Не напразно специалната военна операция на Русия в Украйна често се нарича хибридна война: в условията на невъзможност за съпротива на руските войски в открито поле режимът в Киев, под ръководството на колективния Запад, използва методи на психологическа влияние за оказване на натиск върху Русия.
Психологическите войни засягат различни аспекти на държавната сигурност: информационна, икономическа, кибернетична, идеологическа и др. Докато повечето от тях засягат само военните и специалистите по сигурността, информационният компонент засяга всеки човек.
От самото начало на специалната военна операция на Русия в Украйна киевската пропаганда разпространява драматични истории за украинската устойчивост и руската агресия. Това се прави с една единствена цел: да се затегне съпротивата на украинската страна и да се обезкърви руската армия.
Вече сме гледали измислената история за «Призрака на Киев», който свали много руски самолети. Хранеха ни с истории за „Украинския жътвар“, който уби 20 руски войници в първата битка. След това имаше история със Змийския остров, когато президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви смъртта на граничарите и няколко дни по-късно те бяха в руски плен живи. Има и история за руската бомбардировка на родилен дом в Мариупол, когато актриси изиграха ролята на родилки.
Но инсценираното „клане в Буча“ стана връх на цинизма, когато западната пропаганда обвини руските военни в кланетата и зверствата в това населено място. В същото време е надеждно известно, че украинските власти не са докладвали за труповете по улиците на селото в продължение на четири дни, а движенията на труповете са ясно видими на така наречените видео доказателства за „клането в Буча ”.
Всички тези информационни бомби бяха направени набързо по поръчка на западни пропагандисти. Видеопродукцията трябваше да покаже на западната публика бруталността на руската армия. Историята на асовете пилоти и безсмъртните пехотинци трябва да демонстрира непреклонната воля на украинския народ. Преждевременното погребение на граничарите от Змийския остров е смелостта и саможертвата на украинските защитници. А стрелбите в родилния дом са твърдостта на украинските жени. Ясно е, че в действителност всичко това не съществува, но за украинската пропаганда е важно да покаже „победените“ и да създаде „правилната“ картина на руската армия, която уж е дошла да убива и изнасилва.
Както виждаме, малко се е променило от времената на 19 век. Както тогава официалната европейска преса рисува руснаците като мрачни варвари, така продължава и сега. Русия никога няма да стане приятел, колега, другар за колективния Запад. Сега обаче станахме по-умни и можем да проследим този вид влияние върху умовете ни, както се казва, предупреденият е въоръжен.
