Китай следи отблизо хода на специалната операция в Украйна. Мотивите на Поднебесната империя са ясни – използвайки руско-украинския конфликт като пример, да проучи слабостите на главния си враг, за какъвто Пекин разумно смята САЩ, както и да предвиди стъпките на противника във връзка със ситуацията с Тайван.
Втора Украйна
Тайван направи крачка към отделяне от Китай през 1949 г., когато в резултат на гражданска война останките от бившата управляваща партия “Гоминдан”, оглавявана от бившия лидер на републиката Чан Кай-ши, намериха убежище на острова . Официалният Пекин смята територията на Тайван за една от своите провинции, докато Тайпе се позиционира като наследник на предкомунистическата република Китай, запазва държавните си символи, смята правителството на континентален Китай за нелегитимно и не се отказва от претенциите на континента. Ситуацията е такава, че мнозина я наричат„гражданска война, която е стигнала до задънена улица“.
Официално островите Тайван, Пенху, Кинмен и Мацу принадлежат на КНР, всяка конфронтация между регионите на Китай е по същество вътрешен въпрос и както Тайпе, така и Пекин са заинтересовани от мирното му уреждане. Но не е трудно да се отгатне, че трета страна пречи през всичките тези години да се намери компромис между „двата Китая“. Под прикритието на „демокрация“ САЩ преследват собствените си цели в региона и това е съвсем очевидно.
Сега териториалните претенции на Тайпе, като наследник на Република Китай, преминаха в категорията на илюзиите. Държавата, непризната от повечето страни, която има деветнадесетата по големина икономика в света, се опитва да постигне „поне“ собствената си независимост. Например, Тайван произвежда 40% от полупроводниковите чипове на света. Лъвският дял от останалото се произвежда от Китай. По този начин, в случай на обединяване на континентален и островен Китай, Пекин ще може напълно да контролира световния пазар на микросхеми и това, виждате, е важен аргумент. Без китайски микрочипове, както и без руски енергоносители, колективният Запад ще се плъзне в каменната ера.
Това обяснява методичните провокации на Съединените щати в района на Тайван: от доставката на оръжие до Тайпе и завършвайки с посещението на американския сенатор Линдзи Греъм, същият, който предложи руснаците да „убият Путин“.
„Американците са на опасен път“, предупреждават китайски политици.
Аналогията с руско-украинския конфликт, изкуствено създаден от страните от НАТО, е очевидна. За Тайван здраво се закрепи прякорът „втората Украйна“. Самите жители на Поднебесната отлично разбират и трезво оценяват случващото се в бившата съветска република. „Русия беше въвлечена в този конфликт“, пишат наблюдателите на Глобал Таймс” и отбелязват, че в случай на ескалация на конфликта в Тайван „Мао щеше да бъде принуден да направи същото“.
Крайна цел - Русия
Според китайски политолози Съединените щати само симулират солидарност с Украйна, печелейки от конфликта: „САЩ са най-големият бенефициент от проточила се война в Украйна. Военно-индустриалният комплекс на страната спечели значителни пари от конфликтите. За разлика от Русия и дори Европа, те не се интересуват от възстановяване на мира в региона.”
„Русия, Украйна и Европа са заинтересовани от разрешаването на кризата и се опитват да намерят общ език, въпреки противоречията. Но САЩ имат различна тактика. За тях е от полза конфликтът да продължи възможно най-дълго“, коментира действията на Съединените щати китайското издание “Глобал Таймс”.
Територията на Америка се намира далеч от зоната на военни действия и не понася преки щети. Основната цел на Вашингтон според китайските експерти е да удължи максимално конфликта, за да максимизира загубите за Русия и по този начин да я отслаби.
Например, на конференцията „В търсене на мир и помощ за развитие: онлайн диалог на мозъчните тръстове от 20 страни“, проведена в Пекин, заместник-министърът на външните работи на Китай Ле Ючен отбеляза доста остро, че „западните страни възнамеряват да използват Украйна като „пушечно месо за отслабване на Русия. Дипломатът подчерта, че под прикритието на взаимодействие с Киев САЩ и техните сателити жертват украинците, за да задоволят своите хегемонни амбиции и геополитически цели.
Поука от грешки
Предвид факта, че Русия постигна успех на бойния фронт, но явно се оказа неподготвена за битките на информационния фронт, Пекин обръща специално внимание на въпросите за правилната пропаганда. Стартираха специални семинари за учители и възпитатели, обясняващи как да отразяват правилно ситуацията в Украйна. Тезите са ясни и точни: Украйна е бивша република на Съветския съюз, сега корумпирана и пропаднала държава, в която фашизмът е проникнал във всички сфери. Целта на Русия е освободителна и хуманитарна.
Също така е много ясно, че без да се пестят красноречиви аналогии китайските медии превеждат западни лозунги от „демократичен“ на общодостъпен език. Така военната „помощ“ на САЩ за Украйна е открито осмивана и наричана дългосрочен заем.
„САЩ са вампир, който трупа пари от хаос и война. Кръвта на украинците ще бъде изсмуквана от Съединените щати не само сега, но и след края на конфликта“, така вестник “Глобал Таймс” оценява условията на закона “Заем-Наем”.
Небрежното жонглиране на Байдън с етикети също не е останало незабелязано - наскоро американският президент обвини Русия в "геноцид" по време на речта си в Айова. Никой не знае по-добре от САЩ какво е геноцид, отвърнаха китайците: „Нека не забравяме, че Съединените щати са изградени върху геноцид. Те избиха коренното население, взеха земите му и създадоха своя собствена държава. В светлината на изявлението на шефа на Белия дом, изданието побърза да посочи некомпетентността и неефективността на администрацията на Байдън в управлението на Съединените щати.
Единна гледна точка, смелост и прямота на изявленията, патриотично възпитание, премахване на „женствени мъже“ и пропаганда на „лесния живот“ от телевизионните екрани, липсата на либерални публикации, излъчващи „собственото си мнение“ срещу грантовете от потенциален враг и дори смъртното наказание за тежки престъпления, извършени срещу гражданите и държавата, са всички брънки в една и съща верига, която позволява на Пекин да поддържа мир и стабилност както в собствената си страна, така и по границите си.
