Човешките щети върху земите на планетата се ускоряват, като до 40% от тях сега са класифицирани като деградирали, а половината от хората по света страдат от въздействието, показват данните на ООН.
Способността на света да изхранва нарастващото население е изложена на риск от нарастващите щети, повечето от които са причинени от производството на храни. Деградирала земя – която е изчерпана от природни ресурси, плодородие на почвата, вода, биоразнообразие, дървета или местна растителност – се намират навсякъде по нашата планета. Много хора смятат деградиралата земя като суха пустиня, тропически гори, осакатени от дървосекачи, или райони, покрити с разрастване на градовете, но това включва и видимо „зелени" зони, които са интензивно обработвани или лишени от естествена растителност.
Отглеждането на храна върху деградирала земя става все по-трудно, тъй като почвите бързо достигат изтощаване и водните ресурси се изчерпват. Деградацията също допринася за загубата на растителни и животински видове и може да изостри климатичната криза, като намалява способността на Земята да абсорбира и съхранява въглерод.
Повечето от щетите на хората са от производството на храни, но потреблението на други стоки като дрехи също има голям принос. Голяма част от деградацията е най-видима в развиващите се страни, но основната причина за прекомерната консумация се случва в богатия свят, например в нарастващото потребление на месо, което отнема много повече ресурси от отглеждането на зеленчуци, и в бързата мода, която се носи за кратко и после се изхвърля.
Без спешни действия деградацията ще се разпространи допълнително. До 2050 г. зона с размерите на Южна Америка ще бъде добавена към досегашната, ако сегашните нива на щети продължат, според доклада Global Land Outlook 2.
Ибрахим Тиау, изпълнителен секретар на конвенцията на ООН за борба с опустиняването, каза: „Деградацията на земята засяга храната, водата, въглерода и биоразнообразието. Това намалява БВП, засяга здравето на хората, намалява достъпа до чиста вода и влошава сушата."
Възстановяването на деградирала земя може да бъде толкова просто, колкото промяна на методите на земеделие към терасово и контурно земеделие, оставяне на земята за угар или засаждане на подхранващи покривни култури, практикуване на събиране и съхранение на дъждовна вода или повторно отглеждане на дървета за предотвратяване на ерозията на почвата. Много фермери не успяват да предприемат тези стъпки поради натиск за производство, липса на знания, лошо местно управление или липса на достъп до ресурси. И все пак за всеки $1, похарчен за възстановяване, ООН изчислява възвръщаемост между $7 и $30 в увеличено производство и други ползи. Тиау призова правителствата и частния сектор да инвестират 1,6 трилиона долара през следващото десетилетие, за да възстановят здравето на около 1 милиард хектара деградирала земя - площ с размерите на САЩ или Китай. Това би представлявало само малка част от 700 милиарда долара годишно, изразходвани за субсидии за селско стопанство и изкопаеми горива, но би защитило почвите, водните ресурси и плодородието на планетата.
Според доклада около половината от годишната икономическа продукция в света, или около 44 трилиона долара годишно, е изложена на риск от деградацията на земята. Но икономическата полза от възстановяването на деградирала земя може да възлиза на между 125 и 140 триона долара годишно, което би било с около 50% повече от регистрирания глобален БВП от 93 триона долара за 2021 г.
