Подобно на Хамлет, Мерик Гарлънд има репутацията на човек, който агонизира, решавайки дали и кога да действа, пише Едуърд Люс за Financial Times. Натискът върху правосъдния министър и главен прокурор на Америка да повдигне обвинение срещу Доналд Тръмп за възпрепятстване на Конгреса и дори противодържавна дейност се засилва, откакто тогавашният президент се опита на 6 януари 2021 г. да повлияе на резултата от президентските избори. За разлика от Хамлет, Гарлънд не може да излее в монолог най-дълбоките си мисли. И все пак наскоро непроницаемият бивш съдия се доближи до потвърждаване на съобщенията, че Министерството на правосъдието на САЩ наистина провежда наказателно разследване срещу Тръмп. „Никой не е над закона в тази страна“, каза Гарлънд. „Не мога да го кажа по-ясно от това“, допълни той.

Отговорността на Гарлънд е трудно да бъде подценена. Никой президент на САЩ, настоящ или бивш, не е бил съден за федерално престъпление, камо ли осъден. Ричард Никсън, който предпочете да подаде оставка, вместо да бъде изправен пред започналата процедура по импийчмънт срещу него, беше бързо помилван от наследника си Джералд Форд. Дори Никсън да беше обвинен, това не би могло да се сравни с днешен процес срещу Тръмп. За разлика от Никсън, Тръмп има право да се кандидатира отново и показва всички признаци, че ще го направи. Ако се позовем на тръмпизма, поставянето на възможния следващ президент на подсъдимата скамейка по време на подготовката за следващите избори би било „безпрезидентско“ (от unpresidented - игра на думи от лапсус в социалните мрежи на Тръмп, бел. ред.). То също би рискувало граждански конфликт. Въпреки че хватката на Тръмп над Републиканската партия може да се каже, че се разхлаби през последните месеци, той продължава да разполага с предаността на милиони американци, много от които въоръжени.

Срещу това Гарлънд трябва да претегли потенциално огромната цена от въздържането от правни действия. В продължение на два месеца на американската общественост бяха подложени най-убедителните изслушвания в Конгреса след разследванията на аферата "Уотъргейт" през 1974 г., които свалиха Никсън. Водени най-вече от Лиз Чейни, представителката на Конгреса от Републиканската партия, телевизионните зрители чуха уличаващи Тръмп свидетелства от влиятелен списък от бивши служители на Белия дом, адвокати на Тръмп, републикански функционери и дори членове на семейството на бившия президент. Комисията към Камарата на представителите за метежа от 6 януари е до голяма степен демократическа по състав, но нейните свидетели са почти изключително републиканци.

Изслушванията не оказаха особено влияние върху общественото мнение в САЩ. Всъщност слабият рейтинг на одобрение за Джо Байдън достигна нови дълбочини, откакто те започнаха. Повечето избиратели са заети с икономически тревоги. Но доказателствата, събрани от комисията, засилиха светлината на прожекторите върху Министерството на правосъдието на Гарлънд – нейната основна целева аудитория. Според ​​Washington Post министерството е подложило на разпит няколко бивши служители на Тръмп, включително Джефри Кларк, бивш старши адвокат във ведомството, чийто дом във Вирджиния беше претърсен от органите на реда през юни. Кларк, който се смята за бъдещ правосъден министър и главен прокурор, ако Тръмп спечели през 2024 г., беше изведен призори по пижама, докато къщата му беше обърната с главата надолу. Кларк беше единственият служител на Министерството на правосъдието, който беше готов да подкрепи фалшиви списъци с електори (които гласуват по време на президентски избори от името на всеки щат, като броят им зависи от населението му – бел. прев.) по заповед на Тръмп. Най-малкото, подобни полицейски набези не се правят за дребни риби.

Възможно ли е Гарлънд да подготвя обвинение или поредица от такива, които да засенчат всички предишни процеси в САЩ? Шансовете се повишиха рязко напоследък. Федералните прокурори сега притежават огромна колекция от лични комуникации, включително иззетите мобилни телефони и лаптопи на Марк Медоус, бивш началник на кабинета на Тръмп, който отказа да се яви след призовката на комисията към Камарата на представителите; на Джон Ийстмън, адвокатът, който измисли неуспешния план на Тръмп да окаже натиск върху вицепрезидента Майк Пенс да отмени резултатите от избирателната колегия; на Руди Джулиани, частният адвокат на Тръмп и бивш кмет на Ню Йорк; и на Сидни Пауъл, която разпространяваше странната теория, че Венецуела е манипулирала изборите чрез сървъри в Германия. В дело за клевета от Dominion Voting Systems защитата на Пауъл беше, че „нито един разумен човек“ не може да заключи, че тя казва истината.

Всяка от тези конфискации изискваше зелена светлина от съдия. Вероятно никоя от тези фигури няма да бъде основна цел. Наред с други, Ийстман, който беше главният архитект на заговора за подривна дейност на изборите, призна под клетва, че неговият план е бил противоконституционен и че на Тръмп му е било казано, че е такъв. Това премахва високата съдебна летва за доказване, че обвиняемият не само е нарушил закона, но и е знаел, че го прави. Отделно са твърденията за сплашване на свидетели.

И все пак тълкуваното от здравия разум престъпно намерение на Тръмп не е гаранция, че съдебно жури от американски граждани ще го види по същия начин. За обикновения наблюдател Тръмп не само подтикна тълпата на 6 януари да щурмува Капитолия в най-лошото нападение, откакто британците изгориха Вашингтон през 1814 г.; той също е заговорничил срещу американската конституция. Условното наказание за подривна дейност според наказателния кодекс на САЩ е смърт. Не е чудно, че Гарлънд би искал да бъде супер уверен в присъдата преди да повдигне обвинение. Дори за неуглавните обвинения - възпрепятстване на Конгреса и измама срещу държавата - един обвинителен акт спрямо Тръмп би бил сеизмичен. Както е казал американският философ Ралф Уолдо Емерсън: „Когато удариш крал, трябва да го убиеш.“

Оценката, която Гарлънд трябва да направи в крайна сметка, е по своята същност както политическа, така и правна. Въздействието върху стабилността на САЩ ще бъде цялостно. Което означава, че решението може да не е на Гарлънд. Всяко обвинение срещу бившия президент ще изисква зелена светлина от неговия шеф Байдън, който може да заключи, че това е твърде голям риск. Но би било много опасно и нещата да се оставят така. Да се обвини Тръмп или не? Това все повече е въпросът.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева