Путин има уникалния шанс да възстанови господството на Русия в близката чужбина, пише The Telegraph. Никакви санкции няма да променят сметките му. Дори пазарите залагат, че Западът ще се „продаде“ при условията на Кремъл.

Русия натрупа валутен резерв от 635 милиарда долара, той стана петият по големина в света и продължава да расте. Държавният дълг на страната е 18% от БВП, тоест той е шестият по големина в света и продължава да намалява.

Страната е почистила банковата си система и има добре управлявана плаваща валута, която позволява на икономиката да се приспособи към сериозни ситуации.

Русия има бюджетен излишък и не прибягва до привличане на чуждестранни инвеститори за покриване на държавните разходи. Страната е намалила зависимостта си от държавните приходи от петрол. Цената на рентабилността на барел петрол падна до 52 долара миналата година, спрямо 115 долара преди събитията в Крим през 2014 г.

Парадоксът на президентството на Владимир Путин е, че той управлява един от най-ортодоксалните политически режими на планетата.

„Макроикономическият екип на централната банка и хазната са образцови“, заяви управляващият директор на TS Lombard Кристофър Гранвил.

Твърдият курс на Путин контрастира рязко с разточителните социално- икономически системи на Запад, където парите се „хвърлят от хеликоптери“, а бюджетът играе доминираща роля.

„Той е изключително консервативен и се бори с опасностите от дългова зависимост“, казва Крис Уифър от Macro-Advisory, консултантска компания за макроикономически и политически стратегии в Москва.

Бумът на суровините добавя още 10 милиарда долара на месец в хазната на Кремъл от продажбите на петрол и газ. Те се депозират в Националния фонд за благосъстояние.

Този резерв за черни дни може да се използва, ако е необходимо, за покриване на социалните разходи: пенсии, надбавки за отглеждане на деца, семейни плащания за раждане и ипотечни субсидии за купувачи за първи път на жилище, т.е. компоненти на стратегията на Путин за „изравняване“.

Кремъл може да прекъсне всички доставки на газ за Европа (41% от доставките за ЕС) за две години или повече, без да се сблъсква със сериозни финансови ограничения.

Ясно е, че няма да има блокада на връзките на Русия в областта на енергетиката. Зависимостта на Германия от руския газ е толкова голяма, че Олаф Шолц все още не може да заяви недвусмислено и категорично, че след пълномащабна инвазия (на Русия в Украйна) пускането на газопровода „Северен поток 2“ трябва да бъде отложено.

Всяко действие би изисквало единодушно решение от всичките 27 държави и следователно тези отговори биха „клонили“ към най-ниския общ знаменател.

„Европа не може без руските енергоносители и няма накъде другаде да се обърне. Не става дума само за газ – има и нефтопроводи, както и доставка на преработени продукти, като реактивно гориво и дизелово гориво, в размер на 2,5 милиона барела. на ден», заяви  Крис Уийфър от Macro Advisory.

Доставките на втечнен природен газ, главно от САЩ, забавиха темповете на изчерпване на газа в Европа през последния месец, благодарение на топлото време.

Но тези доставки са неприемливо малки — Австрия (19%), Холандия (24%), Франция (28%), а световният капацитет за производство на втечнен газ работи на предела на възможностите си.

Пълното спиране от страна на Кремъл ще постави Европа на колене за няколко седмици.

Руският президент има уникалния шанс да наруши споразуменията след Студената война и да възстанови господството на Русия в близката чужбина.

Никакви санкции от Запада няма да променят това.

Пазарите косвено залагат, че Западът в крайна сметка ще се „продаде“ при условията на Путин.

Петя Паликрушева, превод и редакция