Ракетите с прецизно насочване, които се забиха в Антоновския мост на река Днепър в южната област Херсон миналата седмица, може би отбелязаха началото на нов етап от войната в Украйна, в който залогът е голям. Херсон е единственият областен център, който руските сили контролират, а мостът е жизненоважен канал за снабдяване на тези сили.
Според украински и западни оценки мостът вече е неизползваем за военния трафик, а останалите мостове също са били ударени. Според оценка на британското министерство на отбраната ударите са оставили 49-та руска армия, разположена на западния бряг на река Днепър, „силно уязвима“, а град Херсон – „практически откъснат от окупираните територии“.
От месеци насам украинските сили провеждат ограничени контранастъпления около Херсон, но последните удари, които станаха възможни благодарение на новите високоманеврени усъвършенствани ракетни системи (HIMARS), доставени от САЩ, изглежда са началната фаза на цялостна украинска офанзива за отвоюване на града.
Не знаем кога точно ще започне тази офанзива, а хората, които знаят, нямат стимул да ни кажат. Но вероятно това ще стане по-скоро рано, отколкото късно, може би след няколко седмици. „След като деактивирате логистичен възел, мост или високоскоростен път за подход, трябва да се възползвате от това в рамките на определено време“, каза Джефри Едмъндс, експерт по руската армия в Центъра за военноморски анализи (CNA), пред Grid.
Една кампания за отвоюване на Херсон би отбелязала промяна в конфликта, който досега се характеризираше предимно с руски офанзиви и украинска отбрана. Това е хазартна игра с високи залози за украинците: Ако превземат Херсон, те ще си върнат контрола над жизненоважен икономически регион, ще предотвратят ключова политическа победа за руснаците и ще задържат руските сили, които иначе биха могли да постигнат нови успехи на изток. Ако го загубят, може да загубят скъпоценно оръжие и още по-скъпоценни животи за малка териториална печалба. Не е ясно дали ще имат друг шанс.
„Нашите сили навлизат в региона стъпка по стъпка“, заяви тази седмица украинският президент Володимир Зеленски. Тези следващи стъпки могат да определят изхода на тази война.
Защо Херсон е важен
Град Херсон е разположен на брега на Днепър, една от най-дългите реки в Европа. Предвоенното му население от почти 300 000 души е смесица от украински и руско говорящи. Херсон е първият голям град, който падна под ударите на руската инвазия, и за разлика от Мариупол и Северодонецк, които бяха превзети едва след седмици тежки сражения и на практика изравнени със земята, Херсон падна само след няколко дни сражения в първите дни на войната.
Това време означава, че руснаците са се закрепили там; окупаторите бързо установиха политически контрол в региона, като поставиха нова администрация за града и околностите, прекъснаха достъпа до украинските телевизионни канали и интернет доставчици и забраниха използването на украинска валута.
Статуите на Владимир Ленин, премахнати през 2014 г., са възстановени в някои градове – ирония на съдбата, като се има предвид, че настоящото правителство обвинява болшевишкия лидер за много от настоящите трудности в Русия. В първите седмици на окупацията в Херсон имаше антируски протести, но те бяха потушени от руските войски с огнестрелно оръжие и зашеметяващи гранати и изглежда вече са по-редки.
Всички индикации сочат, че Русия планира официално да анексира региона като руска територия, както направи с Крим през 2014 г. Правителството на САЩ предупреди, че Русия вероятно планира провеждането на референдум в Херсон още тази есен. Всеки референдум ще бъде отхвърлен като фалшив от украинците и по-голямата част от международната общност, точно както беше кримският, но той може да даде на руския президент Владимир Путин още един претекст да обяви „победа“ в тази война.
От друга страна, загубата на Херсон би била катастрофална за Русия – по стратегически и символични причини. Ранните неуспехи на руската армия около Киев и Харков по всичко личи, че са били катастрофални за морала на нахлуващите сили. Оттогава насам огромното артилерийско предимство на Русия ѝ позволява да постигне бавен, скъпоструващ, но неоспорим напредък в Източна Украйна.
Но какъвто и оптимизъм да изпитват руските сили сега, той трудно би се запазил, ако Русия започне действително да губи територия – а Херсон е сравнително голяма част от територията. Загубата при Херсон би заличила една от най-недвусмислените победи на руснаците. Освен това това ще бъде вид неуспех, който трудно ще бъде прикрит дори с най-умелата пропаганда.
Освен символиката, Южна Украйна е жизненоважен в земеделско и икономическо отношение регион. Нейните електроцентрали и водохранилища биха могли потенциално да поддържат Крим, който от 2014 г. е откъснат от украинската електропреносна мрежа и водна инфраструктура. А пристанището на Херсон може да играе важна роля в усилията на Украйна да възобнови доставките на зърно през Черно море.
Смята се, че в момента Русия прехвърля значителен брой войски от източния регион Донбас в Южна Украйна в очакване на украинско нападение. Като се имат предвид добре известните проблеми с личния състав, това са войници, които натоварената руска армия не може да си позволи да загуби.
