Шефът на Гестапо Мюлер се самоубива през 1945 г. в Берлин веднага след Хитлер

Ръководителят на тайната държавна полиция (Гестапо) на нацистка Германия групенфюрерът от СС Хайнрих Мюлер се е самоубил в Берлин, заобиколен от съветски войски, веднага след самоубийството на Хитлер в края на април 1945 г., това сподели бившият личен пилот на нацисткия лидер Ханс Баур, чиито показания навремето са дадени на разпит в Съветския съюз, публикува ФСБ на Русия.

ФСБ на Русия разкри нови архивни документи от следственто дело на Баур, което се съхранява в отдела на ФСБ за Новгородска област. Сред тези материали са ръкописните показания на бившия пилот на Хитлер, преведени на руски по време на разпита в НКВД на СССР през декември 1945 г.

В тези показания Баур разказва как висшите нацисти, останали в канцеларията на Райха, са се държали след самоубийството на Хитлер.

„Групенфюрерът от СС Мюлер ми каза на 30 април, след смъртта на Хитлер, че той, заедно с други двама офицери от СД, ще се застреля“, пише Баур.

„За теб, Баур, има смисъл да си тръгнеш оттук като пилот, не се е налагало да арестуваш или стреляш по никого, а аз разследвах заговора (срещу Хитлер) на 20 юли (1944 г.) и правех неща, за които нямам право да ти кажа” – така, според спомените на бившия пилот, му казал Мюлер.

Баур добавил, че е научил за самоубийството на Мюлер и двама негови сътрудници в плен от монтьора Хеншел.

През август 1945 г. във временен гроб на територията на германското министерство на авиацията е намерен труп в генералска униформа. Във вътрешния джоб имало официален документ за самоличност на името на групенфюрер Мюлер с негова снимка. Тялото е препогребано в старото еврейско гробище „Голяма Хамбургска улица“, а след това се твърди, че е прехвърлено в гарнизонното гробище на Лилиентщрасе.

През септември 1963 г. погребаните там останки са ексхумирани. Открити са три скелета и един череп, но трупът на групенфюрера не е сред тях. Едва половин век по-късно се появява информация, че останките на Мюлер не са препогребани на Лилиенталщрасе, а в еврейско гробище в района на Мите.

Тази история породи множество конспиративни теории. Ръководителят на външното разузнаване на Третия райх Валтер Шеленберг в своите мемоари, публикувани след смъртта му през 1956 г., заявява, че Мюлер не е починал през 1945 г., а е бил вербуван от НКВД и е живял в СССР.

Твърди се, че германски военнопленник, чието име не е назовано, е видял шефа на Гестапо в столицата на СССР през 1948 г. и скоро след това е починал.

През 1961 г. заместник-началникът на полското военно контраразузнаване, подполковник Михаил Голеневски, предател, преминал на страната на Съединените щати, каза, че е чувал от съветските лидери как между 1950 и 1952 г. съветските тайни служби са открили Мюлер и са го отвели в Москва.

Други изследователи предполагат, че Мюлер, подобно на много от съучастниците на Хитлер, е избягал в Латинска Америка.

Тази тема, между другото, беше повдигната от съветския писател Юлиян Семьонов, създателят на образа на съветския нелегален агент на разузнаването Максим Исаев-Щирлиц, който работи в нацистка Германия и противодейства в това число и на Мюлер.

В поредицата романи на Семьонов «Експанзия» Исаев-Щирлиц хваща Мюлер в Латинска Америка след Втората световна война.

През 90-те години на миналия век в САЩ са публикувани книгите „Вербовъчни беседи“ и „Дневници“, за техен автор е посочен Хайнрих Мюлер.

Твърди се, че шефът на Гестапо е признал, че е бил вербуван от ЦРУ, след което е живял в Америка и починал през 1982 г. в Калифорния. Но тези текстове се оказаха литературна мистификация.

Петя Паликрушева