Десетимата най-богати хора на света са увеличили повече от два пъти състоянието си – от 700 млрд. долара на 1,5 трлн. долара, с темп от 15 хил. долара в секунда или 1,3 млрд. долара на ден, през първите две години на пандемията. В същото време приходите на 99% от човечеството са намалели, а още над 160 млн. души официално живеят в бедност.
Това показват данните на актуалния доклад „Inequality Kills“ на Oxfam за 2022 г., публикуван в понеделник, преди официалното начало на тазгодишния форум в Давос.
„Ако тези десетима души утре загубят 99,999% от богатството си, те пак ще са по-богати от 99% от всички хора на планетата“, посочва изпълнителният директор на Oxfam International Габриела Бухер. „В момента те имат шест пъти повече богатство от най-бедните 3,1 млрд. души“, отбелязва тя.
Според данните неравенството по света е причина за смъртта на най-малко 21 хил. души всеки ден – един човек всеки четири секунди. Данните се основават на смъртни случаи от липса на достъп до здравеопазване, насилие на база пол, глад и климатични фактори.
Състоянието на милиардерите е нараснало повече, откакто започна коронавирусната пандемия, отколкото през последните 14 години преди това. На равнище от 5 трлн. долара това е най-големият ръст на състоянието на милиардерите, откакто започва да се води статистиката.
От Oxfam правят теоретични изчисления, че ако бъде наложен еднократен данък от 99% върху пандемичните приходи на десетимата най-богати души например, ще има достатъчно средства за произвеждане на достатъчно ваксини за всички хора по света; за универсално здравеопазване и социална защита, за финансиране на климатичното адаптиране и намаляване на насилието на база пол в над 80 държави.
И всичко това ще бъде възможно, като същевременно тези хора все още ще имат с 8 млрд. повече, отколкото преди пандемията, посочват от Oxfam.
„Милиардерите имаха една страхотна пандемия. Централните банки наливаха трилиони долари на финансовите пазари, за да спасят икономиката, но голяма част от тях се оказа в джобовете на милиардери, яхнали бума на фондовия пазар. Ваксините трябваше да сложат край на тази пандемия и все пак богатите правителства позволиха на фармацевтичните милиардери и монополисти да отрежат достъпа за милиарди хора. Резултатът е, че всеки възможен вид риск от неравенство расте“, коментира още Бухер.
По думите ѝ световният отговор на пандемията е отприщил икономическо насилие с особена сила по линиите на расово и полово разделение и маргинализация.
Според данните пандемията е отдалечила още повече равенството между половете. Ако досега бяха необходими 99 години, то сега те са 135 години, за да се постигне това. Общо жените по света са загубили 800 млрд. долара приходи през 2020 г., като сега работещи са с 13 млн. по-малко жени, отколкото през 2019 г. Също така 252 мъже имат по-голямо състояние от всички общо 1 млрд. жени и момичета в Африка, Латинска Америка и Карибите.
Пандемията е засегнала непропроционално обществото и на расова основа. По време на втората вълна на пандемията в Англия вероятността хората от бангладешски произход да се заразят с COVID-19 е била пет пъти по-голяма, отколкото за белите британци. 1,5 пъти по-вероятно е чернокожите в Бразилия да починат от коронавирус, отколкото белите хора. В САЩ пък 3,4 млн. афроамериканци биха били живи днес, ако продължителността им на живот бе равна на тази на белите.
В същото време неравенствата между държавите се очаква да се увеличат за първи път от поне едно поколение. Развиващите се държави, които са ограничен достъп до достатъчни количества ваксини заради защитата на богатите държави на монополите на фармацевтичните гиганти, са принудени да намаляват социалните разходи заради растящи дългове и сега са заплашени от нова порция мерки за икономии. Делът на заразени с COVID-19 хора, които умират от болестта в развиващите се страни, е приблизително двоен на този в богатите държави.
Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова
