Русия изпълнява заплахите си. От сряда, 27 април, Полша и България вече не могат да получават руски газ. Полската газова компания PGNiG потвърди „пълното спиране на доставките на природен газ от Газпром по договора за Ямал“. Ден по-рано руската газова група предупреди полските и българските власти за намерението си да прекъсне доставките на газ за тези две държави – членки на НАТО и Европейския съюз (ЕС).

Нарушаването на договора се случва на 63-ия ден от нахлуването на Русия в Украйна, като редица западни служители се опасяват, че конфликтът може да се разпространи извън Украйна след поредицата от експлозии, за които Киев обвинява Москва, в сепаратисткия молдовски регион Приднестровие. Икономическите мерки, предприети досега от западните лидери, очевидно не са успели да спрат Владимир Путин във военните му начинания. Но Путин възнамерява да използва и икономически оръжия за оказване на натиск върху западните страни.

Защо Русия се насочва към Полша и България?

На 31 март Владимир Путин даде ясно да се разбере, че всички „неприятелски страни“, които не се съобразят с искането на Кремъл да плащат сметките си в рубли от април нататък, ще бъдат лишени от доставки на руски газ. Докато България се задоволяваше да осъжда тази мярка за плащане, Полша винаги е отказвала да се съобрази с тази заплаха, чиято основна цел е да подкрепи руската валута, която от началото на конфликта се срива под натиска на международните санкции. По този начин лидерът на Кремъл директно засилва натиска върху страните от бившия Варшавски договор, но също и върху европейските държави, които все още не са се споразумели за санкции срещу руския газ.

От началото на инвазията, започнала на 24 февруари, Полша е особено агресивна към Русия, като призовава другите страни от ЕС да засилят санкциите срещу нея. Страната, която граничи с Украйна, не се поколеба да приеме стотици хиляди украински бежанци, бягащи от бомбардировките. От 5,3 милиона души, които са напуснали Украйна, почти 2 922 978 са в Полша към 25 април. Страната участва активно и в доставките на оръжие за Киев и понастоящем е център за такива доставки. Във вторник, 26 април, Варшава също така наложи санкции на близо 50 руски олигарси и компании, включително „Газпром“, които имат бизнес в Полша. Мярката, която е отделна от санкциите, предприети в координация с други държави от ЕС, се състои в замразяване на активи и забрана за влизане на полска територия. Затова не е изненадващо, че страната е в полезрението на Кремъл.

Доколко тези страни са зависими от руския газ?

По данни на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз, Полша и България, както и Словакия, Унгария и Финландия, се снабдяват основно с руски въглеводороди. Делът на руския газ във вноса на газ от страни извън ЕС е между 75 и 100 % за България и между 50 и 75 % за Полша – съобщават се само отделни данни, за да не се разкриват поверителни данни, уточнява Евростат.

Представители на двете страни обаче заявиха, че нарушаването на договора с „Газпром“ няма да представлява проблем за населението им, като заявиха, че са готови да получат липсващия газ от други източници. „Полша разполага с необходимите запаси от газ и източници на доставки, за да защити сигурността си – от години сме фактически независими от Русия. Складовите ни помещения са запълнени на 76%. Няма да има недостиг на газ в полските домове“, увери полският министър на климата Анна Москва в Twitter.

През 2019 г. Полша обяви, че няма да удължи договора си с руския гигант „Газпром“ след 2022 г. До началото на 2023 г. страната ще бъде снабдявана от Норвегия чрез проекта Baltic Pipe.

Как ще реагира ЕС?

Лидерите на ЕС не изчакаха Кремъл да изпълни заплахите си, преди да започнат работа по трудния въпрос за зависимостта от руския газ, подчертан от войната в Украйна. През 2021 г. 155-те милиарда кубически метра, внесени от Русия, представляват 40% от потреблението на газ в Европа. Въпреки това няма гаранция, че Владимир Путин няма да прекрати доставките на газ за други западни държави, ако конфликтът продължи да се проточва.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да изрази възмущението си от тактиката на Кремъл за натиск: „Съобщението на Газпром е нов опит на Русия да ни изнудва за газ. Това е неоправдано и неприемливо. И това още веднъж показва ненадеждността на Русия като доставчик на газ“, заяви тя в изявление в сряда.

Лидерът на ЕС заяви също, че ЕС се е подготвил за подобен сценарий и че държавите членки са въвели „планове за действие в извънредни ситуации“ за справяне с него. „Работихме, за да осигурим алтернативни доставки и възможно най-добрите нива на съхранение в целия ЕС“, каза тя.