Подкрепата на Китай за Русия чрез покупки на петрол и газ тревожи Вашингтон и повишава опасността от американски ответни мерки, казват чуждестранни наблюдатели. Те обаче не виждат признаци Пекин да помага на Москва за избягване на санкциите заради нейната война срещу Украйна.
В понеделник Пекин повиши своята важност като спасителна възможност за руския президент Владимир Путин, след като 27-членният Европейски съюз, главният пазар за изкопаемите горива, осигуряващи повечето чуждестранни приходи на Москва, се споразумя да спре покупките на петрол.
Правителството на китайския президент Си Цзинпин обяви преди руското нападение на 24 февруари, че приятелството с Москва „няма граници“, оставяйки Запада да гадае дали Пекин може да спаси Путин.
Китай отхвърля санкциите като незаконни, защото Съединените щати, Европа и Япония спряха достъпа на Русия до своите пазари и до световната банкова система, без да действат чрез Организацията на обединените нации, където Пекин и Москва имат право на вето.
Санкциите не забраняват на Китай, Индия или други страни да купуват руски петрол и газ. Но американският президент Джо Байдън предупреди Си с неуточнени последици, ако Пекин помага на Москва да избягва санкциите. Това поражда възможен риск китайските компании да бъдат наказани, като бъдат лишени от достъп до ценните западни пазари.
Изглежда, че Пекин се съобразява с това. Но държавните компании купуват още руски петрол и газ, което дава на Кремъл приходи от износа. Те са и потенциални инвеститори в руски енергийни проекти, след като западните компании се оттеглят.
„Правителството на Байдън вероятно ще бъде все по-раздразнено от продължаващата подкрепа на Китай за Русия“, заяви в имейл Нийл Томас от „Юрейжа груп“.
Това увеличава вероятността от „едностранни ходове за наказване на Пекин“ и „координация между съюзниците за мерки в икономическата сигурност, насочени към противодействие на Китай“, каза Томас.
Конфликтът се добавя към напрежението с Вашингтон заради Тайван, Хонконг, правата на човека, търговията, технологиите и стратегическите амбиции на Пекин.
Китай представлява „най-сериозното дългосрочно предизвикателство за международния ред“, каза държавният секретар Антъни Блинкън в реч на 26 май.
Правителството на Си се опитва да се дистанцира от войната на Путин, като призовава за мирни преговори, но избягва да критикува Москва.
Други правителства „не трябва да вредят на по-никакъв начин на легитимните интереси на Китай“ във връзка с Украйна, предупреди говорителят на външното министерство Чжао Лицзян.
Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен взетото в понеделник решение от лидерите на ЕС ще намали с 90 процента вноса на руски петрол. Европейските клиенти плащат на Русия 1 милиард долара на ден за петрол, газ и въглища.
Руският постоянен представител към международните организации във Виена Михаил Улянов отговори в Туитър: „Русия ще намери други вносители.“
Москва е малка като търговски партньор за Пекин, но е съюзник срещу това, което двете страни определят като доминация на САЩ на световната сцена и което буди негодувание у тях.
Китай вижда руския петрол и газ като начин да разнообрази доставките за своята нуждаеща се от енергия икономика. Според Международната агенция по енергетика Китай е купил 20 процента от руския износ на суров петрол миналата година. Двете страни обявиха нов 30-годишен газов договор на 4 февруари, три седмици преди нападението на Москва срещу Украйна, който според държавния вестник „Глоубъл таймс“ ще увеличи годишните доставки за Китай с около 25 процента.
Макар че двете страни имат приятелски отношения, Китай се възползва от ситуацията, за да получи по-евтина енергия и благоприятни бизнес сделки, каза Мария Шагина от Международния институт за стратегически изследвания.
„Те винаги биха извличали изгода от изолацията на Русия. Но много биха внимавали да не нарушават явно санкциите“, заяви Шагина.
На 24 май, когато Байдън беше на посещение в Токио, руски и китайски военни самолети извършиха „стратегически въздушни патрули“ над Японско море, Източнокитайско море и западната част на Тихия океан. Японското правителство каза, че бомбардировачи са прелетели близо до Япония.
Байдън предупреди Си по време на видеоконферентна среща на 18 март да не предоставя военна или икономическа помощ на Москва.
Съветникът на Байдън по националната сигурност Джейк Съливан каза през март, че Вашингтон няма да търпи Китай или някоя друга страна да помага на Москва да заобикаля санкциите. Белият дом разкритикува „словесната подкрепа“ на Пекин за Путин.
Вашингтон „внимателно наблюдава“ китайските отношения с Москва, каза американското посолство в писмен отговор на въпроси.
„Не сме видели да се доставя военно оборудване“, заяви дипломатическото представителство. Попитано за икономически санкции и възможни нарушения, посолството отговори, че няма какво повече да каже.
След като Би Пи и ЕксънМобил обявиха, че се оттеглят от руски петролни и газови проекти, „се говори, че държавни китайски компании може да се включат и да придобият дялове“, заяви Шагина.
Според митнически данни от април вносът на Китай от Русия се е увеличил с 56,6 процента на годишна основа, достигайки 8,9 милиарда долара. Това е помогнало на правителството на Путин да регистрира излишък по текущата сметка – най-широкия търговски показател, от 96 милиарда долара за първите четири месеца на тази година.
Вашингтон също така е недоволен, че Индия, третият по големина световен износител на петрол, купува повече от Русия, за да се възползва от ниските цени. Администрацията на Байдън се опитва да убеди правителството на индийския министър-председател Нарендра Моди да спре.
През март правителството на САЩ каза на азиатските и европейските съюзници, че американското разузнаване е установило, че Китай е показал на Русия, че би бил готов да предостави военна подкрепа за кампанията в Украйна и финансова подкрепа за ограничаване на влиянието на санкциите.
Русия беше изключена от глобалната мрежа за банкови преводи СУИФТ. Китайската компания за плащания с кредитни карти ЮниънПей е отказала да работи с руски банки, след като Виза и Мастъркард спряха да ги обслужват, съобщи руската медия РБК през април. Според нея ЮниънПей се е разтревожила, че може да бъде засегната от „вторични санкции“ и да й бъде спрян достъпът до контролираната от Запада глобална финансова система.
РБК съобщи, че Китай е спрял руски авиокомпании да извършват полети със самолети, чужда собственост, в неговото въздушно пространство. През март Путин постави под съмнение собствеността на самолетите, като им позволи да се пререгистрират в Русия, за да не бъдат конфискувани, след като на европейските лизингови компании беше забранено да имат делови отношения с руски превозвачи.
Управлението за гражданско въздухоплаване на Китай засега не е отговорило на запитване за потвърждение и подробности.
Пекин даде на Москва спасително въже в икономически план след западните санкции, наложени заради анексирането на Крим от Украйна през 2014 г.
Китай се съгласи да купува руски газ по сделка, оценявана на около 400 милиарда долара, за 30 години. Москва се обърна към китайски държавни компании, за да й помогнат да плаща за добива на петрол и газ, след като свързаните с Крим санкции спряха финансирането от Запада. „Помощта никога няма да дойде безплатно“, каза Шагина.
