„Украинските офицери масово продават техниката, оръжията, амунициите и дори продоволствията на собствената си войска. Наскоро хванаха един от тях, че от началото на войната е продавал дажбите ни… От седмици ядем само хляб и боклуци. Не мога да разбера как може да саботираш собствената си армия по този начин? Но как иначе офицер, който получава 3000 долара заплата, може да си позволи кола за 100 000 долара?“

Това заяви Кам, британски доброволец към украинската армия, с когото КлинКлин се срещна в Украйна. Разговаряме с него и колегата му Андрю от Канада, и двамата са част от чуждестранния батальон в Харков. От съображения за сигурност имената им са сменени.

Срещаме се в Киев, откъдето мъжете заедно с дузина други доброволци се връщат за отпуска по домовете си. Малко преди това са се прибрали от бойното поле в северната част на страната. Канадецът е по-пестелив, по-възрастен и с по-висок ранг. Погледът на Кам е по-остър, но сякаш се взира през теб и едвам сдържа емоциите си:

„Там всичко е толкова интензивно. Сприятеляваш се за цял живот в рамките на дни. Ужасно тежко е, не знаеш дали отново ще ги видиш тези хора някога, защото утре ще бъдат убити, ще отлетят или… части от тях ще отлетят.

Никога досега не съм се сблъсквал с такова нещо. Наистина ме е страх. Който казва, че не го е – лъже. Тези, които идват за адреналина, са пълни лайнари: скачайте с парашути, карайте мотори, ако толкова ви сърби. Но това не е игра. Майната му на адреналина, насъбрах за цял живот.

Доста янки идват, но много бързо си отиват. Мислят си, че е лесно. Най-сетне им се е отдал шанс да повоюват. Да, но те са свикнали с асиметрична война, когато ти разполагаш с въздушна подкрепа, артилерия, бронирана техника и „Джавелини“, а врагът само с „Калашников“. Тук е точно обратното. „Къде, по дяволите, са хеликоптерите“, възмущават се те. Какви хеликоптери, момчета, няма такова нещо“, смее се мрачно Кам.

Самият той е тук от началото на войната, но иска да се прибере за 10 дни до острова и после пак е готов да се връща. Нарамил е огромна 30-килограмова раница със собствено снаряжение.

Улична барикада в Запорожие. Подобни барикади с бетонни блокове, торби с пясък, гуми и метални елементи има хиляди в градовете и пътищата. Снимка: КлинКлин

С автомати срещу ракети

„Почти не влизаме в схватки с руснаците. Те ни дебнат от засади в горите, предимно специални части (special forces) и „Вагнер“ (бел.ред. – елитна „частна“ паравоенна групировка на Кремъл, която действа в редица страни в Азия и Африка). Но най-вече ни унищожават с артилерия. Знаете ли какво е да ви обстрелват ден и нощ непрекъснато с артилерия? 2 дни седях в една къща на ъгъла на някакво село и пазех с един АК-47, докато всичко не беше сринато със земята. Два дни слушаш гърмежи, всичко се тресе, върху теб пада прах и мазилка, а ти не можеш да мръднеш. Не можеш и да бягаш, защото ако си като мен на 50 г., не си по тичането.

Тук има три типа доброволци: мечтатели, младоци и старчоци (dreamers, wanna-bes и has-beens, бел.-ред. – втората категория са твърде неопитни, но им се иска да се докажат, а третата са се доказали отдавна, но пикът на силите им е отминал).

Две наши момчета ги погребаха в мазето на друга къща, срутиха я със земята. Слава Богу, че беше стабилна основата и успяхме да ги изкараме. Друг път патрулирахме в подножието на някаква река, врагът нямаше как да ни види, бяхме зад хълмове. Абсурд. Но изведнъж започна артилерийски обстрел точно по нашите позиции. Със смъртоносна точност. Ако не с дронове, не знам с какво са ни видели.

