New York Times публикува интервю със Сергей Караганов. Известният руски политолог спподеля своето мнение за предпоставките, целите и вероятните резултати на руската военна операция в Украйна

Сергей Карагнов е виден руски политолог, когото познавам от почти 20 години, откакто пиша за Русия. Много пъти съм взимал от него интервюта, за да разбера как мисли Кремъл. Научен ръководител на факултета по Световна икономика и световна политика на Висшето училище по икономика и почетен председател на руското Неправителствено обществено обединение, той вече от много години предупреждава, че разширяването на НАТО може да доведе до конфликт в Украйна. След началото на руската операция, той писа статии и даде интервюта, в които широко поддържаше президента Владимир Путин. Реших да поговоря с него, за да разбера по-добре какви цели преследва руският президент в този конфликт. Украйна продължава да страда и желаещите да поддържат Киев трябва да разберат тези цели, за да противостоят на действията на Русия.
За яснота интервюто е редактирано и сбито.

-    В статиите и интервютата си Вие, както и президентът Путин, твърдите, че конфликтът с Украйна има екзистенциална важност за Русия. Защо? През февруари 2022 вече не се говореше за влизане на Украйна в НАТО, тя не представляваше икономическа заплаха за Русия, а САЩ бяха далеч по-силно загрижени за Китай и Близкия Изток. Каква беше тогава екзистенциалната заплаха, която наложи да се започне операция с такива мащаби?

-    Когато започна военният конфликт, ние видяхме колко дълбоко Украйна взаимодействаше с НАТО: много оръжия, подготовка. Украйна беше превърната в копие, което беше изпратено в самото сърце на Русия. Ние наблюдавахме също и краха на Запада в икономически, морален и политически план. След разцвета от 90-те години, този упадък беше особено болезнен.

Проблемите на Запад и в целия свят останаха нерешени. Класическа предвоенна ситуация. От края на 2000-те години войнствеността спрямо Русия стремително нарастваше. Конфликтът изглеждаше все по-неизбежен. Вероятно Москва реши да действа изпреварващо, за да има възможност да диктува условията.

Това е екзистенциален конфликт за много от съвременните западни елити, които сега търпят неуспехи и губят доверието на населението. За да отвлекат вниманието от себе си, на тях им е нужен враг. Но много западни страни – а не управляващите ги елити – прекрасно ще преживеят и ще процъфтят, даже и когато този глобален либерален империализъм, който им налагат от края на 1980-те години, изчезне.

Този конфликт не е свързан с Украйна. Нейните граждани са използвани като пушечно месо във войната за запазване на рушащото се господство на западните елити.

За Русия това не е само борба за запазване на своя елит, но и на самата държава. Тя не може да си позволи да загуби. Ето защо Русия ще победи, даже, надявам се, без нуждата да прибягва до по-голямо насилие. Но умират хора. Аз прогнозирам този конфликт от четвърт век. И не успях да го предотвратя. Смятам това за свой личен провал.

-    Неотдавна Вие казахте, че Русия е била длъжна да отговори на опитите на Запада да я „унищожи“. Но трагичната ирония е в това, че тя сама се унищожава чрез конфликта: западните страни осъждат насилието в Украйна; Швеция и Финландия влизат в НАТО; Русия ще стане страна-изгнаник и към нея дълго време ще се отнасят като към сериозна заплаха. Нима това не говори за грешни изчисления?

-    Отношенията между Русия и Запада се  влошаваха през последните 15 години. В последните месеци те претърпяха крах и вече нямаше нищо за губене. Сега Москва може да удържа Запада без всякакви мисли и надежди. Трябва да се изчака как ще се развият събитията по-нататък.

Отчитайки политическия, икономическия и моралния вектор на развитие, колкото по-далеч сме от Запада, толкова по-добре за нас. Поне в близките 10 – 20 години. Иска ми се да се надявам, че след това всичко ще си дойде на мястото, елитите частично ще се сменят и ние ще успеем да оправим отношенията. Ние не смятаме самоубийствено да се изолираме от целия останал свят, който като цяло се развива в правилна посока, става по-широк и свободен, докато Западът бързо се свива. Само историята ще отсъди дали е било правилно да се влезе в открита конфронатция. Може би е било добре по-рано да се вземе такова решение. Но заради Ковид-19 трябваше да се отложи.

