Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна беше подложена на обстрел през последните дни. Това повдига опасения за сериозна авария в съоръжението, разположено само на 500 километра от мястото на най-тежката ядрена авария в света – катастрофата в АЕЦ „Чернобил“ през 1986 г.

АЕЦ „Запорожие“

Запорожката атомна електроцентрала разполага с шест съветски реактора от типа „VVER-1000 V-320“ с водно охлаждане и воден модератор, съдържащи уран 235, чийто период на полуразпад е повече от 700 милиона години.

Това е най-голямата атомна електроцентрала в Европа и една от най-големите в света. Строителството й започва през 1980 г., а шестият й реактор е свързан към електропреносната мрежа през 1995 година.

В производствения процес на АЕЦ „Запорожие“ се използва вода под налягане за охлаждане на реакторите и за забавяне на неутроните (чрез многобройни сблъсъци с леки водородни атоми във водата – водно модериране), за да може уран 235 да продължи верижната си реакция.

Ако подаването на вода бъде прекъснато и спомагателните системи, като дизелови генератори, не успеят да поддържат реактора охладен поради атака, тогава ядрената реакция ще се забави, а реакторът ще се нагрее много бързо.

Достигането на високи температури при подобен развой може да освободи водорода от циркониевата обвивка и реакторът може да започне да се стопява.

Към момента поне два от шестте реактора все още функционират.

Какво ще се случи с отработеното ядрено гориво?

Освен реакторите на терена на централата има и сухи контейнери за съхранение на отработено ядрено гориво, както и водни басейни, в които то се охлажда на всяка реакторна площадка.

„Басейните с отработено гориво са просто големи басейни с уранови горивни пръти в тях“, те обаче са наистина горещи в зависимост от това колко време прътите са престояли във водата, каза Кейт Браун, историк в екологичния отдел на Масачузетския технологичен институт, чиято книга „Наръчник за оцеляване“ документира пълния мащаб на Чернобилската катастрофа.

При липса на зареждане с вода, наличната вода ще се изпари, а след това циркониевата обвивка ще се нагрее и може да се запали. Тогава имаме лоша ситуация – пожар от облъчен уран. Това много би наподобило на ситуацията с аварията в АЕЦ „Чернобил“ и би освободило радиоактивни изотопи, предупреждава Браун.

Проблем при функционирането на басейн с отработено гориво причини експлозия в реактор при ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 година.

Според украински данни, подадени до Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 2017 г., тогава е имало 3354 касети с отработено гориво в съоръженията за сухо отработено гориво (сухи контейнери) и около 1984 касети с отработено гориво в басейни.

Общо това са над 2200 тона ядрено гориво, без в това число да се включва горивото, което е в реакторите, сочат украинските данни.

Кой контролира Запорожката АЕЦ?

След като Русия предприе инвазия в Украйна на 24 февруари, руските сили поеха контрола над централата в началото на март.

Въпреки това украинският персонал продължава да я управлява, но специални руски военни части охраняват съоръжението, а руски ядрени специалисти им дават съвети.

Ако бе станала ядрена авария, не е ясно кой ще се справи с нея в разгара на война, каза още Браун. „Не знаем какво се случва във военновременна ситуация, когато имаме ядрена авария“, добави тя.

През 1986 г. (по време на аварията в АЕЦ „Чернобил“) Съветският съюз успя да мобилизират десетки хиляди хора, оборудване и превозни средства за спешна помощ на мястото. „Кой би провел тази операция в момента?“, пита се експертът от Масачузетския технологичен институт.

Какво се случи досега?

През март централата беше засегната от военните действия, което предизвика пожар на площадката, но нямаше изтичане на радиация и реакторите бяха непокътнати. Русия и Украйна взаимно се обвиниха за атаката.

През юли Русия заяви, че Украйна многократно е нанасяла удари по територията на електроцентралата с дронове и ракети. Проукраински социални медии съобщиха, че „дронове камикадзета“ са ударили руски сили близо до АЕЦ-а.

Ройтерс не успя да провери достоверността на твърденията и на двете страни в конфликта.

На 5 август Запорожката ядрена централа бе обстрелвана два пъти. Повредени са електропроводи. Поразен е район в близост до реакторите.

Русия съобщи, че украинската 45-а артилерийска бригада също е ударила територията на централата със 152-милиметрови снаряди, изстреляни от срещуположния бряг на река Днепър. Украинската държавна ядрена енергийна компания „Енергоатом“ заяви, че Русия е обстрелвала централата с гранатомети.

На 6 август украинската АЕЦ е отново атакувана, вероятно два пъти. Поразен е район до сухите контейнери за отработено ядрено гориво. Според „Енергоатом“ руските сили са изстреляли ракети по централата. От руска страна бе съобщено, че Украйна е виновна за атаката, като е използвала 220-милиметрова самоходна ракетна установка „Ураган“.

На 7 август имаше нови изстрели срещу Запорожката електроцентрала. Русия заяви, че 44-та украинска артилерийска бригада е ударила централата, като е повредила електрически далекопровод. Същевременно руското министерството на отбраната съобщи, че мощността на реактори 5 и 6 е намалена до 500 мегавата.