С толкова много неща, които се случват в глобалната икономика и на финансовите пазари, силното скорошно поскъпване на долара привлече по-малко внимание от това, което можеше да се очаква предвид историческия опит, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy. На хартия поскъпването на валутата на най-устойчиво представящата се икономика в света би трябвало да помогне за корекциите в глобалната икономика. То помага за увеличаване износа на по-слабите страни, като същевременно облекчава инфлационния натиск в САЩ чрез понижаване на цената на вноса.

Но в настоящите условия има опасности от бързото покачване на долара както за благосъстоянието на вече нестабилната глобална икономика, така и за неспокойните финансови пазари.

От началото на годината доларът поскъпна с около 10 процента, измерен чрез DXY, широко следван индекс за глобалната стойност на зелената валута. В това, което беше особено широк ход, обхващащ валутите на огромното мнозинство от икономиките, общото 12-месечно поскъпване от 16 процента доведе индекса до нива, невиждани от 20 години.

Три фактора играят: очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще повиши лихвените проценти по-агресивно от другите централни банки в развития свят; по-доброто икономическо представяне на САЩ, което ще привлече капитали от останалия свят; и относителния статут на убежище на американските финансови пазари.

Досега имаше малко политическа реакция на развитие, което подкопава конкурентоспособността на САЩ и допринася за техния рекорден търговски дефицит. В миналото подобни покачвания на долара заплашваха с търговски войни. Сега силният американски пазар на труда противодейства на потенциалното напрежение.

И все пак липсата на политически антагонизъм в САЩ по отношение на покачването на долара не означава, че то е безпроблемно за глобална икономическа и финансова стабилност. Рисковете са особено големи за онези развиващи се страни, които вече са изправени пред явните и настоящи опасности от кризи в икономиката, енергетиката, при храните и дълга.

За повечето от тях поскъпването на долара се изразява в по-високи цени на вноса, по-скъпо обслужване на външния дълг и по-голям риск от финансова нестабилност. Това оказва допълнителен натиск върху държави, които вече използваха ресурси и политики в борбата срещу ковид.

Загрижеността е особено остра за страните с ниски доходи, възпрепятствани също от високата инфлация при храните и енергията. Кризата при разходите за издръжка тук означава заплаха от глад за най-уязвимите.

Ако се остави този пожар да се разгори (това, което нарекох „синдромът на малките пожари навсякъде“) – тоест умножаване на случаите на икономическа и финансова нестабилност – той може да се превърне в по-мащабна и по-опасна комбинация от увреден глобален растеж, дългови просрочия и социална, политическа и геополитическа нестабилност.

Преливането към развитите икономики е потенциално по-проблематично от всеки пряк ефект върху тях от поскъпването на долара. В допълнение към отслабването на външните двигатели на растежа на тези икономики по време на нарастваща стагфлация у дома, дестабилизираният развиващ се свят може да добави волатилност на финансовите пазари, които вече се сблъскват с множество рискове.

Финансовите пазари вече трябваше да се справят със значително увеличение на лихвения риск поради постоянно високата инфлация, която хвана Федералния резерв неподготвен. В този процес сривът в цената на държавните облигации се разпространи и към други пазарни сегменти, тъй като опасенията относно затягането на финансовите условия започнаха да се увеличават. Сега пазарите трябва да се тревожат повече за забавяне на глобалния икономически растеж.

Колкото и неприятно да беше заличаването на богатство тази година, въздействието му върху икономическата активност беше приглушено, а рискът за функционирането на пазара все още не се е появил. От друга страна вече има известно усещане за това поради срива при криптото, заедно с многократното разминаване на цените при американските ДЦК.

Дори това да се превърне в нещо по-голямо поради смущенията в плащанията в развиващия се свят, на Фед ще е трудно да се върне към обичайната си политика за наводняване на пазарите с ликвидност предвид раздутия си баланс и инфлационните опасения.

Начинът за намаляване на рисковете, свързани с твърде бързото поскъпване на долара, е останалата част от света да напредне по-бързо със структурни реформи, които усилват растежа и производителността, подобряват възвръщаемостта на капитала и повишават икономическата устойчивост.

Без това, теоретичното обещание за организирана глобална корекция, включително външни стимули за страните с по-слабо икономическо представяне, би се превърнало в предизвикателен източник на икономическа и финансова нестабилност.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев