През 1944 г. Сталин започва масова депортация на българи, гърци и арменци от Крим в Източните райони на СССР. Един интересен факт е, че ако обърнете внимание на същия исторически период в различни чужди медии, то най-вероятно ще откриете, че най-вероятно в този период се говори за депортацията на татари. След като разгледаме малко по-сериозно архивите и се запознаем с някои факти, можем да забележим, че българи са били депортирани в Украйна, при това още от времето на Тракийското въстание.

Макар и всички да коментират Руско-турската война, нека не забравяме, че български територии са били освободени още през 1829 г. По това време Руската империя обича да активира своята идеология за присвояване на територии, използвайки армията си и за кратко време са освободени Тракия от Сливенско през Сакар до Странджа и Малък Самоков в Лозенградско. Пристигащите руски войници са посрещнати от български опълченци, които продължават своя път до Одрин и превземат райони от Одринска Тракия, включващи Одрин, Лозенград, Люлебургас  до Чорлу.

През септември 1829 г. в Котел кап. Георги Мамарчев се готви със своите неколкостотин четници да обяви в Търново възстановяването на България, но руснаците подписват Одринския мир и с това оставят територията обратно на Османската империя. В много отношения трябва да се замислим, че тази политика е повтаряна отново и отново. След като руските ресурси приключат, те са готови да се впуснат в следващата военна авантюра и използвайки численото си превъзходство, няма как да не се завърнат с по-добрите артефакти. В този период именно армията с по-голям човешки ресурс печели, а и не трябва да забравяме, че Османската империя не е в най-съвършената си форма.

Сключеният Одрински мир посочва, че Османската империя се задължава да плати 10 милиарда холандски дуката – това е цената за военните действия и правото територията да се запази. Ако обърнем внимание на политиката на Руската империя по това време, тя играе ролята на хулигана, който в определени периоди напуска своите предели, набавя ресурсите си и се връща обратно. Това е напаст, с която целия свят трябва да се съобразява. През следващата година руските войници ще бъдат изпратени в Полша, където ще извършат поредния геноцид, но по това време самата дума  дори не съществува, за да може да се говори за търсене на сметка. Какво следва след Одринския мир?

Повече от 150 000 българи са депортирани в Бесарабия. Някои отиват с надеждата, че ще могат да се спасят от потенциалните безчинства, други заминават за Русия, след като агитатори обикалят Видин и Русе, разказвайки легенди за руска земя, а де факто говорят за необятни територии, в които няма абсолютно никакъв ресурс. Някои от организаторите на въстанието са хвърлени в затвор. Нещо по-интересно е, че според някои „официални източници“ се твърди, че Русия няма никакъв ресурс, за да се справи с Османската империя, но това не е вярно, заплатената сума е достатъчна, за да може руската чума да се успокои и да се върне – тя все пак е взела своето.

А и след около 10 години ще продължи своята военна кампания в Сирия, опитвайки се да заграби още територии. Достатъчно е да обърнете внимание на цялата им военна история през XIX век, за да забележите, че това е една известна и изпипана тактикта. Не случайно и самият Раковски ще се отрече от всеки един българин, който доброволно е оставил своята земя, за да търси щастието си в чужда. Някои от любимите му думи по темата са:

„„Так приказано“, „Не разсуждать“, „Воля Его Императорского Величевства такая“, „Ви народ неоптиний“, „вие трябва да слушате и се покорявате“, „има за вас кой да се грижи“ и пр. и пр. А руский консул върви подире му и шепне на ухото: „Прибавате още на тия братушки, че аз като минувавам из пазара, трябва да ми стават на крака, думите ми да не правят на две, името да бъде свят във вестниците им, да се пише с големи букви.“

И точно тук идва следващият важен въпрос, докато руското влияние се засилва в българските територии на Османската империя по това време, политиката за изселване на определени местности в Бесарабия, може да се забележи спокойно и на други места. Всичко винаги е едно и също. Забранява се езикът, четмото и писмото, забранява се образованието и се говори само и единствено на руски.

Това се случва с някои от първите български преселници в Бесарабия. Продължавайки историята напред, стигаме до Болшевишката революция и отношението на българите в Казан. Онези, които не са запознати, българска държава и кралство, съществуват много преди да започне да се говори за Руска империя. Съществуват територии като Болгар, Самарска България, Казанско-Българско царство и още много други. И след като в Казан има сериозна българска популация, Иван IV Грозни ще се постарае да заличи присъствието им, за да наложи своята собствена воля.

С това спокойно можем да сложим край на спора колко точно стара е Българската държава, след като архивите, колкото и да се променят и фалшифицират, показват, че следите ни в историята са много по-ранни, отколкото се твърди в официалната история. Следователно е редно да напомним, че когато се твърди, че Руската империя носи в Стара Загора така нареченото Самарско знаме като подарък от монахините в Самарския манистир, то не трябва да забравяме, че при съществуването на Самарска България, най-вероятно създателките са българки.

Има една теория, че Русия носи знамето, защото не иска да позволи на нашите четници да притежават такова, но то вече е създадено по време на Старозагорското въстание, а никой дори не се е сетил за съществуването на така наречената Самарска България, която продължава съществуването си до Иван Грозни.

