Федералният резерв е в ранните етапи на затягане на паричната политика за борба с инфлацията. Повечето наблюдатели очакват повишения на основната лихва с по 50 базисни пункта през юни и юли и повече след това. Скоро ще започне и количествено затягане за свиване баланса на централната банка, пише за Wall Street Journal Алън Блайндър, професор по икономика в Принстънския университет и бивш зам.-председател на Фед в периода 1994-96 г.
Както винаги Фед ще бъде оценяван за представянето си от пазарната реакция, коментаторите и някои членове на Конгреса. Всъщност оценките вече валят, като огромното мнозинство дава ниски такива на Фед за това, че не е затегнал монетарната политика по-рано, т.е. той изостава.
Съгласен съм, пише Блайндър, че Фед закъсня да се оттегли от хиперекспанзионистичните парични политики, които започна по отлични причини през март 2020 г. Но с покачването на лихвените проценти, поддръжниците и критиците на Фед трябва да имат предвид три важни неща.
Първо, само малка част от днешната прекомерна инфлация може да се отдаде на лесните пари. Фед се стреми към инфлация от 2%, измерена чрез любимия му показател: разходите за лично потребление (PCE). Този индекс регистрира обезпокоително увеличение от 6,3% на годишна база през април. Но базовият PCE дефлатор, който изключва цените на храните и енергията, е нагоре с 4,9% за същия период.
Тези допълнителни 1,4 процентни пункта от инфлацията очевидно не се дължат на хлабава парична политика, защото Фед не може да направи нищо по отношение цените на храните и енергията. Тази допълнителна инфлация в голямата си част ще изчезне, когато цените на храните и енергията се успокоят. Кога ще стане това? Не знаем. Например, никой не знае кога и как ще приключи войната в Украйна. Но ние знаем, че това трябва да се случи в един момент. Цените на петрола скочиха над 100 долара за барел, но няма да продължат да се покачват до 200 или 300 долара.
Трябва да се обърне внимание на важния тънък момент тук. За да се забави инфлацията на храните и енергията, не е необходимо тези цени да паднат до предишните си нива, а само да спрат да се покачват толкова бързо.
Друг немонетарен източник на скорошна инфлация са множеството проблеми във веригата на доставки, които са както симптоми, така и причина за неравномерното икономическо възстановяване. Размерът на допълнителната основна инфлация, дължаща се на Covid, е труден за оценяване. Един умел опит на Адам Шапиро от клона на Фед в Сан Франсиско разделя елементите на PCE на „чувствителни към Covid“, като употребявани автомобили и самолетни билети, и „нечувствителни към Covid“, като тютюн и хардуер.
През последните 12 месеца чувствителните към Covid компоненти са допринесли с около 3,5 пункта за базовата PCE инфлация в сравнение с около 1 пункт през 2019 г. Ако се използва само половината от това увеличение от 2,5 процентни пункта като груба оценка на Covid ефекта, оценката за PCE инфлацията без храни, енергия и Covid е около 3,7%.
Сравняването на този процент с инфлацията от 1,5% до 2%, която преобладаваше преди пандемията, оставя около 2 процентни пункта като разумна оценка за цената от оставянето на икономиката твърде гореща за твърде дълго време. Това е количеството инфлация, което Фед, чрез своята парична политика, трябва да отнеме.
Второто важно нещо е, че оръжията на Фед срещу инфлацията са по-малко мощни, отколкото мнозина си мислят. Централната банка дърпа инфлацията надолу не с магия, а чрез забавяне на икономиката. Едно старо и може би остаряло практическо правило гласи, че забавянетона инфлацията с 1 процентен пункт изисква около 2-2,5 пункта допълнителна безработица в продължение на една година. Така че намаляването на инфлацията с, да речем, 2 процентни пункта, ще изисква четири-пет години с 1 пункт по-висока безработица.
Това е висока цена. Още по-лошото е, че изглежда инфлацията днес е по-малко чувствителна към безработицата, отколкото когато бяха направени тези оценки, което прави работата на Фед още по-трудна. Така че внимавайте какво си пожелавате. Никой не би искал Фед да причини голям икономически срив, за да се пребори с инфлацията.
И накрая, не трябва да се забравя, че ефектите от рестриктивната парична политика върху инфлацията се реализират бавно. Прогнозите преди пандемията сочат, че на антиинфлационната монетарна политика ѝ отнема две до три години, за да постигне пълния си ефект. Така че както Федералната комисия за открития пазар (FOMC), така и коментаторите трябва да бъдат търпеливи. Това не означава, че FOMC трябва да отложи затягането; той вече чака твърде дълго. Просто не трябва да очакваме бързи резултати.
Обречени ли сме на висока инфлация за години напред? Не. Един ден, надявам се скоро, цените на храните и енергията ще спрат да растат и проблемите във веригата на доставки ще се разсеят. В зависимост от тайминга инфлацията ще спадне толкова бързо и драматично, колкото се повиши. Виждали сме това да се случва и преди.
Председателят на Фед Джером Пауъл и неговите колеги биха искали да отпушат веригите за доставки, да облекчат недостига на храни и да намалят цената на петрола, но не могат да направят нито едно от тези неща. Това, което могат да направят, е да повишат краткосрочните лихвени проценти. Това ще помогне, но не очаквайте чудеса.
Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
