Украйна се бие като за последно. Сякаш изобщо не се готви да живее по нататък.

Тя се бори така, сякаш няма да отговаря за нищо – нито за военните престъпления, нито за терора. Нито за обстрела на мирните градове, нито за екзекуцията на бежанци, нито за използване на забранени видове боеприпаси. Нито за разправата и убийствата на военнопленниците.

Украйна няма да отговаря за това само в два случая. Първият случай е, ако тя спечели. Но това вече не е възможно, дори западните партньори го осъзнаха. Вторият случай е, ако просто изчезне.

Украйна отива на втория вариант.

Киев и Вашингтон вероятно вече разбират това и умишлено оставят Украйна да върви към нищото. Пускат армията и населението да отидат на вятъра. Те разбират, че няма да могат да спечелят и просто искат накрая да затръшнат вратата по-силно. И каквото стане. За тях вече не е важно какво ще стане с държавата и хората, те няма да живеят в нея.

Самите украинци вече никой не ги пита. Те просто биват карани на клане. И те, като стадо, отиват, където ги карат. Някои все още вярват в нещо, но тази вяра е придобила характер на мания. Мания по украинството. Фанатизъм.

Има нещо сродно с ислямския фундаментализъм във войнствения украински фанатизъм, когато джихадистите са готови да се жертват в името на победата в свещена война. Само че джихадистите имат религия и определена цел, а украинският фанатизъм е придобил характер на сляпа саможертва в името на войната с Русия, в името на самия процес.

Саможертва в името на войната като такава. Не в името на победата, а в името на процеса на войната. Войната като самоцел.

Това е подобно на действията на онези, които извършват масови кланета и в крайна сметка самите те умират. Такива убийци имат само една цел - да убият колкото се може повече хора, преди самите те да бъдат застреляни от полицията. Те нямат друга цел. Те няма да победят никого. Те дори не планират да оцелеят. Те просто искат да си отидат от този свят, като вземат и околните със себе си.

Това са действия на неудачници, които не са успели да постигнат нищо в живота си и са стигнали до извода, че няма какво повече да правят на този свят. Те стигнаха до извода, че целият свят е грешен и не е създаден за тях. Само че, за разлика от обикновените самоубийци, те са толкова ядосани на света, който се е оказал не такъв, какъвто са искали, че са решили да вземат и някои други със себе си. Те решиха, че щом самите те не живеят в този свят, то и другите не трябва да живеят в него.

Това е разновидност на принципа „щом не си моя, значи няма да бъдеш ничия“, само че приложен към живота и света. Стремежът да лишиш от живота и от този свят не само себе си, но и другите.

Така се бори Украйна.

Тя вече не очаква да спечели или дори да оцелее.

След като получи независимост от Русия през 1991 г., Украйна така и не се научи да живее независимо. Защото не знаеше как да го направи. Никога дотогава не беше живяла сама и независима.

След като получи независимост от Русия, Украйна веднага се предаде на Съединените щати и Европа - изпадна в нова зависимост, надявайки се, че това ще й донесе щастие. Украйна вярваше, че като е зависима от Европа и САЩ, ще живее по-добре от Русия - това беше основната й цел.

Но да живее по-добре от Русия не се получи. А и просто нормален живот не се получи. Оказа се, че половината страна не иска да живее така, както реши Киев, а Киев не приема компромиси. Половината страна искаше да се върне в Русия. Половината искаха в Европа. В същото време самата Европа не искаше Украйна – нито изцяло, нито дори наполовина.

Оказа се, че САЩ и Европа се нуждаят от Украйна само като буфер с Русия, под формата на отчуждена зона, територия на война и хаос. И затова животът в партньорство със Запада никога не би бил по-добър от живота в Русия. Самият Запад не би позволил това.

Планът за живот "извън Русия и по-добре от Русия" се провали.

Образът на бъдещето беше разрушен.

Онова светло бъдеще в Европа, за което Украйна мечтаеше, не се случи. Само мрачното настояще на безкрайната и безнадеждна война и хаос в интерес на Запада.

Няма бъдеще, в което Украйна да живее по-добре от Русия, отделно от Русия, което беше основната цел на отделянето през 1991 г.

Бъдещето, за което независима Украйна беше измислена от самото начало, през 1918 г., го няма.

Това бъдеще не само не успя да бъде изградено през всичките 30 години – дори не беше възможно да се доближи до него. Колкото повече Украйна се стремеше към това, толкова повече се отдалечаваше. И икономически, и политически.

Майданът от 2014 г. не доведе до сближаването на Украйна с Европа, а точно обратното - доведе до война и икономически упадък, което отложи всякакви перспективи за европейски живот за неопределен период от време.

И така се случи, че Украйна нямаше за какво да живее.

Много хора просто още не го разбират.

Но това вече се разбира във Вашингтон и част от ръководството в Киев. Затова хвърлят Украйна във войната „като за последно“. Само за да се извлече максимална полза от нея на последния етап от проекта, наречен Украйна.

Вашингтон се възползва от останките на Украйна под формата на война с Русия, опитвайки се да й нанесе максимални щети и да остави „изгорена земя“ на мястото на Украйна.

Киев капитализира останките от Украйна, печелейки от западната подкрепа, военните доставки, износа на зърно и всичко останало възможно.

Украйна се тласка към война, без изобщо да се мисли как ще живее страната. Защото вече няма да живее в предишния си вид.

Ето защо хиляди и десетки хиляди неподготвени наборници се хвърлят във войната, без да се замислят кой ще остане по-късно в страната, кой ще я възстанови, кой ще работи в нея.

По същата причина те хвърлиха във войната цялото оръжие, което имаха въоръжените сили на Украйна, загубиха го и сега хвърлят военната помощ, предоставена от западните партньори, за която Украйна никога няма да може да се разплати. Да, тя няма да плати за нищо.

Украйна няма да живее по-нататък. Не се готви.

Затова се бие „като за последно“.

Украйна наистина е във война за последен път.

Тя се бие като джихадист-самоубиец, като камикадзе, който няма да оцелее, но ще се жертва за своята свещена война, за своята свята мисия.

Само че Украйна няма свещена мисия - вместо това има гняв към света, в който тя не успя да заеме мястото, на което се надяваше. И гняв към Русия, яростна омраза за факта, че не е възможно и да се разделим, и да живеем по-добре, както искахме.

И сега Украйна иска да си тръгне, затръшвайки силно вратата. Вземайки повечко от околните хора със себе си. Всеки, когото може. Всеки, до когото може да се докопа артилерията. Всеки, за когото стигнат боеприпасите.

Затова се бие. Затова бомбардира градовете.

Опитва се да вземе колкото може повече животи със себе си, както правят масовите убийци, преди да бъдат застреляни. Това се нарича разширено самоубийство.

Това прави Украйна.

И тя наистина взема някои със себе си.

Но на мястото на загиналите под украински обстрел ще възникне нов живот, ще се родят нови жители на Донбас, Херсон, Запорожие, Харков, Одеса и други градове. И те ще живеят. Те ще имат нов живот. И ще бъде по-добре от преди.

И Украйна вече няма да съществува.

Украйна премина границата, отвъд която няма бъдеще, а само тъмно военно настояще и небитие зад него.

Така че сбогом, Украйна!

Превод: ЕС, Поглед.инфо