Сега Пелоси (ако наистина отиде в "парламента" на Тайпе и направи висококачествен косплей на истинско официално посещение от национално значение) прави огромна услуга на Русия. Огромна.
Не става дума за „сега Китай ще си възвърне Тайван“. Най-вероятно не сега.
Смисълът е друг. В Китай (никога не ми омръзва да го повтарям), както и в Русия, има ОГРОМЕН слой от елита, включително някои партийни работници, бизнесмени (особено от IT) и експертната общност, за които всички тези истории за възраждането на Китай, борбата срещу САЩ и други „капани на Тукидид“ е ужас, безобразие и (на езика на руските либерали) „победобесие“.
Много китайски служители (сега ще има шокиращо съдържание за феновете на „комунистически Китай“) имат деца в Съединените щати. Деца в Канада. Любовници в Лондон. Акции на американски компании и инвестиции в швейцарски банки.
За това колко китайски "елити от второ/трето поколение" са изкупили имоти във Ванкувър, Аделаида и Лондон (обикаляйки местните улици на "Ламборджини", купени с парите на татко/дядо) - наистина са написани томове.
За титаничните усилия по отношение на „национализацията“ (не в смисъла на „експроприирай в полза на държавата“, а в смисъла „да накараш да работи в интерес на страната, а не в интерес на по-скъпо IPO на Nasdaq”) на китайския ИТ сектор – всички вече знаят, а там процесът едва дава първите резултати.
Разчупването на стереотипа на китайските ИТ предприемачи, че „трябва да се развъртите тук, както успеете, след това да отидете в Силициевата долина и да си царувате заедно с Гейтс и Джобс, а Китай е за „лузъри“ е трудно, скъпо и дълго.
В Китай едва през пролетта на тази година, на фона на СВO, ръководството на ККП успя да започне кампания за борба със собствениците на чуждестранни активи в редиците на самата ККП и (тъй като темата е болезнено и много уважавани членове на комунистическата партия са вписани в него) в много мека форма .
Напомняме, това е март 2022 г.: „Китайската комунистическа партия ще блокира повишенията на висши кадри, чиито съпрузи или деца притежават значителни задгранични активи, казват хора, запознати с въпроса, тъй като Пекин се стреми да предпази висшите си служители от видовете санкции, които са в момента насочени срещу Русия […]
Директива, издадена през март [!], забранява на съпрузите и децата на служители на министерско ниво да притежават, пряко или непряко, недвижими имоти в чужбина или акции в юридически лица, регистрирани в чужбина, казват източниците.
На високопоставени служители и на членовете на техните семейства също ще бъде забранено да откриват сметки в чуждестранни финансови институции, освен ако нямат законни причини за това, като например учене или работа, казаха източниците. ( Тоест, пратете децата да учат в Йейл, за да им разкажат за китайския империализъм и потисничеството на уйгурите и тибетците и свободния Тайван, окървавения Хонконг и т.н. - все още можете, това е болярска привилегия. – бел. автора).
Хленченето на китайските финансисти по темата „беше готино през 2005 г., защо не е като тогава“ - това е почти толкова често срещано явление, колкото сред руските хуманитарни дейци и ИТ специалисти носталгията по „ситите нулеви години“ и „пухкавия Медведев, който дава интервюта на телеканала Дъжд”.
Всичко това, само с няколко щриха, показва колко трудно е всичко в Китай с патриотизма, национализацията на елитите и всичко останало. Същото като при нас, защото и ние не сме в проста ситуация, но дори Киркоров разбра, че Рубиконът е в огледалото за обратно виждане и бързо се отдалечава.
Така че в момента Пелоси създава много добър аргумент (както и предлог и претекст) за онази част от китайския елит, която няма илюзии по отношение на САЩ и отношенията с тях. Ние (Русия) много печелим от ситуацията. Самият Китай (ако иска да бъде империя) също.
Иван Данилов, Превод: ЕС, Поглед.инфо
