Преди точно 25 години Хонконг бе официално върнат под управлението на Китай. По този повод в страната бяха организирани шумни тържества. На много от жителите му обаче никак не им е до празнуване.
Пекин контролира политическата ситуация в днешен Хонконг. Демократичното движение на практика беше елиминирано - както от улиците на мегаполиса, така и от парламента на "специалния административен район". Всичко това стана възможно, след като демократичните активисти бяха отлъчени и подложени на репресия. На тяхно място, напред бяха изтикани "патриотични" кандидати. Междувременно демократични сайтове като "Stand News" и "Citizen News" и вестници като "Apple Daily" бяха закрити.
Като основа за това развитие послужи Законът за националната сигурност, въведен в Хонконг през юни 2020 година. Формулата "Една държава, две системи", приета след края на британското колониално управление през 1997 г., официално не е отменена, но играе все по-незначителна политическа роля.
Притеснения за приятеля в затвора
33-годишната художничка Стела, която тъкмо е посетила приятеля си в затвора, разказва: "Разделяше ни преграда от плексиглас. Позволиха ни да разговаряме по телефона в продължение на 15 минути". Веднъж месечно Стела посещава приятеля си. Тя предполага, че той няма достъп до никакви източници на информация, което си личало от разговорите им в последно време. Освен това приятелят ѝ вече бил преместен в единична килия, а Стела се тревожи за физическото и психическото му здраве.
Мъжът бил арестуван във връзка с протестното движение от 2019 година, но все още очаква съдебния си процес. Стела общува с ДВ чрез криптирани съобщения и е много внимателна с личната информация, която споделя, за да не застраши допълнително себе си или приятеля си.
"Принудителен патриотизъм"
Дороти, която също е на 33 години, не се радва на официалните празненства. Казва, че трудно понася гледката на националните знамена по улиците и онова, което се казва в официалните речи. Според нея „властите симулират стабилност и благоденствие“. Спомня си за протестите от предни години, придружени от кървави сблъсъци. Тя лично е била свидетел и очевидец на всичко това.
Днес Дороти има дете на две години и половина и се възмущава от онова, което дъщеря ѝ някой ден ще изучава в училище: "Училищните настоятелства се подчиняват на правителството и засилват т.нар. патриотично възпитание. Дори в детските градини властите насърчават децата редовно да развяват националния флаг на Китай, да пеят химна и да рецитират патриотични лозунги на мандарин“, разказва Дороти. Тя се опасява, че подобен "принудителен патриотизъм" може по-късно да доведе до отчуждение между родители и деца.
Пропагандата на Пекин, съчетана с репресии срещу активистите, може би вече оказва влияние върху обществените нагласи. Според проучване на Института за изследване на общественото мнение в Хонконг (HKPORI) оценката за Китай по десетобалната система се е повишила от 4,8 през юни 2019 г. до 6,1 през юни 2022 година. За същия период резултатът за Хонконг е намалял от 8,6 до 7,8.
Броят на затворниците нараства
През 2019 г. уличните протести в Хонконг достигнаха своята кулминация. Те бяха предизвикани от планирания нов закон за екстрадиране, който трябваше да позволи обвиняемите от Хонконг да бъдат екстрадирани в континентален Китай. В крайна сметка протестите срещу правителството бяха потушени, а много от младите участници в него - арестувани.
Според доклад на базирания във Вашингтон Съвет за демокрация в Хонконг броят на политическите затворници в Хонконг е нараснал рязко през последните четири години. Днес броят им е 1014, а средната присъда е 1,6 години. Повече от половината от задържаните са под 25 години, а 15% от тях - и непълнолетни.
DW
