай Боже, има финансова криза, лесните пари ще изчезнат, балоните ще се спукат, а вие ще сте в много сериозна драма."


 

Янис Варуфакис е за първи път в София. "На 60 години пристигнах, никога не е твърде късно", казва гръцкият икономист, който е нещо като рок звезда, откакто изгря на световната сцена като финансов министър на фалиралата гръцка държава в лявото правителство на "Сириза". След краткия и бурен престой като министър, в който се сблъска челно с германското правителство на Ангела Меркел, Варуфакис стана популярен с книгите и статиите, в които критикува силно начина, по който работят еврозоната и ЕС. Той е в България за банковата конференция, организирана от "Капитал".


Да започнем с голямата тема при икономическото развитие на България сега - еврозоната. Сегашната ни дата за влизане е 2024 г. Вие сте известен като критик на зоната, да кажем така. Ако бяхте български политик сега, каква би била вашата позиция?

 

Не го правете. Това е грешка.

 

Защо?


Да имаш собствена валута е като да имаш застраховка за колата. Плащаш нещо за нея и го смяташ за чист разход до момента, в който катастрофираш. Същото е.


Правителството ви поддържа от години фиксиран валутен курс към еврото. Затова хората много лесно могат да бъдат накарани да повярват, че в такъв случай е по-добре да приемете еврото. Сега плащате риск премия за заемите, така че за какво ви е тази застраховка.

 

Представете си какво ще стане, когато се присъедините. Лихвите ще паднат. Ще има много повече риск в системата - поет както от българи, така и от чужденци. Ще има приток на пари в България. Ако сте Дойчебанк, имате много ликвидност и не знаете какво да правите с парите. Германците не искат да ги взимат назаем. Федералното правителство също е на излишък. Има излишък от пари във Франкфурт.


В момента заради малкия риск от обезценка, който има във вашата система, те не са толкова склонни да ви заемат пари. Но когато сте в еврото, това пада и парите потичат. Това стана в Гърция де факто.

 

Ще имате фалшиво усещане за ръст заради надуването на балони. И после, ако не дай Боже, има финансова криза, лесните пари ще изчезнат, балоните ще се спукат, а вие ще сте в много сериозна драма.

 

Това вече се е случвало. Ние имаме фиксиран курс, който не махаме и нямаме намерение да махаме. През 2008 г. имаше финансова криза, лесните пари изчезнаха, балоните се спукаха. Каква би била разликата?

 

Парите на западните банки ще потекат към вашите банки. Те ще почнат да отпускат още повече кредити, които ще предизвикат инфлация. Тя ще предизвика балони. И сами ще си създадете проблем.


Просто ще загубите огромен амортисьор, който ви трябва само когато има дупка на пътя. А такава ще има. И вероятността да срещнете такава нараства, когато влезете в еврозоната. Така че това ще бъде като да махнете амортисьорите и да влезете в дупките.

 

Няма съмнение, че има силни интереси тук, както имаше и в Гърция, които натискат за влизане в еврозоната. Те искат активите им да се оценяват в евро. Не искат българската валута.


Аз не съм против единната валута. Но ние нямаме банков съюз - има такъв само на хартия, т.е. банките ви ще дават депозитната гаранция, а правителството ще подкрепя банките. И в този случай е добре да имате отзад възможността за обезценка.

 

Ако имахме истински банков съюз и фискален съюз, тогава бих бил за. Аз съм федералист. Но нямаме. Да претендираме, че имаме, само защото имаме монетарен съюз, е обида за принципите на икономиката.

 

Две бележки по това. Не смятате ли, че еврозоната се е променила от 2008 г. насам? И второ - банковият съюз съществува. Да, казвате, че е слаб засега, но той съществува. И може да се засилва.


Това е тезата на "постепенниците" - че се движим бавно в правилната посока. Не, ние се движим в грешната посока доста бързо.


Да, доста неща се промениха - от 2010 г., когато Гърция фалира. Еврозоната и Еврогрупата, за която знам едно-две неща, въпреки че не ми се иска, имат огромния талант да променят всичко, така че нищо да не се промени. Давам ви примери.


Когато фалирахме, Меркел каза на тогавашния премиер Папандреу три неща, които бяха абсурдни. Не ви даваме да фалирате, не ви даваме да напуснете еврозоната и няма да ви дадем лихвени облекчения. Представете си, ако САЩ кажеха това на Lehman Brothers.

 

Естествено малко след това Меркел промени тона. Първото нещо, което се промени, беше механизмът за спасение, който след това стана ESM фонд (European stability mechanism - бел. ред.). Това е машина за криене на фалити, не за оправянето им. Ако например в САЩ през 2008 г. Невада нямаше достъп до Федералния резерв, до спасителния фонд, до социалните програми за храна и помощи за безработица. Щеше да е същото, което се случи с Гърция? Как щеше да бъде подпомогната Невада, ако САЩ бяха създали малко МВФ, което да им дава пари при строги условия, и то само назаем?

 

Фондът за спасение обаче беше безсмислен за страна като Италия с нейния огромен дълг. Последното нещо, от което имаш нужда, когато си фалирал, са още заеми. Дори с нулева лихва. Имаш нужда от преструктуриране на дълговете. Или имаш нужда от истински еврооблигации, които европеизират дълга.

 

Вижте какво стана в пандемията. 14-15 премиери поискаха еврооблигации, така че допълнителният дълг заради COVID-19 да не пада върху раменете на Италия, Испания, Гърция и т.н.


Меркел каза "не". Тя създаде Инструмента за възстановяване и устойчивост. Той е също така безсмислен, както беше ESM. Защото не помага по никакъв начин за италианския или гръцкия дълг например. Затова Кристин Лагард (директор на ЕЦБ - бел. ред.) сега има сериозен проблем - има вдигане на инфлацията, но тя трябва да рефинансира огромните задължения на членките на еврозоната.

 

И все пак този инструмент противоречи на тезата - която развивате в книгата си The weak suffer what they must - че Бундесбанката контролира Европа тайно...

 

Всъщност в книгата аз обвиних французите, които искат германските пари, за да продължат хегемонията си.


...е, казвате, че Бундесбанката наказва французите...


Това не е моя теория - Шойбле (бившият германски финансов министър - бел. ред.) ми го каза.

 

Добре. Но исках да посоча, че този инструмент за възстановяване и устойчивост всъщност е преломен момент, защото е първият път, когато Европа колективно поема дълг. Не е ли промяна?


Да, промяна е. Но вие пак защитавате подхода "стъпка по стъпка". Казвате, че е важно да сложиш крак във вратата, за да я отвориш. Не, аз казвам, че това, което стана, е, че изритаха вратата, за да се затвори.


Вижте новото германско правителство. Те имат едно голямо обещание - никога повече. Това е еднократно нещо, което няма да се повтори.

 

Това наистина е еврооблигация, но твърде малка като размер и направена по такъв начин, че австрийците, холандците и германците да кажат "никога повече".

 

Така че вие твърдите, че се движим бавно в правилната посока, аз казвам, че летим в грешната. Защото идеята за еврооблигации е мъртва. Именно заради начина, по който беше направена.

 

Аз от 2002 г. искам зелени еврооблигации, издавани от ЕИБ, подкрепени от ЕЦБ.

Станете почитател на Класа