Гледайки всеки ден нарастващите протести в страните от ЕС и безплодните опити на руската дипломация да намери поне някой, способен да преговаря от страна на Запада, разбирам, че по-близо до есента ситуацията, която сега се движи на острието на ножа, може напълно да излезе извън контрол.

В същото време всички тези западноевропейски политици, с които дипломатите от Москва изградиха диалог, може да са без работа и всъщност няма да има с кого да говорим.

Точно сега, когато назрява Майданът на Запад, за Русия би било полезно да се свърже с лидерите на протестните движения.

Не знам дали руските дипломати правят нещо в тази посока или не. Ако не, това може да ни струва скъпо.

Сега Европа е буквално наводнена от политически бежанци от Руската федерация, които ще внедрят антируския дневен ред в европейските протестни движения.

Да, сега те са предимно критични към западния наратив относно ситуацията в Украйна, но това може бързо да се промени. Руската позиция, прокламирана от служителя на външното министерство („ние не участваме в информационната война“), не дава много надежда, че антируската пропаганда, дълго време и добре финансирана, ще отстъпи позициите си. Сега тя заема голяма част от информационния дневен ред в ЕС. Активно се маргинализира проруската позиция.

Какво ще се случи през есента?

Както знаете, най-добрият начин да се отвлече вниманието на населението от реалните проблеми е войната. Войната за ресурси се оказва много вероятна. Може да е решение на НАТО да вземе активно участие в украинския конфликт или вътрешни вълнения.

НАТО, Александър Горборуков, Регнум

Горещата война с НАТО в известен смисъл ни изяснява ситуацията. Но в случай на наша победа, както и в случай на граждански конфликт в самата Европа, ние се оказваме в също толкова неудобни ситуации, подобни на това, което се случва в освободените територии на Украйна.

Става дума за въпроса за властта. С кого да говорим? С кого да си сътрудничим? Кои ще са лидерите на "Нова Европа"?

Как ще реагира Русия? Дали ще се огради от Европа с нова „желязна завеса“, запазвайки ресурсите и спокойствието си, или както в миналото ще влезе в ролята на „европейски жандарм“ и ще бъде принудена да започне да решава проблемите, които лудите европейски политици са създали за жителите си?

Готова ли е Русия за такава роля? Имаме ли достатъчно ресурси, преди всичко човешки, за решаване на европейски проблеми?

Да, "Алтернатива за Германия" (AfD) в момента в Германия се опитва да "оседлае протестите" и да се превърне в консолидиращия фактор, който може да контролира ситуацията.

Но дали европейците ще се съгласят с лидерството на AfD, предвид твърдата й позиция спрямо ислямските мигранти? И как ще реагира на това огромната и добре организирана ислямска част от европейската общност? Могат ли да се съгласят? Или ще доведе до конфронтация на всички срещу всички?

Какво тогава трябва да прави Русия с тези европейски бежанци, които неизбежно ще се появят на руските граници? Рускоезични и не само. Някой мислил ли е за такъв сценарий? Някой се готви, че това може да се случи, или ще наблюдаваме мълчаливо и равнодушно хуманитарната катастрофа, която ще се случи в Европа.

Светът се променя и никога няма да бъде същият. Писах много тук и се обърнах към администрацията на президента на Руската федерация относно необходимостта и методите на работа в европейското информационно поле.

Получих отговори - неприятни, но не е това проблемът. Проблемът е, че когато ситуацията в ЕС излезе извън контрола на европейските политици, няма да има кой да я контролира.

Евгения Гринберг, Поглед.инфo