Съюзниците на Украйна в Европа преминават отвъд обичайния си акцент върху дипломацията и санкциите в отговор на руската инвазия в страната, с нов фокус върху спешното въоръжаване на Киев като най-добрия шанс руският президент Владимир Путин да промени някои свои решения.

След шест седмици на война, която санкциите не спират и няма признаци, че преговорите с Русия ще доведат до някакъв резултат, дори и държави, които по принцип не биха изпратили оръжия, вече го правят, пише Bloomberg.

В понеделник външният министър на Германия Аналена Бербок, която е от традиционно пацифистката партия на Зелените, призова за изпращане на „повече военно оборудване, преди всичко тежки оръжия. „Няма време за извинения“, допълва тя.

Промяната отчасти идва, тъй като европейските нации приемат, че санкциите не са направили кой знае колко за ограничаване на способността на Русия да финансира военните си операции.

Няколко страни от Европейския съюз (ЕС) продължават да се съпротивляват на идеята за изпращане на оръжия на Украйна поради опасения, че ще засегнат и собствените им икономики. Много от мерките, въведени от ЕС, като ограничения върху износа на технологии, са предназначени да въздействат върху руската икономика с течение на времето.

Що се отнася до краткосрочното въздействие, блокът има на разположение малко инструменти, освен санкционирането на руския нефт и газ. И по този въпрос страните членки са разделени. Дипломат от ЕС отбелязва, че оценката на блока за това как да се окаже натиск върху руското правителство не винаги съответства на собствените стратегически изчисления на Путин.

„Обикновено войните се печелят и губят на бойните полета“, коментира Жозеп Борел, върховният представител на ЕС за външната политика, пред репортери на срещата на външните министри в Люксембург в понеделник. Блокът одобри допълнителни 500 млн. евро за закупуване на повече оръжия за Украйна.

Украйна се подготвя за руско нападение в източните региони. В момента руските сили се прегрупират и насочват към Донбас. Без доставки на оръжия на Украйна ще ѝ е трудно да удържи една масирана атака.

„Сега ние по същество стоим пред това уравнение, за да решим кое е по-важно: санкции или оръжия“, казва Жан Аселборн, външен министър на Люксембург, пред журналисти. „Моето заключение – и ако ми го бяхте казали преди два месеца, щях да кажа, че сте луди, е, че сега това са оръжията“, допълва той.

Новият фокус върху твърдата сила се ръководи и от признанието, че Европа може би достига границите на това, на което може да се съгласи по отношение на допълнителни санкции срещу Русия. ЕС забрани вноса руски въглища миналата седмица, но окончателното споразумение на лидерите на страните от блока беше сключено едва след като се договори 4-месечна отсрочка на ембаргото.

Според дипломат от ЕС външни министри от няколко страни от ЕС са настояли за забрана на вноса и на руски петрол по време на срещата им в понеделник. Останалите обаче не искат да поемат икономическата тежест от подобна стъпка.

ЕС започва да проучва начини за ограничаване на приходите на Русия от продажби на петрол, освен пълна забрана. Те включват мита или ескроу сметка за замразяване на допълнителните печалби, които Москва прави от скоковете в цените на петрола. Дори такъв компромис ще е труден за постигане, тъй като Унгария настоява, че всяко подобно решение трябва да бъде взето от лидерите на ЕС на среща на върха.

Така че ЕС ще трябва да се фокусира върху доставките на оръжие за Украйна, която иска системи за противовъздушна отбрана, самолети, танкове, други бронирани машини, артилерийски системи, боеприпаси, както посочи украинският президент Владимир Зеленски в понеделник в обръщение към южнокорейския парламент.

ЕС и НАТО започват да приемат, че войната в Украйна може да продължи дълго и че Киев ще има нужда от много повече помощ, за да продължи да отблъсква нападението на Русия. Според Борел страните трябва да вземат решения относно доставките на оръжия за дни, а не седмици.

Все още има известни колебания от страна на правителствата какво да доставят. Дипломат от ЕС отбелязва, че членките на ЕС се нуждаят от някои уверения за това как ще се използват изпратените от тях оръжия, тъй като в Украйна действат някои ненадеждни паравоенни формирования.

Съвременните оръжейни системи също изискват обучение, което отнема време, а Украйна не разполага с такова.

Миглена Иванова, редактор Елена Кирилова