Следващата седмица в Москва на посещение идва президентът на Ислямска република Иран Ибрахим Раиси.
Това ще бъде първата среща на лидерите на Русия и Иран.
Разбира се, няма смисъл да разглеждаме посещението на Раиси в Москва извън контекста на скорошните преговори с глобалистите.
Тук следва да си спомним появилата се информация за възможното разполагане на руски ракети в Куба и във Венецуела. Мислим, че не е нужно за пореден път да отговаряме н въпрос какво обединява тези три страни (Иран, Венецуела и Куба).
За жалост, сътрудничеството с тези три държави всъщност не е на най-високо равнище. Да, на лице са великолепни политически отношения, но дори и ако гледаме на военно-техническото сътрудничество, то не всичко се развива по най-добрия начин.
Макар и да изглежда, че Иран, Куба, Венецуела, както и Русия да се борят срещу глобалистите (всъщност не се борят, а оцеляват, защото нямат реален шанс да предизвикат САЩ). А е логично да активизират съвместната работа по широк кръг въпроси, започвайки от военно-техническото сътрудничество и завършвайки с икономиката.
Но това не се случи. Причините, както винаги, са много. Ако ще говорим непосредствено за Иран, то срещу нашето взаимодействие се изправиха системните либерали. При това, колкото и странно да звучи, не в Русия, а в самия Иран. Преди 2021 година властите в Техеран се контролираха от реформаторите (местните системни либерали), които се опитваха да вплетат страната в еднополюсната световна система.
Съгласно плана, Иран (както, между другото и Русия) трябва да доставя евтини природни ресурси за “развитите” държави. В замяна трябва да купува всичко необходимо. Но именно, което е необходимо. Ако се появят излишни пари, то глобалистите щяха да ги прибират.
Хасан Роухани водеше подобна политика. И имаше определен успех. Така, при Обама, когато властта във Вашингтон напълно и изцяло се контролираше от глобалистите, с Иран беше свалена значителна част от санкциите. Иранският петрол с огромна отстъпка в цената се изля на световния пазар.
Но идва американският държавник Тръмп (американски държавник не е равно на приятел на Русия), който връща санкциите. Няма да спираме твърде подробно на причините. Само ще отбележим, че Тръмп е убеден, че глобалистката система на световно устройство няма перспектива, затова се опитва (наистина – безуспешно) да я разруши.
И след това иранската икономика полетя по дяволите, което окончателно подкопа репутацията на реформаторите (иранските глобалисти). Те с трясък загубиха изборите, а на власт след осем години се върнаха държавниците.
Сега Раиси отива в Москва. Много се очаква от предстоящите преговори. Ще се говори за формирането на геополитически антиглобалистичен съюз.
Именно геополитически, защото, уви, в икономиката не можем да конкурираме докато съществува системата от Бретън Уудс. Русия, Иран, Венецуела, Куба. Това засега не е достатъчно. Да, съюзът ще бъде компактен, но затова мобилен. Решенията ще се предприемат на момента.
Образуването на съюза (не е важно дали ще се оформи официално или не) ще бъде резултат от скорошните преговори с глобалистите по сигурността. Сега страните си показват взаимно зъби, вдигат залозите. Чакат на кого първи ще му изтече търпението.
Но нашата позиция е следната. Не трябва да се договаряме с глобалистите. Те при всеки случай ще ни измамят. Дори и ако обещават нещо в момента. Нашата сила е в това, че ние не се страхуваме от конфронтация. При това тя ни е винаги в полза. Затова се надяваме, че съответният геополитически съюз ще бъде сформиран.
Послепис: По повод Китай ще направим отделен материал. Според нас Китай не може да ни бъде истински стратегически съюзник (единствено тактически). Но за това в следващите материали.
После-послепис: Най-вероятно след преговорите между Путин и Раиси ще се обяви скорошното влизане на Иран в ЕАИС. Това е важна политическа крачка, която няма да позволи на Ислямската република да попадне в икономическа зависимост от Китай (а такива предпоставки, уви, съществуват).
Превод: В. Сергеев
