Люси Кавендиш
Всичко започна преди година, след като бях разведена от известно време, си помислих, че може да се потопя в света на запознанствата. Струваше ми се важно да видя дали има живот след развода. Това, което не очаквах, беше да намеря цял набор от хора, на които им е писнало от приложения за запознанства. От време на време хората, с които се свързвах онлайн, ми казваха, че смятат, че дните на онлайн сватовството за преброени.
Бях изненадана. Бях накарана да вярвам, че тези хиляди приложения, са ключът към намирането на любов. Пробвах Elite Singles, Bumble, Tinder, Match, Muddy Match, Pure и т.н. Хората са уморени, изглежда никой не знае какво иска и опитът да се срещнеш с някого се оказва почти невъзможен. Освен това никой не знае как да излиза на среща – какво да каже, къде да се срещне или как да разпознае дали има химия – така че се отказваме, оставайки озадачени и разочаровани. Така, една година по-късно мога да кажа от собствения си опит, че приложенията за запознанства може всъщност да са залязващи.
Оценявам, че по време на Covid онлайн запознанствата бяха единственият начин да се срещнем с някого. Така че това изигра своята роля, за да гарантира, че сега никой не се чувства засрамен, унизен или осмиван от това, че е „самотно сърце". Проблемът е, че толкова много хора всъщност не се срещат лице в лице.
Има различни теории за това: хората не се чувстват сигурни, когато се срещат след Covid; „всеки" в приложенията за запознанства е женен и просто търси флирт и случаен секс; или – може би по-близо до истината – животът ни е толкова натоварен, че докато желанието да се срещнем с някого е налице, работният/семеен/социален дневник не ни дава времето.
Може да има и по-дълбоки причини. Виждам много клиенти, които казват, че искат да се срещнат с някого, но дълбоко в себе си се чувстват толкова увредени, наранени, разочаровани и предадени, че това, което всъщност искат, е да проверят дали някой друг може да се интересува от тях , а след това всички спират да общуват.
Има много изследвания, които показват, че хората се държат много по-зле онлайн, отколкото преди. Хората обиждат тялото, нападат, унижават, лъжат, по начин, който повечето човешки същества не биха направили, ако срещаха другия човек от плът и виждаха, че има истински човек пред тях, а не полу-верен профил и филтрирана снимка.
Сред множество приложения, проучванията показват, че се борим повече от всякога. През 1960 г. само 13% от домакинствата в САЩ са самотни лица. Сега тази цифра е 28% – това са 37 милиона души, много от тях се надяват въпреки всички шансове да намерят този специален човек, с когото да споделят живота си. Често не е защото искат да са сами. Нито защото не са се опитали да намерят любовта. Всъщност много хора от години търсят единствената си истинска любов. Скорошно проучване установи, че повече от 323 милиона души по света използват някакво приложение за запознанства.Мнозина са осъзнали, че може и да са щастливо необвързани, но искат да се срещат с хора, с които да правят неща, или просто да излизат или да флиртуват, но не е задължително да имат пълноценна връзка 24/7.
Може би се случва промяна - да бъдеш необвързан става норма и приложенията, популяризиращи социални събития, превъзхождат броя на сайтовете за запознанства. Това е интересна концепция и тази, която може да освободи хората от разочарованието от опита им от приложения за запознанства и все по-старата стигма да бъдат необвързани.