Близо 800 случая на нарушаване на правата в интернет в осем страни от Югоизточна Европа са регистрирани в специално изследване на BIRN – Мрежата за разследваща журналистика, и Фондация SHARE. Речта на омразата процъфтява, а фалшивите новини не намаляват. Останахме у дома през по-голямата част от тази и миналата година и въпреки бързото развитие на ваксините все още живеем с КОВИД пандемията, а това означава и много прекарани часове пред екрана.
В резултат повечето платформи за социални медии отбелязват ръст в броя на потребителите. Най-големият скок в ползването се наблюдава при TikTok. Приложението за споделяне на видео е ангажирало повече от 100 милиона потребители в световен мащаб по време на пандемията и става все по-популярно в Югоизточна Европа, констатират авторите на доклада. Но TikTok не се използва само за намиране на рецепти за торти или уроци по гримиране, а и за разпространение на заплахи, анти-ЛГБТ съобщения и теории на конспирацията срещу ваксините.
Двете най-често срещани нарушения са били „натиск поради изразяване и дейности в интернет“ и „манипулация и пропаганда в дигиталната среда“. Нарушенията се извършват не само в TikTok, но и във Facebook, Twitter и Instagram, а се разпространяват чрез Viber и WhatsApp.
От август 2020 г. до август 2021 г. авторите на доклада са регистрирали 799 случая на нарушаване на правата в интернет в осем държави от Централна и Югоизточна Европа: Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Косово, Черна гора, Северна Македония, Румъния и Сърбия.
Докладът „Онлайн сплашване: Контрол на наратива на Балканите“ показва, че уязвимите групи, включително жени, малцинствени, ЛГБТ+, ромски и еврейски общности, както и непълнолетни и мигранти, са особено изложени на интернет атаки. Политическото и религиозното напрежение също е нараснало и допълнително поляризира обществото.
Свободата на изразяване е била застрашена в 449 случая, а в 309 хората са разпространявали дезинформация и пропаганда. Посягане на сигурността на информацията е констатирана в 138 случая, а нарушения на поверителността и личните данни са регистрирани в 109.
Журналистите най-често са обект на онлайн заплахи в Сърбия и Унгария. И в двете страни проправителствени профили в социалните медии са били замесени в клеветнически кампании срещу независими журналисти. Мнения и дейност против ваксините виреят най-добре в Хърватия и Румъния. Етническото разделение и отричането на престъпления са били най-често срещани в Черна гора и Босна и Херцеговина.
Политически опоненти, независими медии и журналисти на свободна практика са сред популярните мишени в интернет. В Унгария, където проправителствените медии на практика водят война срещу неговите опоненти, политическите партии са били мишена в 27 от 150 случая. В Сърбия и Хърватия, където независимата журналистика е крехка, журналисти са били атакувани, съответно в 30 и в 14 случая, твърдят авторите на изследването.
Със 156 нарушения от общо 799 случая, речта на омразата и дискриминацията заемат видно място в дигиталното пространство на осемте наблюдавани държави.
ЛГБТ+ общността остава една от групите, изложени на най-голям риск от онлайн тормоз почти навсякъде. Ожесточението срещу тях е изригнало при публичните събития и шествия, както и при решението на Хърватския конституционен съд, което позволява на еднополовите двойки да отглеждат деца.
Националните и етническите малцинства също често стават жертва на дискриминация в дигиталното пространство. Българското малцинство в Северна Македония е чест обект на речта на омразата в интернет поради напрежението между двете страни. В този контекст атаката срещу северномакедонския участник на Евровизия Васил Гарвалниев заради двойното му българо-северномакедонско гражданство беше потискащо предвидима, пише в доклада.
В Босна етническото напрежение е ендемично за социалната тъкан и политическата система. Албанските, босненските и хърватските малцинства в Черна гора също страдат от епизоди на етническа омраза, твърдят авторите на изследването.
По същия начин еврейското малцинство в Румъния все още се бори да бъде напълно интегрирано в социално-културния контекст на страната. Епизоди на антисемитизъм и отричане на Холокоста, като тези, които са били насочени към Мая Моргенщерн, ръководител на Еврейския държавен театър в Букурещ, и Силвиу Векслер, депутат от еврейски произход в Румъния, показват, че на страната й предстои още много работа в борбата с антисемитизма.
Годишното изследване показва, че това, което се случва във виртуалното пространство, не е много по-различно от „физическия“ свят. Тлеещото напрежение и културните противоречия лесно мигрират от едно място на друго, а механизмите за превенция или защита не са така успешни.