-    Путин често използва образа на Велика Русия, която Западът очерня, и по някакъв начин това оправдаваше военната операция на територията на суверенната държава Украйна. Но, ако говорим за величието на страната аз, както и много други излезли от Русия, се боя, че Путин го разрушава. Много образовани руснаци бягат от страната, руската култура е задушена от репресивни закони, според които всеки, който поддържа международни връзки, е заклеймяван като чужд агент, международните отношения се прекъсват, руските спортсмени и артисти страдат. Какво добро има тук за Русия?

-    Ако Русия иска да се развива и да продължи да бъде горда и суверенна страна, тя е длъжна да се бори за място в бъдещия световен ред. Това е борба за справедлив и стабилен свят. Но победата няма да се постигне без загуби. Мъчно ми е, че десетки хиляди ай-ти специалисти решиха да напуснат страната в търсене на по-добър живот. Но аз знам, Вие също, че много руски емигранти, интелектуалци и достойни хора, са нещастни. Надявам се, че някои ще се върнат.

На Запад съществува проблемът с отмяната на руската култура и изобщо на всичко, свързано с Русия. Това е все едно да отменят собствената си история, култура и християнски морални ценности.

Конфронтацията стеснява пространството за политически свободи и това ме безпокои. В много работи и публични изказвания аз подчертавам, че сме длъжни да съхраним свободата на мисълта и интелектуалните обсъждания. Макар че при нас тези неща са по-добре, отколкото в много други страни. У нас няма култура на отмяната и ние не налагаме повсеместно политкоректност. Мен ме вълнува какво ще стане в бъдеще със свободата на мисълта. Но още повече ме безпокои растящата вероятност от глобален термоядрен конфликт, с който човечеството ще свърши. Живеем в затягаща се Карибска криза. И от другата страна не виждам хора като Кенеди и неговото обкръжение. Не зная, дали имаме отговорни събеседници, но ги търсим.

Съчувствам на сънародниците си, които сега, поради западните снакции, имат по-малки възможности да продължават да водят обичайния си начин на живот. Ограниченията са призвани да причинят колкото е възможно повече болка на обикновените руснаци, за да ги принудят да се разбунтуват. Както и трябваше да се очаква, ефектът беше противоположен. Но в цялата тази печална картина има светло петно. Войнствената политика на Запада, която дори се приветства, очиства нашето общество и елит от остатъците от прозападни елементи, търгаши и „полезни идиоти“. Така че, „давай, зарадвай ме“ (крилата фраза, произнесена от Клинт Ийстууд в „Мръсния Хари“ – бел.ред.) Обичам филмите с Клинт Ийстууд. Ние, разбира се, не се затваряме за евроейската култура. Аз даже подозирам, че с културата на отмяната, чийто подем сега се забелязва на Запад, ние ще останем едно от малкото места, които ще са запазили съкровищата на европейската и западната култура и духовните й ценности. На нас не ни се налага да предадем станалия вече политически некоректен Ърнест Хемингуей.

-    В скорошно интервю Вие казахте, че голяма част от руския елит имат нужда от определение за „победа“. Какво е Вашето?

-    Това е движеща се цел. Като минимум, освобождаване на Донбас от киевския режим, което вече е във финалния си стадий, а след това и на южната и източната част на Украйна. Следващата цел на Русия вероятно ще бъде неутралитет и пълна демилитаризация на териториите, оставащи под контрола на Киев.

Украйна е важна, но малка част от процеса на разпадане на стария световен ред, в който царуваше глобалният либерален империализъм, наложен от САЩ и движението към по-справедлив и свободен свят на многополярност и многообразие на цивилизациите и културите. Един от центровете на този свят ще бъде създаден в Евразия, ще се случи възраждане на велики цивилизации, които бяха потискани в продължение на няколкостотин години. Русия ще играе естествената си роля на „цивилизация на цивилизациите“. Тя трябва да стане северен балансьор в тази система. Надявам се, че ще успеем да се справим с двете роли. Ние сме горди наследници на великата култура на Пушкин, Толстой, Гогол. Последният произхожда от земята на днешна Украйна и ни научи на любов към нея. Наследници сме на непобедими воини, като Суворов, маршалите Жуков и Рокосовски. Новият световен ред все още е зад хоризонта. Но аз работя за неговото приближаване.

Серж Шмеман е член на редакционната колегия, оглавяваше московското бюро на New York Times през 80-те и 90-те години. Автор е на книгата „Ехо от родната земя: двеста годишнина на една руско село“.

Aвтор: Серж Шмеман, Източник: inosmi.ru