От 1945 г. историята на Европа се създава от победителите и се превръща в инструмент за идеологическа легитимация, пише La Vanguardia. Обслужването на настоящите политически интереси е много по-интересно от търсенето на историческа истина. Утешителната лъжа засили националното самочувствие, но имаше значителен недостатък: не отговаряше на фактите.

Превод от La Vanguardia, Испания: 

В Италия официалната историография твърди, че героизмът на антифашистите е избелил националната чест, която фашизмът е опетнил. Но търсенето на историческа истина не беше толкова интересно, колкото обслужването на интересите на Студената война в епохата на идеологически поляризирания свят на Москва и Вашингтон.

Християндемократическите правителства не искаха да признаят приноса на комунистите в борбата срещу Мусолини.

Тогава те се вълнуваха за присъединяване към НАТО и икономическата помощ по плана Маршал.

През 60-те години на миналия век историкът Ренцо де Феличе предизвиква ожесточени спорове с изказванията си. Според него фашизмът е съществувал благодарение на социалния консенсус.

Възмутените критици обвиниха историка, че легитимира крайната десница, но комунистическият лидер Джорджо Амендола, бивш партизанин, се съгласи с него, признавайки, че през 30-те години на миналия век повечето италианци са се чувствали комфортно да живеят в антидемократична система.

След изявленията на Амендола спорът вече не беше толкова ожесточен.

Федерална република Германия се опита да представи нацизма като пауза в германската история, преди която страната се развивала в уж положителна посока. Това беше равносилно на отричане, че антидемократичните настроения вече се бяха проявявили в консервативната Ваймарска република през 20-те години на миналия век.

Когато историкът Кърт Зонхаймер посочи този факт, той се сблъска със сериозни трудности при публикуването на изследванията си.

Утешителната лъжа засегна и други аспекти.

Говореше се например, че зверствата по време на войната са извършени от СС, докато германската армия, напротив, твърдеше се, че се е била с чест.

Но, както показва историографията, Вермахтът също е виновен за престъпленията.

По-голямата част от населението също не остана настрана, независимо как популяризираха легендата за обикновените хора, които уж не знаели нищо за Холокоста.

Петя Паликрушева, превод и редакция