Тук съм от три месеца и мога да кажа, че в началото руснаците сякаш не знаеха как да се бият. Но последните 2 седмици нещо се промени. Не знам какво. Може би са се поучили от собствените си грешки. Може би са сменили командването. Може би са разстреляли пияните артилеристи… Преди тактиката им беше порой от снаряди във всички посоки, без да ги интересува какво ще улучат. Градушка. Сега вече е съвсем различно – прецизни, продължителни и много, много смъртоносни артилерийски удари върху определени позиции, където се намират нашите момчета. Не знам как ни откриват, но е факт“, обяснява той.

Според него, жертвите на украинците са най-малко 20 000 души. От неговия батальон почти половината са загинали, около 400 души. Но той не би го описал като пълнокръвен батальон, защото няма бронирана техника, нито артилерия, нито „Джавелини“, „нито нищо“.

„Имахме 42 грузинци в батальона. 40 от тях измряха. Повечето загинаха наведнъж при един инцидент с танк… Останалите искаха да се бият отблизо с руснаците и сформираха специален отряд, но повече не ги видяхме. Най-храбри и добри засега в близкия бой са поляците. Имаме доста от тях и те влизат няколко пъти в престрелки със специалните сили и вагнеровците и се справят доста добре. Човек може да каже, че имат опит да се бият с руснаците. Но руснаците се бият много мръсно. Залагат мини навсякъде – в автомобили, къщи, дворове. Преди няколко дни едно момче си изгуби краката, когато се качи в минирана кола", казва Кам.

Убийствена корупция

„Но за това вина имат и украинците, защото ние нямаме абсолютно никакви доставки на оръжия, амуниции и превозни средства. Ние предимно ползваме карабина M4, но за нея няма амуниции. Често ни се налага да взимаме оръжията на врага и да се бием с тях. Украинците боядисват всякакви цивилни автомобили в зелено и ти казват, че това е 4х4, готов за бойното поле. Ами не е.

А знаете ли защо е така? Защото украинските офицери масово продават техниката, оръжията, амунициите и дори продоволствията на собствената си войска. Преди няколко седмици хванаха един от тях, че от началото на войната е продавал дажбите ни… От седмици ядем само хляб и боклуци. Не мога да разбера как може да саботираш собствената си армия по този начин?!? Но как иначе офицер, който получава 3000 долара заплата, може да си позволи кола за 100 000 долара", възмущава се британецът.

Кам съобщава, че има данни за струпване на голямо количество войски на север от Харков. На юг боевете също се ожесточават. Въпреки това е убеден, че в дългосрочен план украинците ще победят: „Няма как да окупираш такава огромна държава с население, което те мрази. Странно как не си научиха урока от преди.“

На същото мнение е и Андрю, който заема по-висш пост в батальона и воюва от три месеца насам за „свободата и демокрацията, макар да звучи сладникаво“. „Руснаците са най-опасният враг, срещу когото повечето западняци са се изправяли", твърди канадецът и добавя, че по едно време са имали доброволци от 56 националности в батальона. Самият той има опит от Афганистан, Босна и Сомалия.

„Постъпих в армията през 1982 г. на 17 г. Тогава ни учеха на съветските тактики и трябва да ви кажа, че руската военна доктрина не се е променила от Втората световна война насам – те сриват всичко с артилерия и после пехотата и бронираната им техника навлизат.

НАТО не трябва да се намесва, преди Русия да използва оръжия за масово поразяване. Като химически, биологични или ядрени. Това, което те правят, за да не ги обвинят, че ползват химически оръжия е, че бомбардират химически заводи, заводи за торове – навсякъде, където има химикали, за да освободят газовете вътре. Хлорният газ е много често срещан в индустрията. Само трябва да знаеш къде се складира, да го удариш с ракета – и постигаш същия ефект като с химическо оръжие, но без да ползваш такова, де факто. Много хитро, нали?“

Според него западните страни трябва незабавно да снабдят украинската армия с най-необходимото, а именно: противовъздушни и бронебойни оръжия, по-точно „Джавелини“ и „Стингър“. Но също така тежка артилерия и далекобойни ракети.

„Където бяхме ние, изглежда, че имаше достатъчно артилерия. На други места знам, че това не е така. Доставете възможно най-скоро тежки оръжия и изцедете цялата кръв на руската икономика със санкции. Няма друг начин да победим“, категоричен е той.

Калоян Константинов