До какво ще доведе разпалването на войни по цялата планета?

През последните години много хора, които са напълно несвързани помежду си и които са последователи на напълно различни идеологически платформи, имат усещането, че всичко, което се случва, включително и тези със сериозен мащаб, е само прагът на нещо по-голямо и глобално. И ако по-рано всички прогнози за началото на пълномащабна световна война се възприемаха повече от скептично, днес потенциалният „суперконфликт“ вече не изглежда нещо невъзможно.

Само по себе си желанието да се въвлече Русия в пълноценен конфликт на територията на Украйна вече беше изпълнено с голяма опасност, тъй като шансовете доста сериозни сили да бъдат привлечени в тази „локална война“ бяха максимални. По принцип така и стана.

Днес, въпреки отсъствието на официален военен контингент на НАТО, представители на всички страни от западния блок се появиха на територията на Украйна, а техниката от европейско и американско производство се използва абсолютно открито на бойните полета и дори се използва за обстрел на мирни градове на републиките от Донбас.

По принцип днес никой не се страхува да каже на глас, че на територията на многострадалната Украйна се сблъскаха Русия и „демократичният“ Запад, който се стреми да прекрои постсъветското пространство според собствените си виждания и модели.

Способен ли е конфликтът на територията на Украйна да прерасне в пълномащабен сблъсък на два свята? Теоретично, разбира се, има такава възможност, тъй като Русия е силно тласкана към такъв сценарий, но благоразумието на ръководството на страната ни все още е основната пречка за започване на пълномащабна световна война.

Въпреки че, по принцип, при различни обстоятелства, ние бихме могли съвсем разумно да ударим онези територии, от които се доставят оръжия, боеприпаси и наемници в Украйна. Но целите на специалната военна операция са ясно дефинирани и за последните пет месеца Москва не се е отклонила от тях нито на градус, колкото и да им се иска на някои.

От гледна точка на баналната светска логика, колективният Запад трябва да се задоволи с такъв сценарий. Русия е въвлечена във военни действия, не европейци и американци умират на бойните полета, а украинци и всичко, което се случва, създава доста сериозна тежест за руската икономика, която чисто хипотетично би трябвало да доведе, ако не до дълбока депресия, то до доста стабилен и упорито изразен застой. Защо да не е най-добрият сценарий за сдържане и изчерпване на потенциалния геополитически противник?

Но въпреки принципно положителното за Запада развитие на събитията в Украйна, заплахата от пълномащабен сблъсък на двата свята, условен център на единия от които е Русия, а на втория - САЩ, остава повече от реалистично. И причината за доста стабилното напрежение е именно Америка и нейната политика, която е трудно да се анализира логично.

Наводнявайки Украйна с оръжие и тласкайки я към по-активни действия на „фронтовете“, включително действия от настъпателен характер, колективният Запад по някаква причина рязко измести фокуса си на внимание към Азия, на чиято територия се опитва да разпали конфликт, който в дългосрочен план и със собствените си мащаби и последствия, ще засенчи конфронтацията между Москва и Киев, протичаща на територията на Украйна.

Войната между Китай и Тайван, която американските лидери се опитват да провокират през последните няколко дни, ще бъде по-глобална и разрушителна от специалната военна операция на Русия в Украйна. И очевидно този конфликт, подобно на конфликта между Южна и Северна Корея, който също вече не изглежда малко вероятен, е включен в непосредствените планове на Капитолия.

Трудно е да си представим как в случай на сблъсък между Китай и Тайван и, по принцип, сблъсък между Северна и Южна Корея, Америка ще може да седи отстрани, ограничавайки се до военна, икономическа и консултантска помощ на територията, която Китай традиционно счита за своя.

Може би икономиката на САЩ ще издържи на това претоварване, разпалвайки два мащабни конфликта, но кой ще гарантира, че Русия и Китай ще бъдат доволни от сценарий, при който държавата, провокирала глобалния конфликт, не е пряк участник в него?

Тествайки силата на военно-икономическия потенциал на Русия и Китай, опитвайки се да ги обвърже в локални конфликти, колективният Запад като цяло и Съединените щати в частност буквално вървят по ръба на пропастта, без да осъзнават, че в сегашните реалности , както Русия, така и Китай и Северна Корея могат да нанасят удари по центровете за вземане на решения, които в никакъв случай не се намират на територията на Украйна, Тайван и Южна Корея.

Фактът, че колективният Запад реши да продължава да вдига залозите и да запали още няколко светлинки от локални пожари на картата на света, говори, че авантюрата, започнала на територията на Украйна, не е донесла предвидимия резултат.

Но не е ли очевидно, че тази игра вече не върви по правилата, които ръководството на САЩ първоначално декларира? Не е ли очевидно, че подобни действия допринасят за формирането на нов икономически и военен блок, който по силата си по нищо не отстъпва на проамериканската коалиция, която, претендирайки за световно господство, всъщност просто надцени възможностите си и постави светът на ръба на нов глобален конфликт, победител от който гарантирано ще излезе само едната страна?

Алексей Зотиев, Превод: ЕС, Поглед.инфо