Само няколко дни след като президентът Джо Байдън се завърна от противоречивото си пътуване в Близкия изток, президентът на Русия Владимир Путин предприема свое собствено посещение в региона тази седмица. Във вторник Путин пристигна в Иран, за да се срещне с върховния лидер аятолах Али Хаменей и да проведе разговори с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, който е на посещение по същото време. Това е едва второто пътуване на Путин извън Русия след инвазията в Украйна през февруари и първото извън бившия Съветски съюз.

Това е и посещение със стратегическо значение – за Русия, за Иран и за съответния им противник – Съединените щати.

Очевидната причина за пътуването са разговорите за ситуацията в Сирия. Иран, Русия и Турция са съавтори на формата „Астана“ – алтернативен формат на сирийските мирни преговори спрямо организираните от ООН в Женева. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също така заяви, че се работи по „всеобхватен договор за стратегическо сътрудничество“ между Русия и Иран. Марк Кац, професор в университета „Джордж Мейсън“, който изучава отношенията на Русия с Близкия изток, заяви пред Grid, че за Путин “ е важен образът, че не е изцяло погълнат от това, което се случва с Украйна, че е в състояние да се съсредоточи върху други неща“. Въпреки това Украйна със сигурност е фактор при това пътуване. Наскоро американски официални лица оповестиха разузнавателни данни, според които Иран се готви да предостави на Русия стотици безпилотни самолети, включително някои от които с възможности за употреба като оръжие.

Мона Якубиян, анализатор за Близкия изток в Института за мир на САЩ, заяви пред Grid, че пътуването би могло да предостави и някои ключове за „различните quid pro quo“ между Русия, Иран и Турция по отношение на „различни сфери на бойни действия“, включващи както Сирия, така и Украйна. Други отбелязаха степента, до която Русия е успяла да разшири контактите и съюзите си с това, което някои нарекоха „съюз на уязвените“ – държави, които по някаква причина изпитват недоволство или нещо по-лошо към Съединените щати. Пътуването на Путин до Иран е знак за това колко много войната в Украйна е променила глобалното статукво и колко много тя се преплита с други конфликти по света.

Сделка за дронове

Според съветника по националната сигурност Джейк Съливан руски официални лица са посетили Иран два пъти през изминалия месец, за да разгледат иранските безпилотни летателни апарати, включително Shahed-191 и Shahed-129 – и двата дрона, способни да носят оръжие, донякъде сходни по дизайн с американските дронове Predator. Преди това Иран е предоставял дронове на съюзнически милиции в Ливан, Йемен, Газа и Ирак, както и на чужди правителства, включително на Венецуела и Етиопия. Русия ще бъде най-значимият получател досега.

Традиционно Иран се смята за клиент за руските оръжия, а не обратното, отбелязва Никол Граевски, научна сътрудничка в Центъра „Белфер“ към Харвардския университет, пред Grid. През годините Иран е купувал редица големи руски системи, включително системи за противовъздушна отбрана С-300 и подводници клас „Кило“, както и танкове, хеликоптери и бронирани превозни средства. Сега, изглежда, Русия е тази, която се нуждае от тях. „Ако тези доклади са верни, това е индикация, че тези отношения са се променили в наистина широк смисъл“, каза Граевски.

Използвани активно и от двете страни, безпилотните летателни апарати може би изиграха по-голяма роля във войната в Украйна, отколкото в която и да е конвенционална война досега. Въпреки че нито една от страните няма огромно предимство, когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, Украйна получава значителен брой от тях от западните си поддръжници. В същото време, с изключение на Беларус, малко държави предоставят каквато и да е военна помощ на Русия. Обръщането към Иран би било знак, че Русия се бори да се справи с безкрайния поток от тежки оръжия към Украйна.

Сложна дружба – и факторът Сирия

„Интересното е, че Путин толкова много ухажва Иран“, казва Кац, като отбелязва, че руският президент е приел иранския президент Ебрахим Раиси за разговори в Москва през януари, малко преди началото на войната, и че двамата са се срещнали в кулоарите на срещата на върха за Каспийско море в Туркменистан през юни – последното пътуване на Путин в чужбина. „Руснаците знаят, че иранците имат способността да улесняват или затрудняват нещата навсякъде“.