Следователно в опита си да наложат своя воля, те самите дори не подозират, че са донесли нещо много ценно и древно. В началото на XX век след Болшевишката революция ще открием, че българите в Казан са изпаднали в пълна немилост и след серия от демонстрирана агресия от новите господари, включително и самият Тротски, те са преследвани, затваряни и обиждани с думата „татари“. Това е политиката на Тротски, с която се стреми да прогони или просто да заличи всички спомени за друга далеч по-напреднала нация. И така достигаме до 1944 г. и поредната депортация на българи от Крим.

Противно на твърденията, че става въпрос за татари, истината е, че посочените за изселване са българи, придружени с гърци и арменци. Сталин просто продължава старата практика за разместване на населението и заселването на руснаци. Всяка завладяна територия трябва да бъде подплатена и подчинена по този начин, а след това да се забрани правото за изучаване на украински и да се твърди, че е руски.

Нещо още по-интересно е, че българите в Беломорска Тракия нямат правото да говорят на своя собствен език дълго след края на Втората Световна война, а днес е много забавно как Руската федерация продължава да твърди, че руснаците в Крим и Донбас не са имали правото да използват своя език. В рамките на Студената война ще открием, че няколко поколения смятат руския език за единствен, но нека не се отклоняваме от темата.

Преселението на българи от Беломорска Тракия е решение на Лаврентий Берия и Йосиф Сталин. Генерално никой не може да бъде сигурен какво трябва да се направи, дали да не се очаква разстрел за така наречените български татари, които са служили в специално устроените „Български легиони“.

По време на Втората Световна война, българите в Украйна са започнали да подпомагат немската армия, извършвайки различни дейности в резерва, но по това време няма нито един българин, който да е вдигнал оръжие срещу руски войник. Кримското преселване е известно още като етническо пречистване и културен геноцид. Приблизително 191 044 кримски татари са били прогонени, а с други думи трябва да знаем, че става въпрос за комбинация от българи, гърци и арменци.

За около три дни НКВД успява да използва всички товарни влакове, включително тези за добитък, за да премести населението. Това било наказанието на Сталин за подпомагането на Нацистка Германия. Сякаш изобщо Йосиф е имал нужда от какъвто и да било повод. Има и друга идея, че най-вероятно Сталин се е опитвал да скъси дистанцията в Дарданелите, изпращайки мюсюлманско население.

По време на депортацията и нечовешките условия загиват над 8000 души, докато десетки хиляди изчезват безследно след завършването на процеса. Колективното преселение на трите етноса оставя свободни 80 000 домакинства и 1.5 милиона дка земя. Някои източници посочват, че с това се слага край на наличието на българско население в Крим. Причината да говорим за българи, а не за татари, е че това е обидният метод, с който Тротски се обръща към българите в Казан, Самара и други локации, които днес се намират в Руската федерация, просто припомняме.

Според историята към 218 000 души или 19.4 са били българите в тези територии. Мнозина от тях са посрещнали германците като освободители, особено след като е трябвало да се преселят от Казан в Крим, при това не по тяхно желание. Не случайно архивите посочват, че в началото на 1942 г. така наречения добруджански татар Фазил Улкусал са помагали за освобождаването на българи от немските лагери за военнопленници. Не трябва да забравяме и още нещо, така наречените татари или просто българи – другото име, с което официално са се наричали, са били с мюсюлманско вероизповедание – причината е, че християнството, особено преди прогонването им от Казан и Самара, не е било налично.

Повече от 130 000 души умират по време на немската окупация в Крим. Над 70 села са били унищожени или около 25% от популацията на българите там. Комичното е, че през 1944 г. НКВД изпраща хората в Узбекистанската Съветска Социалистическа Република – именно там векове назад се откриват архивите, които посочват наличието на български артефакти, библиотека и дори свитъци. Това обаче не пречи в началото на ХХ век да се заличат или забравят. Поне можем да сме благодарни, че НКВД изпълнява трансфера, а не го проваля, както се случва с арабската диаспора.

След като транспортът вече е използван, арабите са качени на лодка в Азовско море, а след това корабът е взривен. Оцелелите са били избивани във водата с картечен огън. Официално прословутите кримски татари, разбирайте българи, са били депортирани, като тук се включват, жени, деца, възрастни хора и други. Конфискувани 500 000 животни, 40 000 тона агрокултури. Един интересен факт е, че в някои източници ще открием, че се включва и статистика за прогонени 12 420 българи.

Факт е обаче, че след като население от България на Балканския полуостров е изпращано преди освобождението, както и векове по-рано от Казан-Българско Царство, Самарска България и други, то самото споменаване на българи не е особено исторически точно. Едва след смъртта на Сталин започва да се говори за извършеното прочистване и Никита Хрушчов ще осъди действията, но никога няма да позволи на вече прогонените да се върнат обратно у дома си. През 1954 г.

Крим става част от Украинската Съветска Социалистическа република. Извършените действия не ни изненадват, особено след като дълго време става ясно, че това е политика, известна от Руската империя до настоящия момент.