Близо половината анкетирани в Унгария, България и Словакия все още не поставят основната отговорност за войната в Украйна в ръцете на Русия, показва ново проучване на базирания в Братислава мозъчен тръст GLOBSEC.

Институтът GLOBSEC редовно извършва сравнителни проучвания на общественото мнение в девет страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Тази година въпросите са били фокусирани върху Украйна, пише EurActiv. Проучването е било проведено в края на март и април – над месец след началото на инвазията в Украйна. Един от въпросите е бил: Кой смятате, че е отговорен за войната в Украйна?

Само 51% от словаците, 50% от българите и 48% от унгарците поставят отговорността върху Русия.

Тези цифри са доста под данните за другите страни в ЦИЕ. От тях Латвия, например, отчита най-ниския дял на анкетирани, обвиняващи Кремъл за инвазията с 61%.

Както в Словакия (28%), така и в България (26%) мнозина твърдят, че „Западът е провокирал Русия“, а в Унгария този процент е 18%.

В Унгария има най-много анкетирани (18%), които смятат, че е виновна „Украйна, която е потискала рускоговорящата част от населението“

Преди войната Будапеща и Киев водеха спор заради правата на малцинствата, след като парламентът в Украйна през 2017 г. прие закон „за гарантиране функционирането на украинския език като държавен език“. Според Будапеща това потъпква правата на етническото малцинство от Закарпатска област да изучава унгарски език.

Твърдения, че Западът е виновен за случващото се в Украйна, съществуваха и преди войната. В края на януари над 44% от словаците са вярвали, че САЩ и НАТО са виновни за нарастващото напрежение в Украйна.

„Изкривената позиция на определени сегменти от населението към събитията в Украйна в комбинация с потенциални икономически трудности може да направят тези уязвими групи потенциални цели за популистки и автократични лидери“, заключава анализът на GLOBSEC.

По време на преговорите на Европейския съюз за ембарго върху вноса на петрол от Русия Унгария дълго време се противопоставяше заради потенциалните икономически последици. В крайна сметка Унгария, Словакия и България получиха временни изключения от санкциите.

Част от Запада

В проучването има още редица въпроси, свързани с членството на страните в ЕС и НАТО, както и принадлежността им към Запада като цяло.

От данните се вижда, че на въпроса „Къде бихте искали да бъде страната ви – част от Запада, част от Изтока или някъде по средата?“, подкрепа страната да бъде част от Запада дават най-малко анкетирани от България – само 34%, макар и този дял да се покачва от 27% година по-рано. Запазва се делът на хората, които искат да бъдем част от Изтока – 12%, с което сме на второ място в страните от ЦИЕ след Словакия. Това показва, че ръстът на хората, клонящи към Запада, идва от тези, които досега са предпочитали страната да остане някъде по средата – от 54% този процент спада на 47%.

Страната ни е на последно място и по дял на анкетираните, които са отговорили положително на въпроса дали биха гласували страната да остане в ЕС, ако подобен въпрос се подложи на референдум – едва 70% от анкетираните българи казват, че биха подкрепили да останем в ЕС. За сравнение, най-висок е процентът в Литва и Полша – по 88%, като дори Унгария е лидер, заемайки трето място с 85%. Да напуснем ЕС са гласували 23% от анкетираните, като този дял дори се увеличава с 6 пр.п. спрямо миналата година и, разбира се, водим в класацията по този отговор.

В същото време интересното е, че делът на българите, които смятат, че ЕС е заплаха за националната идентичност намалява с една трета спрямо 2020 г. - от 31% до 20%. Най-висок е този дял в Словакия – 30%, а най-нисък – в Литва и Латвия с по 9%.

Що се отнася до членството в НАТО, резултатите са аналогични. България отново е на последно място в класацията по дял анкетирани, които биха гласували страната да остане част от алианса, ако въпросът се постави на референдум – едва 50%, а негативният вот рязко се увеличава за една година – от 25% до 38%.

Според доклада България е регионалното отклонение заради ръста на опозицията срещу НАТО с 13 пр.п. Този спад в подкрепата оставя населението неравномерно разделено между подкрепящите членството и тези, които му се противопоставят или нямат позиция по въпроса, пишат авторите на доклада. Според тях данните стоят против реалната политическа ситуация – дори традиционно неутрални страни като Швеция и Финландия искат да се присъединят към НАТО след инвазията на Русия в Украйна.

Най-висок е процентът на подкрепа на алианса в Полша – цели 95%, следвана от Литва с 88% и Чехия с 87%. Дори страните, които се нареждат след нас по най-нисък вот на подкрепа, са със значително по-висок процент – по 72% за Естония и Словакия.

Международни заплахи

От страните Китай, Русия и САЩ най-голямата заплаха за сигурността за българите идва от Русия и САЩ, макар че с втората сме партньори в НАТО – по 33% и за двете държави. В сравнение с преди две години обаче този отговор бележи рязък скок по отношение на Русия – от едва 3%, а за САЩ през 2020 г. делът е бил двойно по-малък. 57% от българите, участвали в проучването, пък не смятат, че Русия представлява заплаха.

Като цяло във всички страни в ЦИЕ делът на анкетираните, които смятат, че Русия е заплаха за националната сигурност или се увеличава, или се запазва без промяна, но не намалява. Най-висок е той в Полша – 90%, следвана от Чехия с 84% и Литва с 83%. Словакия пък е страната, която възприема най-силно САЩ за свой враг с 39 на сто от анкетираните.