Вероятно няма да открия Америка, като внушавам, че Русия в настоящата си икономическа война с колективния Запад не трябва да надценява ролята на Китай като съюзник. Китай прилежно се придържа към правилото за равноотстояние от САЩ и Русия. В настоящия конфликт за Украйна Пекин зае позиция на неутралитет.
Когато ООН гласува резолюции, насочени срещу Москва, Пекин само се въздържа от подкрепа на подобни резолюции, но не използва правото си на вето. От една страна изглежда, че Пекин е военен съюзник на Москва, действащ заедно с нея срещу военния блок на НАТО. От друга страна, той постоянно казва, че подкрепя целостта на Украйна и търси някакъв мир на нейна територия. Някои го наричат "източна мъдрост".
Не си позволявам да преценя докъде може да стигне китайската мъдрост в сферата, която засяга политическите и военните въпроси на отношенията между Пекин и Москва. Но в икономическата сфера двойствеността е очевидна и поразителна. И всичко това, защото Пекин е в силна икономическа зависимост от Вашингтон, въпреки че Китай вече изпревари САЩ по БВП.
По данни на МВФ в края на 2021 г. БВП на САЩ възлиза на 23,0 трилиона. А изчислен по паритета на покупателната способност на валутите, БВП на Китай беше равен на 27,2 трилиона. Въпреки това първата икономика в света (Китай) е силно зависима от втората икономика (САЩ). В края на 2020 г. китайският износ за САЩ възлиза на 438 милиарда долара, което е приблизително 16,5% от целия китайски износ. САЩ са основният отвъдморски пазар за китайски стоки. Вносът на Китай от САЩ възлиза на едва 122 милиарда долара.
През април бяха публикувани данни за търговията на Китай с Русия и САЩ в края на 2021 г. Руско-китайският търговски оборот възлиза на $146,9 млрд., а американско-китайският - $755,6 млрд. Търговският оборот на Китай със САЩ е повече от пет пъти по-висок от търговския оборот на Китай с Русия. В същото време търговията на Китай с Америка, както отбелязах, е силно излишък, а с Русия е в дефицит (износът на Китай за Русия е значително по-малък от руския износ за Китай). Географските приоритети на Поднебесната империя, ако се измерват в долари, са очевидни.
Поради стабилния гигантски търговски излишък с Америка, Китай от много години натрупва валутните си резерви. Към края на март официалните валутни резерви на Китай възлизат на астрономическите 3,19 трилиона долара. Основната валута в състава на китайските резерви е щатският долар. В класацията на страните по валутни резерви Китай изпреварва останалите.
И така, в разгара на своята търговска експанзия, Китай тихомълком стана зависим от Съединените щати. Всяко твърде драстично действие срещу Вашингтон заплашва Пекин със загубата на гигантския американски пазар за китайски продукти и възможна загуба на не по малко от половината от неговите резерви, състоящи се от щатски долари (ако бъдат замразени или конфискувани от Вашингтон).
Поради тази зависимост китайският едрият бизнес, обвързан с Америка, се страхува много от вторични санкции, които САЩ могат да наложат спрямо него (ако поддържа тесни търговски, икономически и финансови отношения с руския бизнес). Китайските власти могат да си позволят да изразят подкрепа за Русия и дори да демонстрират своя антиамериканизъм, докато китайските големи корпорации и банки са принудени да бъдат предпазливи.
Китайският бизнес започна да проявява свръхпредпазливост още преди войната със санкциите през 2022 г. Така през 2018 г. бяха регистрирани множество случаи на китайски банки, които спираха работа с руски физически и юридически лица, позовавайки се на режима на санкциите на САЩ. От няколко години Китайската народна банка изпраща информация на китайските кредитни институции за санкциите, които са в сила в света (включително срещу Русия) с препоръки „да ги вземат предвид“ в работата си.
Първата реакция на големите китайски банки спрямо антируските санкции от настоящата година беше прекратяването на операциите с руски банки, които бяха под санкции в долари, евро и други западни валути. Само в национални валути, т.е. рубли и юани. В края на февруари двете най-големи китайски банки - Bank of China и ICBC - спряха да издават акредитиви на китайски компании за закупуване на руски петрол, за да не попаднат под вторични санкции. Доставките на петрол продължиха, но за вносителите това доведе до допълнителни разходи.
Съгласно съобщенията в медиите, държавните корпорации PetroChina , Sinopec, Sinochem и SBOOC са получили препоръки от китайските власти да се въздържат от участие в наддаването за нови доставки на черно злато от Русия от началото на април. Голямият китайски бизнес заяви, че по-рано сключените договори за доставка на петрол от Русия ще останат в сила, но няма да сключват нови договори.
Средният бизнес участва в наддаването за доставки на петрол и природен газ от Русия, но изисква сериозни отстъпки от цената, като се вземат предвид рисковете от вторичните санкции. Големият бизнес отказва договори, колкото и значителни да са ценовите отстъпки.
Известната китайска Huawei , една от най-големите телекомуникационни компании в света, се наложи здраво на руския пазар. През март тя обяви, че ще изпълни задълженията си по вече сключени договори, но няма да сключва нови.
Специално трябва да се спомене китайският China Union Pay ( CUP ). Това е международна платежна система, създадена през 2002 г. по инициатива на Държавния съвет и Народната банка на Китай и едноименната компания. Нейни акционери са повече от 200 финансови институции. По обем на извършените плащания през 2015 г. CUP изпревари Visa и Mastercard и се превърна в най-голямата платежна система в света.
След като руските банкови карти бяха блокирани в страни, принадлежащи към "неприятелската" група, руските банки започнаха активно да изграждат отношенията си с CUP. Бяха постигнати споразумения руските кредитни институции да издават карти UnionPay, които изглежда са имунизирани от блокиране във всички държави (където има терминали UnionPay , а това са 180 държави).
На 20 април обаче гръмна новината, че CUP, поради страх от вторични санкции, замразява издаването на карти от руски големи банки, които са под санкциите на колективния Запад. По-конкретно, говорим за Сбербанк, Алфа-Банк, ВТБ, Откритие, Промсвязбанк, Совкомбанк и Новикомбанк.
Има надежди, че спирането на доставките на високотехнологични стоки от западните страни ще бъде компенсирано от закупуването на подобни стоки в Китай. По този повод ръководителят на регионалния офис на Търговско-промишлената палата на Руската федерация в Източна Азия (Пекин) Иван Изотов направи следното изявление: „Да говорим за това, че сега Европа е обърнала гръб на РФ и сега изведнъж ще рукне поток от, например, потребителска техника от Китай, е поне наивно. Трябва да изхождаме от факта, че почти 80% от европейските марки се сглобяват по лиценз в Китай и за да може Китай да доставя тази потребителска електроника, той трябва да има разрешение от притежателя на авторските права“.
На 2 април Ван Лутонг , директор на европейския отдел на китайското външно министерство, дори изрично информира света, че Китай поддържа нормални търговски отношения с Русия, но (внимание!) „Не заобикаля умишлено санкциите, наложени от западните страни. “
„Изтокът е тънка работа“, казва героят на известния съветски филм „Бялото слънце на пустинята“. Не бива да забравяме за тази източна тънкост и да не очакваме, че Китай ще се превърне в спасител, с помощта на който ще решим всичките си проблеми, породени от войната със санкциите.
