Десетдневната обиколка на китайския външен министър в Южния Тихи океан – регион, който исторически е част от сферата на влияние на Запада – демонстрира желанието на Пекин да отвори нов фронт в стремежа си за глобално влияние.
На пръв поглед обиколката на Ван И претърпя неуспех. Неговото главно предложение – регионален пакт, който да даде на Китай ключова роля в сигурността в Тихия океан – първо изтече в медиите. После той беше категорично отхвърлен от лидерите в региона.
Представителите на десет островни държави в Тихия океан откровено разкритикуваха факта, че Китай се опитва да наложи толкова важен проект на практика без да се консултира с тях.
„Не може да има регионално споразумение, без самият регион да се е събрал, за да го обсъди“, каза министър-председателката на Самоа Фиаме Наоми Матаафа.
Нейният колега от Фиджи, Франк Баинимарама, беше още по-краен в оценката си. На съвместна пресконференция с Ван той разкритикува тези, които се опитват „да печелят геополитически точки“, и каза, че „това не означава почти нищо за онези, чиито общности са на път да бъдат погълнати от надигащото се море“.
Унижение
Подобен устрем е необичаен в добре организираната сфера на дипломацията. „Китай леко премина границите“ смята Уесли Морган, експерт по тихоокеанските острови в Университета „Грифит“, в Австралия. „Разговорите трябва да са били доста разгорещени“, каза експертът.
След като нещата се уталожиха, китайските служители, известни през последните години с агресивната си дипломация, изглеждаха по-малко настървени. Китайското посолство във Фиджи даде да се разбере, че след срещата няма да бъде публикуван никакъв документ.
Обиколката на Ван обаче бележи „нов етап“ за китайските амбиции в региона, смята Юън Греъм, специалист по сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион в Международния институт за стратегически изследвания.
Според експерта до този момент Китай се е стремил да разпростира влиянието си „с малки стъпки“. „Сега маските паднаха. Китай е придобил увереност, понякога прекалена увереност, и това му помага да интензифицира усилията си“, отбелязва Греъм.
По време на обиколката си Ван спомена „взаимноизгодните“ инвестиции в инфраструктура, в риболова и минната индустрия. Той обаче засегна и чувствителни въпроси като киберсигурността, морското наблюдение и поддържането на реда.
Амбициозна програма
Експертите виждат в това много по-амбициозна геополитическа програма: отслабване на влиянието на САЩ, промяна на отбранителния баланс в Азия, дори подготовка за инвазия в Тайван.
„Надяваме се да разширим своя кръг от приятели“, каза Чжао Шаофън, директор на изследователски център за тихоокеанските островни държави в Универсистета „Ляочън“, в Китай.
„САЩ продължиха да обкръжават и изолират Китай в международен план. В определена степен Китай трябва да контраатакува“, каза експертът.
Някои американски представители се опасяват, че целта на Пекин е да установи постоянно военно присъствие в Южния Тихи океан. Това е, което принуждава Вашингтон да реорганизира силите си, чийто настоящ приоритет в региона е възпирането на Северна Корея и Китай.
Ако Китай разположи една-единствена база в Южния Тихи океан, тя ще бъде „много уязвима“ предвид значителните американски сили в региона, смята Греъм.
„Очевидно е обаче, че проектите им са много по-мащабни“, каза експертът и добави: „Ако имат три или четири бази обаче“, Вашингтон „ще трябва да ги приеме сериозно“.
Анализаторите прогнозират, че Китай ще действа с търпение и ще привлече на своя страна, един след друг, лидерите в Тихия океан, които виждат политическо предимство в съюзяването с Пекин.
Ван междувременно не напуска региона с празни ръце. Той подписа редица двустранни споразумения със Самоа и Папуа-Нова Гвинея, които макар и скромни, могат да позволят на китайски полицаи, кораби и служители да посещават по-често тези държави.
Соломоновите острови, разтърсени през 2021 г. от размирици, вече подписаха пакт в сферата на сигурността, който може да позволи на китайската полиция да пристига там, за да възстановява реда.
Никой не трябва да подценява лидерите на тихоокеанските държави, предупреждава Ричард Хер, преподавател в Университета на Тасмания.
„В определени среди се разпространява едно достойно за съжаление клише, че който иска лоялността на тези острови може да я купи“, каза той пред АФП и добави, че „те не са получили независимостта си, за да я продават“.
Малко хора вярват, че лидерите на тихоокеанските острови притежават способността да „провеждат една наистина изкусна външна политика“ и да балансират в отношенията си между Китай и Запада, казва Ана Поулс, експерт в сферата на сигурността в Университета „Маси“, в Нова Зеландия. Според нея обаче „точно това е, което те правят в момента“.