Иран и Русия имат ясни причини да бъдат приятели, като се има предвид геополитиката в момента. Те имат общ съперник в лицето на САЩ, както и трудности със западните икономически санкции. И двете подкрепиха сирийския президент Башар Асад в дългата сирийска гражданска война.

Иран беше сред първите държави, които публично подкрепиха войната на Русия. На 24 февруари, в деня, в който започна инвазията, Раиси се обади на Путин, за да подчертае, както се изразиха от кабинета му, че разширяването на НАТО „представлява сериозна заплаха за стабилността и сигурността на независимите държави в различни региони“. Това беше реплика, която можеше да бъде произнесена от самия Путин.

Но двамата имат и своите различия. Откакто започна войната в Украйна, Русия, за раздразнение на Техеран, продава своя петрол с отстъпка, подбивайки продажбите на самия Иран на страните, особено на Китай, които все още купуват неговия петрол въпреки западните санкции. А руските войски се борят за влияние и контрол в Южна Сирия с иранската марионетка Хизбула.

Що се отнася до Сирия, където руските войски действат от 2015 г. насам, войната в Украйна вероятно намалява способността на Москва да поддържа влиянието си върху конфликта. Съобщава се, че руските военни са изтеглили войските си от Сирия, за да ги изпратят в по-приоритетния конфликт по границите на Русия. Според Якубиян подкрепяните от Иран милиции може да се придвижат, за да запълнят вакуума, оставен от руснаците. „Украйна се превърна в екзистенциален приоритет за Русия. Сирия не е толкова важен приоритет в момента“, каза тя. „Това, което виждаме, е как Иран, който винаги е опортюнист, се опитва да се възползва на място от областите, в които Русия може би донякъде е променила позицията си.“

Тук има известен паралел с пътуването на Байдън, което някои анализатори разглеждаха като част от усилията да се гарантира, че САЩ все още запазват влиянието си в региона, дори когато намаляват военното си присъствие. Русия също трябва да пести от глобалното си военно присъствие поради всепоглъщащата „специална военна операция“ в Украйна, която натоварва армията ѝ до краен предел. Това прави още по-важно поддържането на отношения с ключови регионални държави, включително Иран и Турция.

Факторът Турция

Ердоган, третият президент от триото, което се среща в Техеран тази седмица, от самото начало се стреми да използва войната от другата страна на Черно море в своя полза. Турция продава оръжия на Украйна, включително станалите вече емблематични дронове „Байрактар“, които нанесоха тежки поражения на руските сили в първите дни на войната. Но Ердоган се въздържа да последва партньорите си от НАТО в налагането на санкции на Русия и поддържа дипломатически отношения и с двете страни.

Турция също така показа, че може да създава главоболия на противниците на Русия. Първоначално тя се противопостави на влизането на Финландия и Швеция в НАТО, обвинявайки двете скандинавски държави, че подкрепят кюрдски бойци. Съдейки по коментарите, които направи непосредствено преди да замине за Иран, Ердоган все още не е взел окончателно решение по този въпрос.

Подобно на Иран, Турция може да се стреми да използва украинските трудности на Русия, за да получи предимство в Сирия. Турция подкрепя антиасадовските бунтовници в Сирия и се смята, че Ердоган планира ново военно навлизане в Сирия през следващите месеци, за да отнеме територия от кюрдските сили. Русия се противопоставя на всяка подобна операция, но предвид собственото си намаляващо влияние в Сирия и влиянието, което Турция има в Украйна, Русия вероятно няма да окаже твърде силен отпор, ако Турция нахлуе.

Има и друг аспект на разговорите между Турция и Русия, който може да има по-голямо значение за света. Турция, която контролира южния вход на Черно море, също преговаря за споразумение с Украйна и Русия за улесняване на превоза на зърно през морето, което може да сложи край на разрушителната блокада, допринесла за световната продоволствена криза. Съобщава се, че сделката е на път да бъде постигната, макар че предвид мините и продължаващите бойни действия в морето не е ясно дали превозът ще може да се възобнови нормално, дори ако всички страни се споразумеят.

Сигнал за региона

Грайевски от Харвард заяви, че освен да търси помощ по конкретен въпрос, Путин може би идва в Иран, за да „даде знак на Запада за алтернативната визия, която Русия има за Близкия изток“.

В годините, предшестващи войната в Украйна, Русия успя да запази забележително голямо влияние в региона, като същевременно поддържаше силни връзки с правителствата от всички страни на политическите и религиозните разделения в региона. Често Русия, със своя по-тясно транзакционен подход, основан на помощта в областта на енергетиката и сигурността, успяваше да се възползва от недоверието в американските намерения и разочарованието от поученията на Вашингтон за правата на човека.

Пример за това: Дори докато ухажва иранците, Русия успява да поддържа прилични отношения със съперниците на Иран от другата страна на Персийския залив. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман и шейхът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед приеха телефонни обаждания от Путин през март, след като отказаха обаждания от Байдън, а външният министър Сергей Лавров похвали саудитското ръководство на ОПЕК на срещата на върха през юни.

Пътуването на Байдън до региона миналата седмица, което представлява драматичен обрат в сравнение с предизборните му обещания да изолира саудитците заради техните практики в областта на правата на човека, беше до голяма степен мотивирано от желанието да се поддържат отношенията с тези дългогодишни регионални съюзници в момент, когато войната оказва натиск върху световните енергийни доставки. Кремъл обърна внимание на това, като говорителят Песков реагира на пътуването на Байдън с думите: „Ние високо ценим нашите отношения и нашето взаимодействие с Рияд и определено се надяваме, че изграждането на отношения и развитието на отношенията между Рияд и други световни столици по никакъв начин няма да бъде насочено срещу нас.“

Кац от университета „Джордж Мейсън“ заяви, че пътуването на Путин може да се тълкува и като сигнал от Русия към местата, които Байдън току-що посети. „По същество посланието, което те изпращат не само на саудитците, но и на емиратите и израелците, е, че трябва да работите с нас или можем да направим неща, които да не ви харесат“, каза той.

Нещата са малко по-сложни, когато става въпрос за Израел. Украинският президент Володимир Зеленски разкритикува отказа на Израел да наложи санкции на Русия, а бившият министър-председател Нафтали Бенет се въздържа да критикува Русия в първите дни на войната. В началото на юли обаче Бенет беше заменен на поста министър-председател от Яир Лапид, който е далеч по-остър в осъждането на Русия.

Нежеланието на Израел да заеме твърде силна позиция срещу инвазията вероятно беше отчасти мотивирано от интересите му в Сирия. Русия дълго време толерираше ударите на Израел срещу иранската марионетка „Хизбула“ в Сирия. Но през последните месеци тези удари стават все по-драматични, а Русия става все по-малко толерантна. Русия подкрепи резолюция на ООН, осъждаща израелския удар, който затвори летището в Дамаск през юни. А през май руските военни за първи път откриха огън по израелски самолети в Сирия със своите противовъздушни системи С-300.

Досега Русия успяваше да поддържа прилични отношения както с Иран, така и с Израел. Става все по-трудно да се поддържа тази позиция.

Русия все още е в играта

В крайна сметка Путин идва в Техеран, за да търси военни, икономически и регионални стратегически ползи – като в същото време работи, за да не загуби отношенията, които е изградил с онези държави в региона, които гледат на Иран като на враг. Това е още едно усилие на руския лидер да покаже, че той и страната му далеч не са парии на световната сцена, въпреки всички усилия на САЩ и Европа да ги превърнат в такива.

Казано по друг начин, като се има предвид дългата война, която води в Украйна, Русия сега се намира в момент на нужда. Путин очаква приятелите му в Близкия изток да го подкрепят.