Окрилен от нормализацията на отношенията си с редица арабски страни, Израел подновява своята операция за привличане на съюзници в Африка, с надеждата по-конкретно да получи в крайна сметка от държавите на континента по-голяма подкрепа в международните институции.
Тази амбиция пролича във вторник, когато в Париж се състоя колоквиум за „предизвикателствата и възможностите“, предлагани от евентуално „връщане на Израел в Африка“, където еврейската държава отбеляза известни успехи в сферата на „меката сила“, но би желала да действа още по-активно, печелейки дипломатически дивиденти.
Това е приоритет, заяви израелският външен министър Яир Лапид, припомняйки във видеообръщение към събралите се в Париж посланици и бизнесмени „историческите връзки“ на Израел с този континент.
Сегашният период е „пълен с перспективи и упования“, изтъкна от своя страна израелският посланик в Сенегал Бен Бургел. „Управляващата класа у нас има желание да задълбочи отношенията ни с Африка; икономическите играчи също търсят партньорства“, добави той.
След „златния век“ от 50-те и 60-те години на миналия век отношенията между Израел и Африка се озоваха във въздушна яма със скъсването на дипломатическите връзки между еврейската държава и редица африкански страни, последвало Шестдневната война от 1967 г. и Войната от Йом Кипур през 1973 г.
Някои връзки бяха възстановени, макар и едва през 90-те – днес Израел поддържа дипломатически отношения с четирийсетина африкански държави.
През периода от 2009 до 2021 г. тогавашният израелски премиер Бенямин Нетаняху „си постави за цел да поднови скъсаните дипломатически отношения с африканските страни“ и „тази цел бе изпълнена и преизпълнена“, посочва Бенжамен Оже, изследовател във Френския институт за международни отношения в Париж и автор на доклад от 2020 г. за отношенията между Израел и Африка.
„Съдържание“
„Той обаче не си подсигури средства, чрез които да изпълни със съдържание възобновяването на тези отношения“, добавя експертът, като изтъква и все още слабите икономически връзки.
Сред постиженията от последните години Израел може да открои най-вече споразуменията, сключени с Мароко и Судан – след подписаните с ОАЕ – и осъдени от палестинците като предателство.
Освен това еврейската държава получи през 2021 г. статут на наблюдател в Африканския съюз. Но след масирани демонстрации на опозицията, по-специално в Южна Африка и Алжир, бе назначена комисия, която да разгледа въпроса.
„Като цяло Израел категорично е направил пробиви в Африка“, коментира Стивън Грузд от Института за международни отношения в Южна Африка, споменавайки за негови силни връзки „с източноафрикански държави като Кения, Уганда, Етиопия и Руанда“.
За да постигне това, Израел разигра картата на „меката сила“, договаряйки съвместни проекти в селското стопанство, енергетиката, киберсигурността и в борбата с тероризма. Освен сътрудничеството в икономиката и сигурността обаче държеше наум една точно поставена цел.
„Обиколката на Бенямин Нетаняху от 2017 г. из някои африкански страни целеше да затвърди присъствието на Израел в Африка – по-специално за да разполага Израел с по-добър вектор на подкрепа от африканските страни в международните институции и най-вече в Общото събрание на ООН“, напомни във вторник бившият израелски посланик във Франция и в Обединените нации Ехуда Ланкри.
„Израел се опитва да сложи край на случаите, когато африканските държави масово гласуват против него на международни форуми като Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека“, потвърждава Стивън Грузд.
С умерен успех. През 2016 г. Сенегал, възстановил дипломатическите си отношения с Израел през 90-те, гласува в ООН за резолюция, насочена срещу еврейските селища в окупирани палестински територии. А срещата на върха Израел-Африка, която се очакваше да конкретизира стратегията на Нетаняху и бе насрочена в Ломе през октомври 2017 г., така и не се състоя.
Прагматизъм
Възможни са впрочем промени в позициите, отбелязва Грузд, според когото африканските страни са станали „по-прагматични, отколкото идеологични“.
„В някои страни като Южна Африка и Алжир антиизраелските нагласи са силни, но те са много по-малко от останалите“, констатира той.
Промяна в парадигмата, както се надява посланикът на Израел в Сенегал. „Вече не става дума някой да е за или против Израел, но да се позволи на всяка държава суверенно да решава какви отношения ще има със своя партньор“, твърди Бен Бургел, когото радва прагматизмът на скорошните контакти с Нджамена.
От страна на африканците тонът като че ли е по-премерен. „В ООН Сенегал председателства от самото й създаване комисията за неотменимите права на палестинците“ и същевременно поддържа „чудесно сътрудничество с Израел“, подчерта във вторник посланикът на Сенегал във Франция Ел Хаджи Магате Сейе, макар да призна, че има разногласия по някои въпроси.
А бившият външен министър на Мали Тиеман Кулибали прецени, че е легитимно Израел „да работи с африканските държави“. Без да се включва в дипломатическия дебат по палестинския въпрос.
