Впечатляващо е изключително оптимистичното начинание на американския колекционер на книги, унгарско-британския изследовател и двамата кашмирски пандити, които преди почти век се заеха да преведат Дон Кихот за първи път на санскрит. Днес същата дума може да се приложи и към усилията на родения в България индолог и тибетолог, който е спасил техния текст от десетилетия забвение.
През 1935 г. богатият американски бизнесмен и колекционер на книги Карл Тилдън Келър – чиито рафтове вече съдържаха японски, монголски и исландски преводи на шедьовъра на Сервантес – се зае с мисията да преведе част от книгата на индийски език. За да направи това, той привлича помощта на своя приятел сър Марк Аурел Щайн, виден ориенталист, археолог и изследовател, който познава добре Индия. „Достатъчно откровен съм, за да призная, че макар да признавам детинщината на това мое желание, все още съм изключително заинтересован то да бъде изпълнено", пише Келер на Стайн през ноември 1935 г.
Д-р Драгомир Димитров, редактор на новото двойно издание на английски и санскрит, което ще бъде представено в Института Сервантес в Делхи днес, го казва малко по-откровено: „Келър знаеше, че е доста лудо, но бе готов да получи странният превод".
От името на Келер, той възлага на своя приятел Нитянанд Шастри, кашмирски пандит – или санскритски учен – да се заеме с превода. Въпреки че е парализиран от инсулт, Шастри се съгласява и наема друг пандит, Джагадхар Заду, за негов съпреводач. Тъй като не владеят испански, двамата учени работят по английски превод на Кихот от 18-ти век, направен от ирландския художник и преводач Чарлз Джарвис.
Почти точно две години след като Келер за първи път изразил детското си желание, работата на пандитите е завършена и Келер имал осем глави от първата част на Дон Кихот на това, което Димитров описва като „сладък и много точен санскрит".
Когато Келер умира през 1955 г., санскритският Кихот се присъединява към многото други съкровища на колекционера, завещано на Харвардския университет. Той стои забравен в университетската библиотека до 2012 г., когато Димитров, подтикнат от статия от 2002 г. за книгата, написана от внука на Шастри, я издирва и започва да мисли да идентифицира английската версия, използвана за превода. След това идват планове за двуезично издание на санскрит и английски от 18-ти век, придружено от санскритска аудиокнига и музика.
Според Оскар Пуйол, директор на Института Сервантес в Делхи и санскритист, идеята на презентацията е да се отдаде на подвига на науката и любовта вниманието, което заслужава. „Ръкописът е много крехко нещо, особено ако никой не знае, че съществува. Това, което имаме тук, е първият модерен роман в света – една от най-четените и публикувани книги в света – преведен на един от най-старите езици в света. Не мога да обясня какво означава да имаш този превод", казва той.
За Димитров, асистент в университета Филипс, в Марбург в Германия, „текстът е завладяващ и много качествен превод и междукултурен проект". Но писмата между Стайн и Келър, които също са публикувани в книгата, говорят красноречиво за тяхната страст към проекта въпреки – или може би поради – ужасите, които наближаваха. „Те имаха енергията, импулса и добрата воля да направят това, но войната идваше и Щайн, на път от Оксфорд през Германия е видял това, което нацистите вече са подготвяли. Той е от еврейски произход и е напълно наясно с настъпващите лоши времена, но все пак те имаха тази воля да положат всички тези интелектуални усилия", казва Димитров.
По същия начин развълнуван е внукът на Шастри, Суриндар Натх Пандита, чиято статия и семейни предания тласкат Димитров в търсене на кашмирските скитания на лудия рицар. „През края на 19-ти и през 20-ти век е имало оживена връзка между западните учени и кашмирските санскритски учени, когато голяма част от класическата литература на Кашмир е била обработвана от западни ръце. Преводът на Дон Кихот е уникално изключение, защото тук западът искаше да украси западната литература чрез третиране от кашмирски ръце. Това е голяма почит към индо-испанските културни връзки и в същото време е почит към един европейски и азиатски учен, който извади нещо, което е наследство на човечеството: всеобщо адмирираният класически роман Дон Кихот.", казва Пандита.
Сам Джоунс, публикуван в The Guardian
