В началото на войната във Виетнам президентът Линдън Джонсън пита един от висшите си генерали какво ще е необходимо „за да се свърши работата“. Военният отговорил като поискал дефиниция каква точно е тази работа. По-късно проучване на Белия дом определя победата във Виетнам като „показване на Народния фронт за освобождение на Южен Виетнам, че не могат да спечелят“, пише Гидиън Рахмън за Financial Times. Сега, докато подкрепят Украйна във войната ѝ с Русия, западните сили отново се изкушават да определят победата като нереализиране на загуба. Украинците се притесняват, че ще им бъде дадено достатъчно, за да продължат да се бият, но не достатъчно, за да победят Русия. Това е мъчителна перспектива в момент, когато градовете им са опустошавани, а украинската армия губи стотици мъже на ден, докато се бори да спре настъплението на Русия.
Неотдавнашна статия на президента Джо Байдън определи като основна цел на Америка запазването на свободна и независима Украйна. Германският канцлер Олаф Шолц често е посочвал, че Русия не трябва да спечели, но никога не каза, че Украйна трябва да постигне победа. Говорител на Еманюел Макрон информира анонимно, че Франция иска Украйна да победи, но самият президент все още не е произнесъл тези думи.
За разлика от тях, британският премиер Борис Джонсън заяви просто, че „Украйна трябва да спечели“. А премиерът на Естония Кая Калас каза: „Целта трябва да бъде победата, а не някакво мирно споразумение.“
Разликата между онези, които призовават за украинска победа, и тези, които се ограничават да заявят, че Русия не трябва да спечели, е много повече от въпрос на нюанс. Тя диктува решаващи решения относно вида въоръжение, което да бъде предоставено на Украйна - и дали и кога да се настоява за мирно споразумение. Естонското отхвърляне на „някакво мирно споразумение“ контрастира със заявената от Байдън цел да постави Украйна „в най-силната възможна позиция на масата за преговори“.
Зад тези възгледи се крие разлика във възприемането на заплахата. Тези, които виждат руския империализъм като голямата опасност, са готови да призоват за украинска победа. Този лагер включва Полша, Великобритания, Прибалтийските държави и Финландия.
Онези, които се тревожат най-много от потенциална война между Русия и Запада, ще говорят само за това, че Москва не трябва да спечели. Те се опасяват, че настояването за категорична украинска победа може да доведе до пряк конфликт между Русия и Запада или до използване на руско ядрено оръжие. Франция и Германия са в този лагер.
САЩ, решаващо, са някъде по средата – опитват се да балансират отговора си и на двете заплахи, след като предоставят по-голямата част от военната помощ за Украйна. Доминиращата гледна точка в администрацията на Байдън е, че след като се е тревожил твърде много за евентуален ядрен конфликт в началото на войната, Западът сега рискува да се тревожи твърде малко.
Руската военна доктрина позволява използването на ядрени оръжия в случай на екзистенциална заплаха за държавата. Високопоставени американски представители смятат, че е възможно руският лидер Владимир Путин да погледне на едно унизителното поражение в Украйна като на такъв вид заплаха. Това създава парадоксална ситуация – колкото по-добре се справя Украйна на бойното поле, толкова по-опасна става ситуацията.Тези опасения внасят реална предпазливост в политиката на САЩ и са причината Вашингтон да ограничи обхвата на новите ракети, които доставя на Украйна. Американците решиха да не изпращат артилерия, която може да нанесе удар дълбоко на руска територия, защото това може да изглежда твърде много като пряка атака на САЩ. (Междувременно доставката на тежки оръжия от Германия продължава да се забавя.)
Всичко това е източник на дълбоко разочарование за онези в западния алианс, които смятат, че най-голямата опасност е руският империализъм, а не руското поражение. Те посочват неотдавнашните коментари на Путин, чрез които той се представя за наследник на Петър Велики, за да си върне - както той се изрази - и да разшири руската територия.
Представителите на този лагер отхвърлят идеята, че Путин някога ще прибегне до ядрено оръжие, като твърдят, че руският лидер винаги е проявявал силен инстинкт за самосъхранение. Те вярват, че единственият начин да се сложи край на руската имперска заплаха е да се унижи Путин. Това води до призив за много по-агресивни военни действия, като предоставяне на Киев на средства за потапяне на руския флот, който в момента блокира украинските пристанища.
Осъзнавайки необходимостта от запазване на западното единство, САЩ и техните съюзници излязоха с няколко словесни формули, с които всички могат да се съгласят. Всички, включително Шолц и Макрон, са съгласни, че на Украйна не трябва да се налага мирно споразумение. Но опасенията на украинците са, че те де факто ще бъдат принудени да отстъпят територия, защото няма да им бъдат предоставени достатъчно мощни оръжия, за да попречат на Русия да напредне на бойното поле.
Много ще зависи от това какво въздействие ще имат новите артилерийски системи, обещани на Украйна през следващите седмици. Въпреки ключовите си разделения повечето западни правителства изглежда смятат, че ако Украйна успее да изтласка Русия там, откъдето нейните въоръжени сили започнаха инвазията на 24 февруари, това ще осигури база за сериозни преговори.
За съжаление обаче, няма гаранция, че Украйна може да постигне такава победа – или че някоя от страните ще спре да се бие, ако се възстановят границите от 24 февруари. В Украйна, както и във Виетнам, определението за победа е опасно хлъзгаво и резултатът може да бъде дълга и брутална война на изтощение Петър Нейков, редактор.
