Санкциите нанасят тежки удари на руската икономика. Световните сили, водени от САЩ, наложиха ограничения, вариращи от замразяване на активи в чужбина на руската централна банка до забрана за закупуване на пенливо вино от бутилираща компания в Крим. Наскоро държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза, че съюзниците сега обсъждат забрана за износ на суров петрол от Русия, пише Джонатан Гутрие за Financial Times.
Рулата се срина, рискът от дефолт по руските ДЦК нарасна неимоверно, Московската фондова борса е затворена, а руският петрол се търгува с все по-големи отстъпки спрямо сорта Брент.
Варварската инвазия в Украйна напълно оправдава икономическата война срещу Русия. Финансовите санкции понякога се отхвърлят като символични жестове. В този случай те нанасят реални щети и могат да предизвикат рецесия.
В процеса станаха ясни някои заблуди относно тези ограничения. Това би трябвало да помогне на западните банки и фирми да се предпазят от проблеми, а развитите демокрации да разгърнат по-ефективно нови санкции, които трябва да включват ембарго върху износа на енергия от Русия.
Основната заблуда е, че санкциите могат да бъдат тясно насочени срещу Владимир Путин и неговия вътрешен кръг от приятели и бизнеси. Този вътрешен кръг става твърде обширен. През последните две седмици групата, ръководена от САЩ, ЕС и Обединеното кралство, добави имената на около 400 руснаци към списъците със санкции, според World-Check, база данни за оценка на риска.
Броят на наскоро санкционираните организации - повечето от които са компании - е над 600. Много руски олигарси и техните фирми бяха пропуснати, включително един особено ярък пример в Обединеното кралство. Но всеки бизнес, контролиран от санкционирани групи, по дефиниция също е санкциониран. Трябва да разберете какви са те преди да спрете да се занимавате с тях. Това е трудно, като се има предвид липсата на прозрачност около руските компании. Реалният брой на санкционираните ще достигне няколко хиляди.
Бизнесът в корумпирани бивши съветски режими е отчасти организиран на принципа „криша“. Големият бос във вашия район обикновено плаща на регионален шеф, за да се заслони под неговия метафоричен покрив (криша). След това регионалният шеф киха на олигарх, който от своя страна плаща за защита на могъщ политик. Диктаторът седи на върха на застъпващите се покриви.
Това е полезно гъвкава система за режими, които целят избягване на санкции. Когато санкциите пречат на един олигарх или организация да прави бизнес със Запада от името на кръстника, може да се използва несанкционирано подставено лице. По тази схема руската централна банка може да се разпореди с част от своите 160 милиарда долара в санкционирано злато.
Банките в Лондонското Сити и Ню Йорк не могат да бъдат сигурни с кого работят отсреща. Резултатът, казва шефът на една голяма институция от Ситито, е, че „много организации просто изключват всички руснаци“. Това е прочутият „ефект на смразяване“.
Той е особено леден в сферата на плащанията, защото международните банки с право се страхуват от американските власти. Благодарение на екстериториалния си обхват и доминирането на долара като международна валута, прокурорите и регулаторите на САЩ могат да направят нещата много тежки за банките, които са съучастници в избягването на санкции.
Разбрах, че заради смразяващия ефект някои големи международни банки негласно избягват руските такива, които остават в платежната система Swift след изключването от нея на седем големи руски кредитора, включително VTB, VEB и Откритие. Това би затруднило Газпромбанк, банковото поделение на газовия гигант Газпром и третият по големина кредитор в Русия, да получава плащания.
Заблудата, която това илюстрира, е, че санкциите могат да бъдат фино настроени, за да се пощади руският енергиен сектор от щети. САЩ и ЕС се опитаха да осигурят освобождаване от санкции на енергийните компании и техните филиали. Причината е, че Германия и Италия са силно зависими от руския газ в резултат на множество грешки в енергийната политика от техните политици. Въпреки изключението от санкции, петролът тип Уралс се търгува с все по-големи отстъпки спрямо Брента, което отразява сдържаността сред чуждестранните купувачи.
Руските удари срещу украински цивилни задължават Запада да засили санкциите. САЩ са прави да заплашват Русия с ембарго за износ на петрол. Това е по-добре, отколкото просто да се наложи спиране на целия износ на енергия без предупреждение.
Случаят е различен от замразяването на активите на руската централна банка. Съюзниците трябваше да пристъпят към това незабавно, за да намалят капацитета на Русия да извършва предпазни продажби на свои активи. Златото и облигациите представляват средство за съхранение на стойността. Износът на петрол, за разлика от тях, е непрекъснат поток от доходи. Западът може да наложи санкции, ако Русия откаже да деескалира конфликта и да преговаря.
Според теорията на игрите, на Путин трябва да се предложат пътища за изход, както посочва Свен Беренд от германската консултантска компания GeoEconomica. “Ястребите“ по отношение на санкциите не са съгласни. Но това винаги е разумният начин да процедирате с враг, който се надявате да принудите да отстъпи, вместо да унищожите. Необходима е тактика, за да се спечелят финансовите войни, точно както при реалните.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
