Почти навсякъде в нета стане ли колчем дума за прегрешение на Русия, веднага следва ответ: “А какво ще кажеш за САЩ?”
Така нареченият “whataboutism”.
Повечето хора смислено обясняват, че когато критикуваш Русия не означава, че хвалиш САЩ. И са прави. Но и не са прави. Защото излиза, че ако сме съгласни, че САЩ е като Русия – значи сме съюзник със същия тип империя.
Така или иначе – САЩ са универсалния щит на русофилите срещу всяка критика на Русия.
Макар и с малък шанс за успех – ще се опитам да обясня на русофилите грандиозните разлики между САЩ и Русия на международната сцена. Те не са просто велики сили с право да правят каквото си искат – защото тяхната природа и смисъл на съществуване е диаметрално различен.
На първо място, в САЩ властта произтича от народа, е на народа и е за народа. Колкото и отклонения да има в историята – то вече 250 години тези отклонения се отстраняват на избори.
В Русия властта произтича от тесен елит, който или еволюционно я наследява помежду си или революционно е сменян от друг елит. Всеки нов вожд е средно над 10-15 години на престола и си отглежда свой кръг, с който експлоатират руския народ – под слогана за велика сила с мисия от Бог.
На второ място, външната политика на двете страни заради (1) преследва кардинално различни цели. В края на световната война САЩ като най-могъща военна и икономическа сила стои в основата на нов световен ред, като инициира създаването на ООН, където не САЩ, а всички страни заседават и решават своите проблеми, а Съветът за сигурност се състои от петте най-големи сили тогава, с право на вето върху всяко решение. Т.е идеята е всички спорове да се решават без война.
Сега обърнете внимание – Всички по-големи войни от 1945 до 1989 г (края на комунизма) са следствие на агресия на някоя комунистическа или социалистическа държава, защото зад нея са СССР или Китай – които най-често са блокирали осъдителните резолюции на ООН.
Такива са Корейската война (1950-1953), Виетнамската война (1963-1975), Арабската война с Израел (1973), Афганистанската война (1979-1992) и Първата иракска война (1990). Почти всички военни интервенции на САЩ са за сдържане на комунизма. Да, правят опити за торпилиране на социалистически режими – с което създават алиби за нови и нови агресии на комунизма.
На трето място, САЩ използват своята икономическа и военна сила, за да защитават политиката на “открити морета”, т.е за да не може никоя държава да пречи на търговията чрез контрол върху морски пространства. Също така – тяхната доктрина не допуска никоя държава да контролира своя континент – пак по същата причина.
Заради тази своя политика САЩ са наричани “световен полицай” или “хищническа империя”. Но на практика – благодарение само на тази политика всички държави, които развиват своите икономики чрез предприемачество и търговия успяха да забогатеят. Всъщност – никоя от най-големите икономики след САЩ нямаше да е такава без достъпа до необятния американски пазар – Япония, Германия, Корея, по-късно Китай. Обратно, всяка велика сила, която се е опитвала чрез алтернативен модел да конкурира САЩ се е проваляла и още повече изоставала – както стана с комунизма в СССР и Китай.
На четвърто място, САЩ подкрепят търговията с правила. Затова създадоха ГАТТ, след което стана Световна търговска организация (СТО). Забележете – едва когато допуснаха Китай в нея през 2000 г, започна заливането на света с китайски стоки и връщането на Китай като икономическа суперсила. (Който винаги е бил номер едно без периода 1890-2019, когато си връща първото място по БВП по ППП).
На пето място, за да поддържат световния ред, базиран на правила, свободната търговия и инвестиции – САЩ поддържат военни бази навсякъде по света, готови да окажат отпор на всяка държава, която иска да наруши тези правила. Това е изключително скъпо начинание, което единствено САЩ са готови да плащат – така че всички, а не само те да имат полза.
За сравнение – Русия и Китай никога не правят нещо в чужбина, от което друг може да има полза.
На шесто място, военните интервенции на САЩ не са свързани с присъединяване на територии или поробване на население – каквито са почти всички на Русия и Китай.
Поради това САЩ имат съюзници на всички континенти, а Русия и Китай нямат – освен някоя авторитарна държава като Иран.
На седмо място, световният ред след 1945 г, поддържан от САЩ насърчава страните да се развиват по демократичен начин в полза на техните народи, а не в полза на тесен национален елит, обикновено зависим или подчинен на Китай или Русия.
На осмо място, от този световен ред САЩ не само печелят -както всички техни врагове твърдят, но и губят. И пример са именно Китай и Русия. САЩ направиха Китай отново велика сила. САЩ са помагали на Русия много пъти с всякаква помощ за стотици милиарди да стане нормална развита страна – 1920 ( спасение от глад), 1931-35 (индустриализацията),1941-1945 (ленд-лийз), 1990 -1996 ( връщането към пазарна икономика).
На девето място, САЩ направиха много стратегически грешки – като решиха че могат да наложат своя модел по света, за да стане по-сигурно място. Най-вече в Ирак и Афганистан. Което срути техния имидж и даде тласък на авторитарите по света да претендират за алтернативен модел и многополюсен свят. Така се озовахме днес – и в България – отново да избираме модел на развитие.
На десето място, няма как обаче свободата и правата на човека да имат алтернатива някъде по света за всеки свободен народ.
И когато избухна войната в Украйна – всякакви съмнения, че САЩ е най-важният гарант на Свободата и демокрацията отпаднаха.
Днес и ние в България трябва да се надяваме, че помощта на САЩ и страните в НАТО за Украйна ще е достатъчна, за да не граничим пак с Русия в скоро време.
Честит 4 юли – ден на независимостта!
USA – The Land of the Free and the Home of the Brave!
