Кейт Конъли, Гардиън
В Германия го наричат "Денят Х". Предприятията правят планове за извънредни ситуации за това, което се смята за нарастваща вероятност руският газ да спре да постъпва в най-голямата икономика в Европа.
„Това би било бедствие – такова, което щеше да изглежда почти немислимо само преди два месеца, но в момента се чувства като много реалистична перспектива", каза собственикът на високотехнологична машиностроителна компания в Западна Германия. Той не пожела да бъде назован или компанията му да бъде идентифицирана, отчасти поради страх да не изглежда, че подкрепя руската война, но твърди, че „ако газът бъде спрян, вековният му бизнес вероятно няма да оцелее, тъй като не само силно разчита на газа – цената на който вече нарасна – но и на метали като никел и алуминий, голяма част от които идват от Русия".
Германия получава около 50 милиарда кубически метра газ годишно или 55% от своя газ от Русия, което е най-големият обем в ЕС и в допълнение, най-големият дял от всяка голяма европейска икономика.
Обсъждат се два възможни, малко вероятни сценария: единият предвижда Москва да реши да прекъсне или намали доставките в отговор на санкциите; другият - Германия да се поддаде на нарастващия натиск да подкрепи енергийното ембарго на ЕС, като се прекъснат руските доставки.
В петък пред Бранденбургската врата демостриращи в подкрепа на петролно и газово ембарго изразиха посланието си: „Докато германската индустрия продължава да взема енергията – за която плаща на Москва 200 милиона евро (£167 милиона) всеки ден – тя помага за финансирането на зверствата".
Но шефовете на индустрията и политическите лидери предупредиха, че щетите за Германия от спирането на крановете ще бъдат много по-големи от всяка полза, която това носи на Украйна.
Милионите частни домове без топлина е само част от картината. Другата, може би по-голяма загриженост, са производствените гиганти, които зависят от газта за работа, като Thyssenkrupp, BASF и Bayer. И стотиците хиляди малки и средни предприятия, с които са свързани. Представители на индустрията предупредиха, че ефектът ще се усети във всеки продукт - от строителни материали, синтетика, пестициди, дезинфектанти, опаковки и полупроводници до производството на антибиотици, ваксини срещу коронавирус и лекарства за рак. Верижната реакция е трудна за прогнозиране, но вероятно ще бъде значителна.
Робърт Хабек, министър на икономиката, призова германците да „намалят термостата – всеки киловатчас, който Германия спестява, вреди на Путин" (това някои цинично нарекоха „замразяване за Украйна").
Някои вече са го направили, принудени от високите разходи за енергия. Други, като производителя на порцелан KPM, основан през 1763 г., работят извънредно, за да произвеждат възможно най-много стоки, преди крановете да бъдат изключени. Трети компании са намалили производството до минимум. Но индустрии като производителите на стъкло казват, че пълното спиране на производствените мощности не е опция, тъй като това би накарало течностите да се втвърдят и да унищожат машините.
45-те газови хранилища в страната са запълнени само около 26%. Планът е нивата да се увеличат до 80% до есента, до голяма степен чрез спестяване на енергия сега, за да се гарантират доставките за следващата зима.
Хабек задейства първата част от авариен план от три точки миналата седмица, който предвижда забавяне или спиране на газа и решаване къде ще отидат доставките. Приоритет ще бъдат болниците, службите за спешна помощ и медицинските производители, следвани от частните домакинства. Индустриите, които използват една четвърт от газа, доставен в Германия, ще бъдат първите, които се очаква да бъдат затворени, според плана. Ето защо от бизнеса се иска да изложат своите аргументи за това доколко са „относими към системата". Някои предричат грозна битка за това кой най-много заслужава енергията.
Има предвиждания за веригите за доставки – които вече са под натиск поради пандемията – да се сринат напълно, предприятията да са принудени да фалират, за масова безработица.
Йорг Хофман, ръководител на IG Metall, синдикат, който представлява 1,2 милиона работници в химическата, металообработващата и хранително-вкусовата промишленост, предупреди за „рецесия, по-дълбока от всяка от рецесиите, които сме познавали досега".
BASF, химическият гигант и един от най-големите единични купувачи и консуматори на енергия в Германия, заяви, че ефектът от спада в производството му скоро ще бъде усетен. „Ще имаме много висока безработица, много фирми ще фалират. Казано направо: това може да доведе Германия до най-сериозната й криза след края на Втората световна война и да унищожи нашия просперитет", каза председателят на BASF Мартин Брудермюлер.
Предстои надпревара с времето за намиране на алтернативни източници на газ от Холандия и Норвегия и увеличаване на доставките на втечнен природен газ (LNG) от белгийски терминали и САЩ. Премахването на въглищните централи – разглеждано като централна част от плана за извънредни климатични ситуации – също може да бъде отложено.