Антон Кориневич, пълномощен посланик в украинското външно министерство, заяви пред Grid, че макар крайната военна цел на Украйна да остава връщането към границите от 1991 г. – което би означавало руските войски да бъдат изведени от Крим и Донбас – в краткосрочен план Херсон е приоритет. „Наистина е важно – каза той – да си върнем контрола над южните части на Украйна“.
Рисковете за Украйна
Очевидно е защо Херсон е приоритет за украинците, но не е толкова очевидно, дали сега е най-подходящият момент за атака. „Нападенията изискват или непреодолима сила, или изненада“, казва Крис Дохърти, старши научен сътрудник в Центъра за нова американска сигурност, в интервю за Grid. Украйна няма да има изненадата на своя страна; тази статия нямаше да съществува, ако беше така. Украинските официални лица призоваха цивилното население в района да се евакуира и признаха, че Русия е укрепила силите си в Херсон в подготовка за контранастъпление, въпреки че разрушаването на мостовете ще затрудни това. Също така не е ясно дали украинците ще могат да осигурят превъзходство на силите си.
Възможно е моралният дух на украинските сили да е бил подсилен през последните седмици от пристигането на американските HIMARS и други системи тежко въоръжение, но много от тези системи все още не са пристигнали и повечето украински войници все още не са обучени за работа с тях.
Още по-важно е, че в Източна Украйна се водят тежки окопни войни, които нанасят ужасяващи поражения върху мощта на украинската армия. В един момент през юни до 200 украински войници загиваха всеки ден. Широко цитираният британски анализатор в областта на отбраната Джак Уотлинг наскоро изчисли, че в източната част на Украйна са загинали или са били ранени повече нейни войници, отколкото е общият брой на пехотата в британската армия – около 20 000 войници.
Руснаците, разбира се, също са претърпели катастрофални загуби: Според неотдавнашна оценка на американското разузнаване са убити или ранени до 75 000 войници. Но във военните действия общото правило е, че нападателят се нуждае от три пъти повече сили от защитника, за да контролира даден район. Досега във войната тази математика е в полза на украинците. Предимството ще се обърне, когато украинците преминат в атака.
При все това украинците също биха имали предимства. За разлика от източната част, където те се сражават близо до руските граници, на юг снабдителните и комуникационните линии на Украйна ще бъдат къси, докато руските линии ще бъдат разтегнати. А ударите на HIMARS по всяка вероятност са довели до хаос в руските логистични и командни структури.
От друга страна, украинците едва ли ще бъдат склонни да използват тактиката на „изгорената земя“, която руснаците използваха със смъртоносен ефект в Мариупол и Северодонецк, в един от собствените си градове. „Винаги има предимство да се воюва мръсно“, казва Едмъндс. „Руснаците явно не се притесняват от съпътстващи щети, така че това им позволява да бъдат по-безогледни. Това опростява операциите им и опростява артилерийските удари“.
Рискът, както го вижда Дохърти, е, че Украйна може да бъде въвлечена в същия вид бавна, тежка война на изтощение в южната част на страната, с каквато се сблъсква Русия в източната.
„Ако сбъркате – казва той, – ще загубите много украинци и много ограничените си запаси от бронирани машини и боеприпаси, а ще спечелите може би 15 километра. След това ще стане октомври и вие просто ще сте раздробили силите си до смърт.“
Защо сега?
Може да се твърди, че за украинците ще е по-добре да изчакат няколко месеца, за да пристигне повече оръжие от Запад и повече войници да бъдат ефективно обучени за водене на бойни действия. Но лидерите на страната може би не смятат, че разполагат с толкова време.
„Във войната често има разминаване между военните и политическите императиви“, отбелязва Дохърти. „От военна гледна точка бих казал: не правете това. Но от политическа гледна точка бих казал, че вероятно трябва да го направите.“
Тиктакането на часовника за Украйна е свързано не толкова с плановете на Русия за анексиране, които Киев би игнорирал напълно, колкото с опасенията за състоянието на международната подкрепа.
Този месец зловещо предупреждение за Украйна дойде от Италия, където министър-председателят Марио Драги, твърд поддръжник на военната помощ за Украйна, беше принуден да подаде оставка поради разцепления в коалицията му – някои свързани с войната, а други – с енергетиката, инфлацията и други проблеми, изострени от войната. Впечатляващото досега единство на Запада в подкрепа на Украйна ще бъде подложено на сериозно изпитание тази зима, когато високите цени и евентуално недостигът на енергия наистина ще започнат да се усещат в Европа.
И макар че голяма част от света е готова да подкрепи усилията на Украйна да попречи на Русия да завземе повече от нейната територия, предоставянето на дългосрочна подкрепа на Украйна, от която тя ще се нуждае, за да си върне териториите, ще бъде по-трудна задача. Може би ще бъде по-лесно, ако Украйна сега покаже, че е способна не само да се отбранява, но и да настъпва.
