Терминът „странната война“ (известна още като „седящата“ или „смешната война“ или, както бихме казали днес, „фейковата война“) обикновено се използва за описание на бавните взаимодействия на френските и германските войски по линията Мажино през 1939-1940 г. Но за това, което се случва днес в Украйна, терминът определено не е подходящ. Това е твърде слаб израз. Там в разгара си е „много странна война“.

Започна, както обикновено става с нашите западни партньори, с феерично драпане. Първите, които избягаха от Украйна , бяха американските военни инструктори. Зад тях в печален клин ги последваха доблестните британци. В западната преса всичко това се сервира директно като Дюнкерк. Е, като мъничък Дюнкерк. (Между другото, няма да повярвате, но във Великобритания срамното бягство от Хитлер на британските войски от Дюнкерк се счита за основното събитие на Втората световна война – какъв ти там Сталинград...)

Едно не е ясно: от кого бягат западните военни инструктори? От какво спасяват контингентите си американският министър на отбраната Марк Мили и британският министър на отбраната Бен Уолъс ? От местната горилка, от чернооките Оксани, от веселите киевски стриптийз барове?

Бен Уолъс се опита да отговори на този въпрос. Веднага след като успя да отлети със семейството си за празниците, той беше принуден да прекъсне ваканцията си и спешно да се върне в Лондон . Между другото, това е голям напредък за британския елит. Миналия август тогавашният външен министър Доминик Рааб избра да не прекъсва луксозната си почивка на Крит заради такава дреболия като бягството на НАТО от Афганистан. Британските медии все още му бодят очите с критските му забавления.

И така, след като едва се върна в Лондон, Бен Уолъс даде страхотно интервю за Sunday Times . В него той каза, че усеща миризмата на „духа на Мюнхен във въздуха“ (whiffof Munich in the air). Не знам защо изведнъж реши да напомни на сънародниците си за най-срамната страница в историята на Англия . Наистина не беше добре да се заговорничи с Хитлер и да му се предаде Чехословакия . Не трябваше да го правят.

Може би Уолъс намеква, че Русия днес се готви да играе ролята на нацистка Германия, а Великобритания действа твърде пасивно – успокоява „агресора“. Но номерът е, и целият свят го вижда много добре, че Русия не нахлува никъде и не завзема нищо. Какво да се прави в тази ситуация?

И тогава Уолъс вади от широкия си панталон любимия аргумент на британските ни партньори. Да, да, вече се досетихте. Това е нашият много любим фаворит - „highly likely““, много е вероятно, „може би да, може би не“. Според Бен Уолъс е highly likely /много вероятно/ Русия да нахлуе в Украйна.

Чакайте, това не е някакъв журналист или експерт с пагони, това е цял министър на отбраната. Такива хора рядко говорят, но говорят конкретно. И в случая някои, извинете ме, бърборят на ниво блондинката от вица за вероятността от среща с динозавър: "Петдесет и петдесет. Или ще срещна динозавър, или не." Много вероятно, highly likely е да срещне.

Цяла неделя британският и американският елит продължиха да вървят в същия дух. Държавният департамент на САЩ разпореди евакуацията на американското посолство от Киев. Великобритания направи същото. Някои от васалите им препоръчват гражданите им да се евакуират. По-специално от Бахамските острови са много загрижени за съдбата на бахамците в Украйна. И наистина, как де не са, какво правят горките там, в студа?

По традиция такива неща се правят в навечерието на война. Но война все още няма и няма. И двете обявени за противници страни не се явиха – изглежда, че това е уникален случай в световната история.

Ясно е как руснаците се отнасят към информационната истерия на Запада. А какво мислят украинците за това? Е, има някои прогресивни публикации с отпечатани инструкции как да приготвите „спешния“ си куфар или да сглобите калъф/клетка за домашен любимец. Но всичко това, очевидно, беше изготвено изцяло за целите на шоуто и не оказа никакво влияние върху въображението на обикновените украинци.

Нека се разходим по улиците на Киев с журналиста от вестник The Guardian. Там със сигурност не работят за руската пропаганда. В неделния си доклад Шон Уокър отбелязва с изненада, че атмосферата в Киев в петък вечерта е останала изключително „весела“, а гражданите смятат самата идея за руска инвазия за „странна и неправдоподобна“.

Шон Уокър с любов описва евтините и вълнуващи забавления на Киев. По-специално той казва, че жителите на Киев планират да избягат от руските бомбардировки в местните стриптийз клубове - вероятно местните момичета са се пошегували с него и той е повярвал в това. Ясно се вижда, че английският репортер наистина харесва Украйна и той категорично няма никъде да се евакуира оттам.

Но докато обикновените хора се забавляват, ръководството на страната силно се напряга. В един момент нервите на президента Зеленски не издържаха до такава степен, че той се обърна към западни журналисти с молба да му предоставят „стопроцентови доказателства за руската инвазия... на 15-ти там или на 16-ти... будь ласка, бъдете така добри."

Досега никой не му е отговорил. Няма журналисти, няма собственици на западни медии, няма Байдън, няма Джонсън. Дори ЦРУ не се обади, въпреки че можеха. Така че президентът на Украйна се измъчва от несигурност: той вече е във война или още не е? Или всъщност с него воюват? Той ли мами електората си или него мамят старшите партньори? И как, Боже мой, Боже мой, ще свърши всичко?

Спомням си, че Михаил Саакашвили някога застана начело на горда Грузия . Веднъж също му дойде на ум да воюва с Русия. Днес той е в затвора, пее тъжни грузински песни. Направо "Урок за кралете" по модерен начин.

Американските контрагенти на Зеленски обаче могат да бъдат разбрани. Не им беше до това. Те се бориха през целия уикенд с пот на челото за демократична Украйна. Наскоро в събота подводница на ВМС на САЩ влезе за тази цел в руски териториални води в района на Курилските острови . Командирът трябва да се е отклонил малко от курса. "Украйна", "Курили" - толкова подобно звучи, че ще се побъркате с тези руски имена.

Е, руската фрегата "Маршал Шапошников", използвайки „специални средства“, прогони американската подводна лодка. Дано повече да не се губи в степите на Украйна. Всъщност не е толкова далеч да отидете там от Курилските острови. Първо, през Панамския канал до Атлантика, после направо, наляво, надясно и там Украйна вече е много близо, няма да се загубите.

В петък, докато британският журналист Шон Уокър събираше материали в стриптийз-клубовете в Киев, американският политолог Дейвид Хендриксън публикува своя версия на отговора на въпроса „защо Вашингтон така си губи ума по Украйна“.

Експертът обърна внимание на факта, че Зеленски понякога се осмелява да прави забележки, които пряко противоречат на сценария на Вашингтон. Той цитира редакционна статия на CNN, доста критична към украинския президент, както и служител на Белия дом, който пожелал да остане анонимен. „Ние сме най-важният му съюзник, а той ни плюе в очите и... се занимава с откровен саботаж“, казал доста неучтиво представител на силовите кръгове на Вашингтон за лидера на независима Украйна.

По мнението на Хендриксън американският режим всъщност "си е изгубил ума" заради " Северен поток 2 " . За да го спре, Вашингтон е готов да прибегне до всякакъв вид провокация. Това всъщност отдавна е „секрет на Полишинел“. Писахме за това подробно и преди американския експерт.

Целият ужас обаче е, че работата може да не се ограничи до фейкови евакуации и информационна истерия. Американците, в тандем с британците, съвсем умишлено разпалват военен конфликт, който за броени дни или часове може да ескалира в световна война.

И ето какво наистина е неразбираемо: защо милиони украинци трябва да участват в целия този ужас? Понякога населението на тази нещастна страна прилича на човек, който е седнал на масата в казиното, заложил е пари, загубил ги е, после отново. Разумният изход е да си тръгне, да спаси останалите. Но той не може да го направи. Той залага отново и отново - и губи отново и отново.

Време е украинците да признаят, че през 2014 г. са играли неуспешно. Не беше необходимо да залагат на Брюксел и Вашингтон, това беше лош ход. Но все още има възможност да се отдалечат от масата. Докато не са проиграли живота, последното нещо, което им е останало.

Виктория Никифорова, Превод: ЕС, Поглед.инфо