Доколкото Русия е съсредоточила над 100 000 от войските си близо до украинската граница, а президентът на САЩ Джо Байдън обещава да помогне на Украйна в случай на „руска инвазия“, рискът от използване на ядрено оръжие се увеличава, пише американското издание 19FortyFive.

По време на Студената война МБР, стратегическите бомбардировачи и ядрените подводници на СССР представляваха най-голяма опасност. Днес най-голямата заплаха представляват тактическите ядрени боеприпаси с малък мощност (от 1 до 20 килотона) и обсег на действие (около 400 км). Москва разполага с арсенал от 3-6 хиляди такива боеприпаси. В същото време Вашингтон просто не разполага с толкова голям брой тактически ядрени оръжия. Освен това отбранителната доктрина на Руската федерация предвижда използването на такива оръжия по време на конфликти.

По време на ученията „Гром-2019“ и „Запад-2021“ руснаците симулираха използването не само на своите стратегически сили за сдържане, но и на оперативно-тактически ядрени оръжия. Анализаторите стигат до извода, че по това време Москва е отработвала не само междуконтинентален удар, но и атака срещу страни от НАТО на Европейския театър на военните действия.

«За да разберем колко ефективни са тактическите ядрени оръжия, предлагаме да разгледаме следния сценарий», се отбелязва в статията.

Изданието счита, че руснаците съхраняват тактически ядрени оръжия в Калининградска област, а самият регион според тях е изключително удобен „плацдарм в рамките на НАТО“ за нанасяне на ограничен ядрен удар, ако Руската федерация загуби неядрена война от Алианса. Следователно Москва без съмнение ще приложи стратегията на „ескалация в името на деескалацията“, принуждавайки Запада да отстъпи след използването на тактическо ядрено оръжие.

«В нашия сценарий приемаме, че целта на Русия е да демонстрира решителност и да доведе конвенционалния конфликт до точката, в която НАТО и САЩ капитулират, за да се избегне по-нататъшна ескалация», се подчертава в публикацията.

Изданието предполага, че Руската федерация ще нанесе 10 килотонен ядрен удар в селска местност пред настъпващите части на НАТО. В същото време експлозията ще причини минимална вреда – това ще бъде ясен сигнал, че Москва е готова за пълномащабна война, ако Западът не спре.

Експлозията на боеприпаси с определена мощност на височина 180 метра ще представлява огнено кълбо във въздуха, няма да достигне земята и няма да създаде вреда за земята. Всъщност това ще бъде «чиста детонация», а всички бързи йонизиращи лъчения (бета и гама) ще се разсеят в радиус от 1 км за по-малко от минута. В този случай интензивното топлинно излъчване ще се разсее в радиус от 1 км за една секунда. По този начин войските на НАТО няма да бъдат засегнати от удара, а щетите и загубите ще бъдат сведени до минимум.

«Според нашия анализ, дори ако тази експлозия беше наземна, войските на НАТО ще трябва да бъдат на разстояние повече от 1 км, за да се движат безопасно около облъчения епицентър един ден след експлозията. Това би довело до облъчване на незащитени войници в рамките на 41 б. Като се има предвид, че компютърната томография генерира 1 бар, ниската радиологична заплаха от тактическите ядрине оръжия прави използването им все по-реалистично», убедени са авторите.

Според изданието руското ръководство е убедено, че има асиметрично предимство поради богатия арсенал от тактически ядрени оръжия. Отричането или подценяването на заплахата няма да я накара да изчезне — това е реалността. Въоръжените сили на Руската федерация могат и са готови да използват тактическо ядрено оръжие в ограничени мащаби, което едва ли ще доведе до ядрен апокалипсис – ядрена война между Москва и Вашингтон. В същото време САЩ не са готови да се изправят срещу руските тактически ядрени оръжия.

«Ако руснаците поставят под съмнение решимостта на американците да заменят Ню Йорк за Берлин, то доколко те се съмнямат относно нашата готовност да заменим Ню Йорк за пасище за крави в Североизточна Полша? От руска гледна точка проблемът не е американският потенциал. Такъв просто не съществува. По такъв начин се атакува именно американската воля», обобщават авторите на материала.

Петя Паликрушева