Признаците, че китайската икономика, втората по големина в света, може да започне да флиртува с рецесията през второто тримесечие на тази година, са тревожни за глобалния растеж. Но това предоставят възможност на Пекин. Той би могъл да използва тези отрезвяващи индикации, за да преразгледа не само своята политика за „нулев Covid“, но и отношението си към чуждестранните преки инвеститори. Това, което е добро за тях, е добро и за китайската икономика, пише Financial Times в редакционен коментар.
Чуждите инвеститори вляха стотици милиарди щатски долари в китайската икономика от средата на 80-те години насам, като помогнаха за насърчаването на трансформационен икономически бум, който извади 850 милиона души от бедността. Чуждестранните компании също така предоставиха технологии на китайските си колеги, обучиха персонала за решаващи роли и съдействаха за отварянето на задграничните пазари за китайските стоки.
Някои дойдоха крайно неподготвени за потенциално най-големия пазар в света. Но много мултинационални компании направиха добри печалби и станаха най-силните политически лобисти в полза на Китай в родните си страни. Сега проучванията показват нарастващо разочарование сред чуждестранните инвеститори, много от които планират да изтеглят инвестициите си от Китай.
Подобни настроения не произтичат единствено от китайската агресивна политика на нулев Covid, въпреки че отменените полети, визовите усложнения и дългите карантини допринесоха за негодуванието на чуждите корпоративни ръководители. По-дълбоките корени на недоволството в известен смисъл се крият в това, че правенето на бизнес в Китай става по-трудно, тъй като съперничеството на Пекин със Запада се засилва.
Макар че Америка контролира някои инвестиции чрез Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (Cfius), потенциалните инвеститори в Китай трябва да преминат през истински лабиринт. Те трябва да проверят, че бизнесът, който искат да започнат, не е в нито един от двата черни списъка на Пекин и след това да потърсят регулаторно одобрение, ако той попада в някоя от 550-те изброени категории.
След като даден чуждестранен бизнес заработи, той може да бъде подложен на натиск да прехвърли технологии към китайските си партньори, понякога като част от стратегията „Произведено в Китай 2025“, която предвижда увеличаване пазарния дял на местните конкуренти с течение на времето. Съгласно Закона за чуждестранните инвестиции от 2020 г. може да се изисква преглед на проекти, които „засягат или може да засегнат националната сигурност“. Други скорошни закони също допринесоха за сложната среда. Законът за сигурността на данните и Законът за защита на личната информация, приети миналата година, рязко ограничават обработката на клиентски данни и прехвърлянето им в чужбина.
Добавете към това настоящия спад на растежа, на фона на строги Covid политики, и не е изненада, че някои водещи чуждестранни инвеститори звучат мрачно. Майкъл Харт, президент на Американската търговска камара в Китай, предупреди за евентуален „огромен спад на инвестициите до две, три или четири години“. Йорг Вутке, президент на Търговската камара на ЕС в Пекин, казва, че непредсказуемостта кара европейската бизнес общност да замрази инвестициите в Китай.
Разбираемо е, че благосъстоянието на чуждестранните инвеститори може да не е най-важното нещо за лидерите в Пекин. През април продажбите на дребно намаляха с 11,1% на годишна база, индустриалното производство спадна с 3,2%, безработицата се повиши, износът се забави значително, а кредитите, предоставени от банките, също се понижиха.
Ограниченото отваряне на Шанхай след два месеца блокада е добре дошъл сигнал, че Китай може би отстъпва от мантрата си за нулев Covid, като има признаци, че активността може бе се засилва в отговор на това. Но Пекин също така трябва да предприеме стъпки, за да покаже, че чуждите инвеститори остават важна част от икономиката. Официалните изявления в тази посока биха задали положителен тон. Но един истински фокус върху намаляване на бюрокрацията и гарантиране на равно третиране с местните конкуренти би облекчил част от унинието, налегнало чуждестранната бизнес общност в Китай.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова